Отиди на страница:
| Моите дълбоки почитания към господин Иванов. Ако ми позволите един въпрос - дали някой от тук присъстващите разполага с превод на "The Rime of the Ancient Mariner" на Taylor Coleridge? Благодаря. |
| Фичо, и аз благодаря за спомените около Космос и Галактика. А за съпоставката Б. Райнов - Р. Чандлър. Обичах книгите и на двамата. И не съм се замислял дали агент Боев е копие на Филип Марлоу или на Джеймс Бонд. Животът ни и без това е продиктуван от все повече ментета и римейк, та не си струва да разчепкваме доброто минало. То и при хората e така, както Пикасо го е казал. "There are more copies than originals among people" |
| На същата романтична вълна (и малко оф-топик) ето това |
| Калки, ти споменаваш фактът че си останал в България толкова гордо, сякаш си покорил Южния полюс или нещо подобно. След като си подал молба за Зелена карта, следователно и ти си имал намерения да си "захвърлиш чуковете", но поради едни или други причини си си ги оставил и вместо да си го вземеш под мишница си си го оставил да кротува между крачолите. Въпрос на избор, разбира се. Колкото до неодобрението на властта, аз лично си спомням (пак от онзи форум), че ти и другите власти не ги одобряваше...а когато наблюдавам пеманентно неодобрение на която и да е власт, това аз го наричам мрънкане и търсене на причината за хала на който даден индивид е извън него си. Ако това прави битието ти по-одухотворено и смислено, ами не одобрявай. В края на краищата, властуващите ще си властуват, а ти ще си си недоволен и толкова. Ако си по-щастлив намусен, ами муси си се и толкова...ако пък си хептен "pissed off" - хващай шмайзера и...в гората...тъй де...ама ха... * * * Фичо, Иво, не знам дали помните алманасите "СПЕКТЪР", които излезнаха в няколко броя в средата на 60те години, както и първите списания с "жълт привкус" - "Светът в снимки и карикатури" ( което после бе преименувано в "Паралели" и беше рядкост да се намери по РЕПовете), списанието "ЛИК" (мисля, че Димитри е един от културтрегерите помогнали за раждането му) и имаше още едно в същия формат ( което се опитваше да бъде като югославският НИН) с политически привкус, на което забравих вече името.  |
| Та като става дума за мръкане се сетих: "По-добре недоволен човек отколкото доволна свиня". Май Ботев го беше писал. Те точно недоволните движат историята. Разбира се не само с мрънкане. |
| Предполагам, че е смислено написана статията, но мен ме изгуби като читател още в началото с абсолютно изфабрикувания ''факт'' как в САЩ ви говорят за хубвите неща, случващи се на непушачите. Тук рекламите срещу тютюнопушенето са доста неприятни, да не говорим, че от години по всички цигарени кутии има още по-неприятни съобщения за пушачите. Малко е прекалено България да се сочи като първомодел в кампанията срещу употребата на тютюневи продукти. |
| Здрасти Грацо! За СПЕКТЪР - надявам се, че все още имам няколко броя от тази поредица, ама кой знае. Спомням, че в някой от тези броеве за пръв път прочетох нещо от Томас Уулф. Паяжината на земята? Така май бе преведено заглавието... |
Език, съдържащ сладкото "църцори"... Сетих се за една книга на Георги Струмски за Майстора: Вървят Владимир Димитрав-Майстора и един селянин между цъфналите кюстендилски ябълки, пролет, слънце, птиците пеят, красота... -Чуваш ли байно славея как хубаво пее? - въодушевено художника пита селянина. -Епа оно, пилето, се си църцори! - отговаря селянина. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Йозеф К. |
| @Грациан БТА ЛИК -- червено; БТА По света -- синьо; БТА Наука и техника -- зелено; БТА Паралели -- по-голям формат; май това бяха изданията на БТА, които се срещаха често по павилионите. профилирането на отделните издания мисля, че също е ясно: ЛИК (както вече писаха по-горе) -- литература, изкуство, култура; По света -- политически новини, статии и анализи; Наука и техника -- научно-популярно от света на науката и техниката; Паралели -- да, с повече жълт нюанс в новините. основно съдържанието беше от чужди източници -- както от източно, така и от западно направление  |
БТА ЛИК -- червено; БТА По света -- синьо; БТА Наука и техника -- зелено; БТА Паралели -- по-голям формат; copy/paste, copy/paste, copy/paste, copy/paste... ...ама нейсе |
| И още един Day after day: Day after day, Alone on a hill, The man with the foolish grin is keeping perfectly still But nobody wants to know him, They can see that he's just a fool, And he never gives an answer.... /Любима песен, Бийтълс/ |
първо препрочетох редове, които Алеко Константинов написал през 1895 г.: Заглавие: "Страст" Подзаглавие: "Безделица с претенции на художественост" Текст: "Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн". И т.н. DI, верно, че от някои редакции пропускат да отбележат бг празници или годишнини на именити българи, но хубаво е, че ти ги споменуваш и макар и с два три реда ги(ни) подсещаш. Днес на 13 януари 2013 г. се навършват 150 гoдини от рождението на българския писател Алеко Константинов!  Натисни тук | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: потребител,07 |
