На учителите с любов ...
Добави мнение Мнения:18
| Темата за учителите е една от най-важна в днешното ни опустошенио от към наука време / по нашта си територия/ и ми се струва, че ще е интересна за мнения и размишления. Като внучка на двама учители, започнали да обучават деца още от двадесетте години на минали век, та почти до кончината си през средата на осемдесетте ми е интересно да проследим този почти вековен период на нашето училище. И да си припомним нашите срещи с училището и учителите. Любими и нелюбими. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: atlantis |
| От ГеоргиКирковската школа съм. Мога да си седя в ъгъла и да си завиждам за всичките прекрасни учители преди и след това, но Пловдивската Английска имаше един великолепен, акъловземаем, сюблимен, недостижим директор, Любен Христов, който по някакъв магически начин успяваше да намери и задържи уникални учители. Госпожа Кожухарова, която можеше да довлече през целия град куфар сребърни прибори, та децата от стъгди и паланки да се отсрамят като вечерят с английската кралица. Полковник Александър Проданов, военно обучение, старомодното офицерско джентълменство и неговия трабант, десетилетия преди друг един трабант да стане известен в българската политика. Госпожа Сулева, заради която насън да ме вдигнеш, от раз разказвам цялото земеделско движение до бащата на Дамата със саксията, оземлена земеделка от американски тип. Госпожа Радева, пишеща нови формули по физика направо на неизтритата дъска от предишния урок. Елдора Нешева, която може да обясни абсолютно всяко време в английския с лекотата на пролетен дъжд. Сентенциите на съпруга й, математика Нешев, който твърди, че математиката трябва да се знае предимно да не ви лъжат на пазара, а, впрочем става и за приемни изпити. Българска литература с господин Петров и неговите ябълки, посадени в двора. Стоил Куцев рецитиращ целия Ботев наизуст- и никакви съчинения за това какво е искал да каже поетът, но не успял, та сега ние да го доразвием вместо него. География с господин Златанов и оттеглянето му сред пчелите. Диктовките на госпожа Невена Астарджиева. Баскетболните отбори на господин Даракиев. И това е само на върха на айсберга, където някъде е ведрината, хорАта в голямото междучасие, последната спирка на четворката и на осемнайската, която по принцип минава вторник и четвъртък... Лен, дай едно рамо!   източник Натисни тукПисано от Любен Христов по повод 25-годишнината на Английската гимназия - 1983 г. Аз всеки ден по малко губя, а някой всеки ден спестява. Загубвам, че без мярка любя и че без сметка се раздавам. Искри раздавам от очите и от сърцето - сила жива. Раздавам, за цена не питам - не съм скъперник саможивец. И не скърбя за миг. Напротив! Щастлив съм даже с моя жребий. Дори да имах два живота, все тъй ще си изпичам хляба. И ако нещо ми дължите, върнете го на всички хора и като мен ще сте честити. Най-сладка е такава орис! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67AF |
| 67 аф, благодаря, че отзова. Въпреки, че семейството на мъжът ми е от пловдивско - свекър ми от Яврово, свекървами от Първомай и са завършили средното си образование, а след това и вишето си в Пловдив, малко знам за града и тарадициите му. Мъжът ми също е роден в Пловдив, но малко след раждането му , разпределят родителите му в Плевен и остават там завинаги. Всъщност знам за Пловдив толкова, колкото всеки статистически българин, който не е от там. Но след твоето натисни тук се сетих, че мога да намеря много материали в нета, за което благодаря. Но ето, че ти придаде душа на гимназията която си завършила нещо, което няма да намеря в нета. Моят първи клас премина на село при баба и дядо, родителите на баща ми. Майка ми почина, когато бях на три и ме оставиха за отглеждане там. Децата от нашата улица бяха по-голями от мен и зимата ходех с тях на училище. Изкарах първи клас на четри и пет години нередовно и на шест училището реши, че няма смисъл да ходя още веднъж нередовно и ме записаха редовно. Спомените за