Из Македония
Отиди на страница:
Цанев,  Имал си великолепно преживяване и си го описал така, че и читателите ти да се докоснат до него! Сполай ти! |
| Охридската парстръмка е ендемичен вид, както и още няколко вида риба пак там. Ловят я в точно определено време от годината, а през останалото време ловът й е забранен. Каквото хванат, се замразява за цяла година. Когато аз бях там, килото й вървеше по 30 марки, но братята албанци отсреща като истински деца на природата си я ловяха когато и както им скимне и я продаваха по 5-10 марки килото. Пичове са албанците... Пак тогава ни водиха в най-известният ресторант в Охрид да я опитаме. Ресторантът представляваше едно общо помещение, може би към петстотин квардата, с бар срещу входа. Масите бяха така нагъчкани една до друга, че между тях се минаваше единствено на верев. Единият от домакините ни беше боен старчок, към шейсетте, явно някакво местно величие, който където и да отидехме, се представяше леко поверително, гледайки събеседника многозначително в очите - Яс сум Никола Добрески, искаме това и това! И ония заставаха мирно и изпълняваха! В ресторатна постъпи по същия начин, и тутакси извикаха главния готвач... Главният готвач се оказа към метър и 90 мъжага, с едни ала МВРО мустаки, подобаващ корем и ослепително бели колосани дрехи. Носеше уникална, почти метър шапка от онези, които носят главните готвачи, а на гърдите му на дебела верижка висеше Звездата на Вергина, дубле някакво. Др. Добрески му стигаше до джоба на куртката, но това не му попречи да погледне онзи отвисоко и да го накара лично да ни заведе до "най-хубавата маса" (кълна се, имаше още поне 50 като нея), да извика оберкелнера, или както там му викат братята македонци, и да поръча. Тутакси принесоха шише "жута", разни безалкохолни, салати, мезета, прекрасен топъл хляб... Всичко това се случи в десет и половина преди обяд... В два без десет всички на масата бяха мотики... Без мен, защото бях шофьор. Ресторантът се понапълни за малко, после опустя, и като се запяха едни песни...Самата пъстърва беше изключително вкусна! Бяха я приготвили на скара и я сервираха залята с някакъв много приятен и лек дресинг (заливка по нашему), така че не искаше никакво допълнително овкусяване. |
Охридска пастрмка Ловкий, според обясненията на колоритната екскурзоводка Яна, охридската пастрмка вече я нема у езерото, пуснали са американска дъгова, тя изяла охридската пастрмка, а албанците изловили дъговата американка. Останали са само ония дребни рибета, дето от люспите им правят перли. Не твърдя, че е истина, ама може и така да е  |
Тъжно...  Предполагам е вярно, защо иначе да си правят такава антиреклама. Значи албанците все пак са я изловили... То не че има някаква съществена разлика във вкуса, но тая риба беше една от атракциите там. |
обясненията на колоритната екскурзоводка Яна Още ли е косата като на три фурии едновременно? Чисто женско любопитство! Навремето отказа чадър, щото не можеше да ръкомаха с него. Но пък говореше по триста думи в минута! Сигурно и тя е някаква местна забележителност!  |
Косата и беше на плитка, доволно гримирана и наистина говореше по 300 думи в минута, адски пъргава за годините си. Светът е малък  Явно в Охрид си нЕмат друга  |
Много интересна малка работилничка за хартия, на три минути път от централната чаршия. Момъкът прави хартия от орехови листа и друга шума, а после върху тях щампова разни евангелски сюжети, прави картички и прочие. Цялото му оборудване, включително пресите са на място. Яна знае къде е  Това е негова работа  Ето детайли  |