Страст Безделица с претенции на художественост Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара. Това е всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът! Глупава страст! Вървя из улиците и погледът ми разсеяно се мята от фигура на фигура и всяка фигура още повече укрепявя съзнанието ми, че аз съм щастливец. Ето например онзи предприемач: кой може да се отнесе към него с уважение? На кой господ не се е кланял той само и само да не бракуват неговите батакчийски доставки? И защо му са пустите пари, дето ги печели, когато живее като говедо? Ето онзи висши чиновник: какви подлости не е извършил той, за да достигне до чина, който всеки знае, че недостойно занимава. Ето и един министър насреща ми: за него ако не друго, знае се поне, че е бил герой на една мерзка драма, а освен това знае се, че той е заплашвал някои гарги с военно положение. А за мене светът не само че не знае подобни гадости, но и всъщност ги няма у мен, па и не ги е имало и, уверен съм, няма и да ги има. Ето кое съзнание ме кара да се взирам с почтение само в кръга на бедността, като мисля, че доволството и богатството са заклеймени ако не с позор, то поне с малко подлост. И аз гледам на богатството почти с презрение. Това не е завист, съвсем не. И как можеш да завиждаш на това, което ти докарва отвращение, понеже знаеш, че не е плод на честен труд или щастлив случай, а рента е унижението и лакейството. Ето онзи приятел: на вид има всички качества, за да бъде почтена и уважавана личност; но като зная какви са били подбудителните мотиви на неговата дейтелност в онова акционерно дружество, аз не мога вече да го уважавам. Ето и княза насреща ми: аз и него ако го поздравя, поздравявам го с такова изражение, като кога искам да кажа на някого "Кача аларъм бен сени!" (Бел. ред. Колко ми струваш ти!) Ама ще речете защо? — Твърде естествено. Аз мога да попитам някого: — Я ми кажи, голубчик, ти къде беше и какво прави например на 5 август 1894 г. между 11 и 12 часа преди пладне, а? А виж, на мен такъв въпрос никой не може да зададе и няма защо... ... Алеко Константинов | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |
Страст Безделица с претенции на художественост .... Ето по коя причина, като не може нищо да смути моето душевно спокойствие, аз съзнавам преимуществото си пред другите и се смятам за цар, майка му мечка. Добре, ама тютюн няма, да го вземе дяволът! Па ми се пуши, страшно ми се пуши. Глупава страст! И аз почвам да философствувам: в този същия момент, когато аз седя с перо в ръка в моята полутемна келийка, колко ли дечица простират ръце към майките си и искат корица хлебец, колко ли коварно излъгани моми са изхвърлени на произвола на съдбата и със съкрушение правят избор между гладната смърт и позора; колко ли се давят, колко ли пороят залива, колко ли зверове разкъсват, колко ли пожари поглъщат; и като сравнявам с тези нещастници моето положение, аз отново давам подкрепа на убеждението си, че съм щастливец, и се успокоявам. Успокоя се и натопя перото в мастилницата с намерение да почна да пиша. Но лъхва ветрец през отворения прозорец и навява от пепелницата до носа ми миризмата на угасената и смачкана снощи цигара... Не мога, не мога да пиша! Чудна привичка! Грабвам шапката и хайде на улицата. Учрежденията изригват вече тълпи чиновници. Пладне. Обменявам се с поздравления. Сегиз-тогиз чувам отзаде ми да шушнат: "Ето, този е щастливецът!" "Тъй ли? Защо не ми каза по-рано да го видя." Аз се смея под мустак и в блажено упоение въртя безгрижно бастона си. Хубаво, ама сега-засега щастливецът няма пари за една цигара тютюн. Добре, че в гостилницата е даден овреме един аванс, та поне яденето е обезпечено. Обядвам, обсипан с услуги и любезности. Прекрасно, ами тютюн? И още след обяд! До мен сядат двама приятели, но те, като за проклетия, не пушат. Блазе им! Те излязоха, а аз останах и си поръчах кафе. Ами сега? Как ще сръбна аз първата глътка кафе, като няма да си напълня устата с тютюнев дим? Еле щастие: връща се със сияйно лице бързешката един от двамата току-що излезли приятели и захлестено ми прошепва: — Скоро, скоро, ако искаш да видиш нещо интересно, излез веднага на улицата. Грабвам си шапката, зарязах кафето и навън. Сърцето ми подскача за какво ще бъде туй "интересно нещо". Наистина! До кьошето на "Славянска беседа" беше изправена тя... Ботеро!... Хубаво бе, приятелю, ама да имаше сега и една папироска. Но това си го мисля, не го казвам. — А бе аз мисля, че имам да ти давам пет лева. На ти сега два, а другите довечера. — Това ми го каза един друг приятел, който идеше отсреща и трябваше да ме хване за ръката, защото аз бях се втренчил... Усещате се в кого? Взех тези два лева и да ме видеше някой в този момент, ще ме счете за обладател на два милиона. Купих си тютюн, отидох в келията си, разрязох една нова книга, запуших... Създателю, благодаря ти! Има ли по-щастлив човек от мене?... Добре, че не съм народен учител в софийските основни училища: на тях и за сол пари не дават!... Алеко Константинов София, 25 октомври 1895 г. Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: потребител,07 |