първите ми учители са изпълнени със много любов към нас учениците, въпреки годините които все още бяха преходни. Единият ми учител беше комунист, а другият реакционер. Първият всяка седмица варосваше стената на къщата си, която беше на шосето и се явяваше и главна, и изписваше с огромни червени букви, ту да живее бекапе, ту капесс. Другият ходеше гордо изправен със строга осанка, а всъщност беше изключително блага душа, но неможеше лесно да се раздели с миналото, което всъщност си харесваше защото тове е била неговата младост и по-голямата част от неговия живот. Такива каквито бяха и родителите на майка ми. И двамата ми учители бяха хора, които преподаваха прекрасно. Казвам двама, защото първият ме учеше когато бях на пет, а вторият, беше същинският ми учител. С този спомен за тях ми се иска да им благодаря и припомня на света, че ги е имало. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: atlantis |
| *** Пишете на кирилица! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
Стоил Куцев рецитиращ целия Ботев наизуст- и никакви съчинения за това какво е искал да каже поетът, но не успял, та сега ние да го доразвием вместо него Атлантис, не знаех, че той си е отишъл ден преди да напиша това. Ето още малко персонализация. За тези от вас, които ще се стреснат от водещия - тук не става въпрос за политика. Натисни тук |
| Да, отишъл си е от този свят. Днес, открих, че моя приятелка е негова близка роднина. Никога не е споделяла, не е ставало дума. Разказах и за добрите думи, които съм прочела за него във форума. Моят учител по литература в Английската , беше Петров. Никога няма да забравя часовете с него, високите му критерии при оценяване. На писмена работа не стигнах до пълна шестица, само на устните отговори. Тези с шестиците, бяха наистина над всички останали. Излизахме извън рамките на всякакви учебни програми. И незабравими часове за лично творчество, като дете се радваше на талантливите попадения. Как умееше да насърчава, да оценява всяко добро зрънце лично мнение, а не клише. А за Любен Христов - за човека и учителя , само - дълбок поклон ! Беше личност, каквато са единици ! |
| Г-н Петров ни преподаваше само една година. Вече беше възрастен, годините обаче не можеха да го спрат! Пред очите ми е как си поправя перчема и вдига ръка като рецитира поезия. Наистина ни се радваше, а после садеше ябълки в двора на новата гимназия и с Полковника обсъждаха каква присадка ще е най-добра. Надявам се дръвчетата да са още там... |
67, аз съм ти кака  Петте ми години минаха в старата гимназия, първата година пансион, не знам дали това се запази за по-новите випуски, за учениците от града, имам предвид. Новата гимназия я видях за първи път, когато празнувахме 25 години от създаването на гимназията. Още усещам вълнението, най-силно се е запечатала в съзнанието ми именно тази годишнина. Разпределиха ни по стаите и споделяхме с тогавашните ученици спомените си.... Колко сладкодумни се оказахме и как ни гледаха малчуганите... И другият много ярък спомен - годишнината на Любен Христов в София, трябва да е било някъде 2002 година. За спомен - стихосбирката му , с автограф. Не знам 67, не мога да си го представя дори, какво е да изживееш толкова съзидателно живота си, че да заслужиш такава искрена обич и уважение. Въпреки промените вече, въпреки различията в цветовете ни... |
| ...сестро Грим, защо спря да публикуваш - музата ли отлетя? --- И от мен - мили спомени (от преди 45 години, малей...) - Гергина Тончева - да е жива и здрава - не успя да направи литератор от мен, о.з. капитан Вачко Василев Монев, Милчо Рунев, преди това Щамлер, Донкова и Айзен..., Михаил Ковачев...младата Карин Стефанова, (сега се подвизава(ше) в "Дорис тенеди" като Карин Мюлер) Коле, Цанев, давай, сега е твой ред ... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: проф. дървингов |
Миранда, там си е панса, същата първа година за подгответата Не толкова колоритен, колкото корабните стаи на семинарията, но правилата са си същите - обувките на входа и по чорапки до четвъртия етаж. И славянския гювеч в сряда  А за авторитета на Любен Христов - за това може да се напише енциклопедия. При него нямаше искам - не искам, щом трябва. Точно след завършване на гимназията имаше колосален глад за учители по английски. Той лично ме издири, извади ме за ушите от мястото, където се бях скатала да си уча за приемните изпити и ме връчи на директора на началното ми училище. При това собственоръчно уреди преминаването ми на друга служба, защото тамошната учителка изнемогвала и трябвало да се помага. Даже не ми се наложи да подавам молба за напускане на предишната си службица - тамошният директор след разговора с г-н Христов беше готов да ме опакова, да ми върже панделка и само да предаде пакетчето.  Изобщо, къде е Лен? Професоре, музата имаше годишно приключване, после я гони един друг проект, но има кое-что, надявам се да го напечатам в края на седмицата  На твоята госпожа Тончева дължа много - лично уговори амбициозната ми баба да НЕ кандидатствам за НГДЕК, което се оказа правилно. Сега ми е смешно, а тогава колко кърпички намокрих, мани, мани! |
| Толкова спомени върна тази тема!!! Безспорно Любен Христов беше един уникален директор, който изгради тази елитна гимназия ELS, макар и да не мислехме така по време на сутрешната проверка. И сега си представям двора на старата сграда, ние строени и директорът се обръща към "кирковците". Много са учителите, оставили трайна следа в съзнанието ми: пламенните г-н Петров и г-жа Янакиева (по български), взискателната г-жа Кирова (по английски), математиците г-н Пашев и г-жа Козарева, г-жа Жданова и г-жа Шопова (по руски), колоритният г-н Златанов по география, Антъни Фокс по биология, Данчето Георгиева по физика, г-жа Начева по физическо и всички останали, които може би пропускам. Един наистина силен екип преподаватели, които със сърце и душа, ден след ден, не само преподаваха материала, но и ни изграждаха като Личности. С много обич и дълбока признателност си спомням за тях! И се гордея, че съм възпитаник на тази гимназия! | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: maria75 |
| Спомени, спомени! Любо Христов познаваше всеки ученик по име и по... номер. Аз още си спомням моя :-) Относно докога беше задължителен пансиона за пловдивчани - до годината, в която дъщерята на Христов дойде ред да спи в пансиона като подготвачка :-) Синът го прежали (почти!), но за дъщерята не можа да устои. На мен са ми преподавали Нешев (Нешо Вола) и Петров (Пецата). Преди Петров в стаята влизаше чантата му засилена още от вратата върху катедрата. И да, жеста с бретона! Сулева! Как я нагласих не знам, но накрая ми останаха 5 дни да се готвя за приемния изпит по история за СУ... и изкарах 5 (кръгло). Три пъти се обаждах да питам, защото не можех да повярвам, че е възможно. При това въпросът, който се падна изобщо не бях го учил като за изпит, защото се беше падал и предишната година в СУ, а аз определено нямах време... Така ни бяха учили учителите ни, че каквото и да бяхме тръгнали да кандидатстваме, щяхме да се справим на приемните изпити. Без "частни" уроци, естествено. За 5 години имахме 1/2 час свободен. Бяха прибрали учителка в болницата направо от училище и изпуснахме 1/2 час, докато и намерят заместник... Къде ти сега?! Пансионът пак си е пансион. По две деца в стая. Миналото лято ходих до гимназията. Дърветата в двора са пораснали огромни. Плодните дръвчета, които садяхме няколко години подред около гимназията - не видях от тях, или пък съм зяпал друго... Непосредствено до входа вътре има... автомат за презервативи. Доста е различна атмосферата! |
Относно докога беше задължителен пансиона за пловдивчани - до годината, в която дъщерята на Христов дойде ред да спи в пансиона като подготвачка :-) Синът го прежали (почти!), но за дъщерята не можа да устои. ЛЪЖЕШ! Беше ми съседка по стая през целия подготвашки клас, както и всички останали пловдивчани! Пансионът престана да бъде задължителен за пловдивчани едва когато се добавиха немските и френските паралелки и трябваше повече място. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67AF |
| За възпитаниците на Езикова гимназия Пловдив, препоствам това интервю... Може и да сте го чели вече... 55 години езикова гимназия „Пловдив”: Духът на просветеното свободомислие Пенка Стайкова – директор на езикова гимна- зия „Пловдив” Нашата гимназия е неизменно в топ 10, а през 2012 година се изкачи на трета позиция. И така: как се постига това? Традицията започва с основателя на гимназията Любен Христов, следвана е от директорите след него и от всички отлични учители, които са работили и работят тук. Те превръщат училището в център на кипяща просветителска, интелектуална, културна, спортна и обществена дейност. Резултатът е, че независимо от времето и неговите иде- ологически рамки в гимназията винаги е царял дух на просветено свободоми- слие. Колко ученици, отворени към идеите на света, е създало вашето училище? - Всички над 10 000 ученици, завър- шили Английската гимназия, са такива хора. Те са се развили по най-добрия начин и са дали на България много: ми- нистър-председател, главен прокурор, първата българка, покорила Еверест, първия българин, обиколил света с яхта, писатели, журналисти, лекари, учители, инженери, икономисти, арти- сти. Закалката, която са получили тук, е ценна в живота им. Госпожо Стайкова, какво значи „за- калката на Английската гимназия”? - Обучението при нас е много интен- зивно и ученето се превръща в навик за цял живот. Това е може би най-важната традиция в гимназията – ежедневният упорит труд. И още – в гимназията наистина има дух на толерантност и сътрудничество. Така че думите от песента „Клетва” на „Щурците” са наис- тина верни за хората, които са учили и учат тук. Изглежда, че учителите, които рабо- тят тук, са по-особени хора? - От общо 106 педагогически специали- сти – 86 учители и 20 възпитатели – 36 имат професионална квалификацион- на степен. Особено висока е квалификацията на учителите по английски и немски език. Те са специалисти, които са достигнали стандартите на преподаване на езика в Англия и Германия. Какво правят учениците от Езикова гимназия „Пловдив” извън клас? - Имаме 25 клуба за извънкласни и извъ- нучилищни дейности. Това са клубове за театрално изкуство, уебдизайн, за обуче- ние в лидерски качества, журналистика, фотография, изобразително изкуство, екология и др. Имаме и клуб, подготвящ виртуален музей на ЕГ „Пловдив” съв- местно с клубовете ПЕЛСА на завърши- лите нашето училище. В него събираме и ще покажем всички правителствени награди на училището, документите за асоциирането ни в ЮНЕСКО, снимки на випуските, учебните и спортните награди. И, разбира се, децата спортуват. Шампиони сме по волейбол, но също играят футбол, хандбал, баскетбол. Тук обаче наистина ни трябва подкрепа, за да развием спортната си база. Значи парите не стигат? - Бюджетът е ограничен, а искаме да осъвременим спортната ни база, училищната библиотека, искаме да вложим средства и за развитието на основната ни учебно-възпитателна дейност. Разбира се, най-напред ние самите ще си помогнем, като работим по-активно и целенасочено по проекти и програми. Имаме спомоществовател- ски опит и аз дължа благодарност на много хора на завършили английската гимназия както и на родителите на сегашните ни ученици. Как изглежда Езикова гимназия „Пловдив” в мечтите ви да кажем след 5 години? - Разбира се, това ще бъде модерно училище на XXI век с голямо поле за изява на свободния дух и желанието за самоусъвършенствуване. За юбилея, който ще честваме на 7, 8 и 9 юни, бих приканила нашите бивши ученици и всички, които са свързани с ЕГ „Плов- див”, да направят дарения по сметка на училищното настоятелство към гимназията, открита специално за юбилея. Уникредит Булбанк IBAN: BG30UNCR70001520855352 BIC: UNCRBGSF ЕИК: 115029222 И предварително да им благодаря за отзивчивостта. Госпожо Стайкова, във вашето учи- лище работят най-добрите учители и учат най-силните ученици. И това е от 55 години. Как го подстигате? - Да започнем с това, че ние сме най- голямата профилирана гимназия в Пловдивска област, в която учат 1374 ученици. Ние сме и една от най-прес- тижните езикови гимназии в стра- ната. Това го показват резултатите от държавните зрелостни изпити. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Miranda |
| Спомените на Елдора Нешева , моята първа класна Нашето истинско вчера Навършват се тридесет години от създаването на ЕСПУ с преподаване на западни езици, бившата ПГ с преподаване на английски език „Георги Кирков”. През тези години станаха много промени в училището, но първите спомени не могат да избледнеят още повече когато са свързани с порива на младостта, със създаването на училище, което се утвърди и застана на едно от първите места в страната. Началото беше трудно. Първите ученици, щастливците, бяха само осемдесет, от които петдесет и седем девойки и двадесет и трима младежи, приети без конкурсен изпит. Настанени само в две помещения – едно за девойки и едно за младежи, всички бяха доволни и въпреки че понякога печките пушеха, че не достигаше достатъчно топлина във всички ъгли на стаята, нямаше протести, нямаше недоволства. А какви деца бяха първите ученици! Ученолюбиви, трудолюбиви, дисциплинирани. Не мога да кажа, че младият, ентусиазиран учителски колектив е бил на необходимата професионална висота и че уроците ни са били безупречни и изрядни в аудиовизуално отношение, но жаждата за знания на нашите питомци ни принуждаваше да търсим нови пътища, нови средства за обучение. А какви ли не методи не прилагахме – граматико-преводния метод, директния метод, аудиовизуалния метод, липецкия метод, програмирано обучение и други. Едва ли има училище с толкова богата методическа работа. Цялата техническа база на училището се състоеше от един магнетофон „Смарагд” – поне двадесет килограма. Не ми тежеше да го мъкна от стая в стая, за да слушат учениците английска реч. Правихме синхронизирани записи и прожекции на диафилми с превод и запис на филмите от самите ученици. Как може да се забравят английските вечери в тъй наречения „културен салон”. Нямаше сцена, нямаше столове. Публиката седеше на земята, за да се виждат актьорите в единия край на салона. И се изреждаха представления - пиеси, рецитали, концерти – всички на английски език, всички пиеси – написани от нас, преподавателите. Актьорите сами правеха костюмите. Е, вярно – „Сън в лятна нощ” беше цялата в синьо, но какво да се прави като пердетата и покривките в пансиона бяха сини. А храстите бяха донесени от тепето и розите бяха направени от хартия и прикрепени към тях. Моите ученици сами и с много труд направиха магарешката глава на Ботъм, а др. Стоев направи чудесно пиле от една зелка и три моркова. Просто не се различаваше от истинско. А кукленият театър, който бичуваше недъзите на училището и пансиона, ръководен от Иванка Вълчанова и подготвителен В клас. Те бяха и инициаторите на комсомолското самообслужване. Боси, въоръжени с керемиди, децата търкаха подовете на класните стаи, за да станат жълти - толкова жълти, че да те е страх да стъпиш, за да не се изцапат, и после трябваше да се влиза само с терлици. И имаше съревнование за най-чиста стая, за най-жълт под. Директорът, учителите, възпитателите – всички живеехме при еднакви условия с учениците – петте жени в една стая в пансиона в съседство със спалнята на младежите, а мъжете в … дирекцията. Това беше началото, това беше нашето истинско вчера, изпълнено с възторжено ежедневие. И сега, когато се срещнат първите учители и ученици, те имат много да си кажат и много да споделят, защото принадлежат към едно семейство – семейството на Кирковци, което, за съжаление, е много по-различно от вашето днес. Елдора Асенова Божинова – Нешева Първата учителка в ПГ „Георги Кирков” [/img] | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Miranda |
| http://www.youtube.com/watch?v=tlxxo6DPNKA Неповторима, незабравима емоция... |
| Любен Христов - Директорът ..... Човекът ..... Натисни тук |
Добави мнение Мнения:18