Добави мнение Мнения:21
| Един велик българин! ВЕЛИК. Поклон пред паметта му, делото му не е и няма да бъде забравено. |
Под тая статия с чиста съвест ще се "окотя" и язе - Петрински  P.S. Част от трагизма на/в/около Пърличев е и това, че неговите собствени преводи на поемите му "Сердарят" / "Войводата" / "О Арматолос" и "Скендер Бей" на български са изгубени за нас - твърди се, че ръкописите са предадени от самия него на Народната библиотека, но така и не могат да бъдат намерени след това... | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Forza NATO |
| Бях се примирил да вдигам на един Котьо палче... Този път за автора - ----------------------------------------------------- Блогът на Генек |
| Гробът на Григор Пърличев. От лявата страна е сградата на Охридската архиепископия. Отпред е църквата "Св. Богородица Перивлепта" (Всевиждаща), чието днешно име е "Св. Климент", тъй като под турско тук са съхранявани мощите на св. Климент. (снимка: натиснете тук) | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mercury |
| Хубаво е все пак да кажем, че творбата, която печели конкурса в Атина се казва "Сердарят", което ще рече воеводата. Друга известна негова творба е поемата "Скендер бей". Григор Пърличев е също така човекът, който превежда за първи път на български език "Илиада" на Омир. Той започва да използва за първи път български език в училищата в Охрид. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: mercury |
Щеше да е хубаво пърличевите думи "Съвършенство или смърт" да добият някак си по-широк отзвук в съвремеността ни,.... да са изписани с дълговечен бронз на сградата на Народното ни събрание, вместо чуждоземния израз, наложен от един чужд княз, натрапен глупаво на най-стария славянски престол. Да ги има в родилните домове, в детските градини, в училищата, в читалищата, навсякъде. С тях да започват букварите, "Съвършенство" да е най-важният училищен предмет. За отказ от стремеж към съвършенство да е предвидена глава в Наказателния кодекс. Не е пресилено. Мечта е, от преди почти два века. Велико прозрение и желание, трудно за преглъщане и още по-трудно за осъществяване, заради българската инертност, очаквателност и закостенялост. Ние трябва да се променим, Конституцията трябва да се промени, министрите и институцийте трябва да се променят, България трябва да се промени, тогава защо не започнем промените от безобидното: "Съвършенство или смърт". Клишето-мантра, изтъркано и скрибуцащо от всекидневна употреба, търкаляно от езиците в устите на толкова не дотам почтени и извисени персони вече 23 години не ни направи по-обединени и по-силни- дори напротив! Разпиляхме се, пропиляхме живота си в тиха, невидима гражданска война с банки, леви, центриски и десни партии, обедняхме защото наивно се доверихме на вълци-водачи в овчи кожи, прокудихме децата си по света "уж за добро", обезценихме ценностната си система, като я претопихме за лъскави дрънкулки-тенекета, чалга-мутробарок и скъпи коли, министерски кресла и временни длъжности на високопоставени, генномодифицирани калинки-еднодневки. Нека не забравяме, че промените започват от малките, незначителни на пръв поглед действия, невинните детски въпроси и ситните, дребни стъпки на прощъпулника, които ако са за добро имат невероятен положителен ефект не само върху единици, а за цели поколения от народа. Много добре написано Авторе! Ако се иницийра подписка, за промяна клишето на Народното събрание, аз съм "ЗА"! | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Mura |
| Да напомня за Спиноза - Съвършенството разбира се е непостижимо, но нищо друго не си струва усилията. Сравнете го с Пърличевото Съвършенство или смърт .В живота много често се налага да избираш между действия тип и-и и тип или-или , като едните са характерни за революционните времена, а другите - за еволюционните.Но забелязваме, че и постигналите съвършенство умират (да ме прощават вярващите). Т.е. и те влизат в и-и. |
| Г-н Петрински, похвално е, че сте се сетили за един от най-достойните българи и изключително талантлив поет, чието име, по неясни за мен причини, е напълно премълчавано и почти непознато на повечето сънародници. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: SvSophia |
Често ще срещнете, предимно на югозапад, че Григор Пърличев принадлежал на няколко от балканските култури едновременно. Глупости, поредните фокуси с историята. Това, че Пърличев пише две гениални, и съвършени, поеми на гръцки не го прави част от гръцката култура. За някакви измислени югозападни култури, за които се чува половин век след смъртта на Григор Пърличев, пък и дума не може да става. Като сме писали съчинения на чужди езици в училищните си години да не би това да ни прави част от някаква друга култура, нищо такова няма. Същото е и с младия Пърличев. Чини ми се насилена таз теза. Пърличев, добре, не е част от гръцката култура. А онези две гениални, и съвършени, поеми на гръцки ? Те от какво са част? Като сме писали съчинения на чужди езици в училищните си години да не би това да ни прави част от някаква друга култура, нищо такова няма. И що, авторе, тоз труд? Да учим чуждите езици, пък и (О, Музо, възпей гибелний авторов гняв!) да творим на тях? Нищо общо с култура, повече общо с ... кобура, невям?  Какъв е бил мотивът на творчеството на младия Пърличев? Да натрие носа на гръцкото високомерие, подобно един друг ... Хемиаргос преди него? Това ли е примера на младия Пърличев, който да посочим на нашите млади? Как ли пък е овладял гръцкото поетическо слово Пърличев? Бърчейки нос, с досада,прикован от травма и отегчен до смърт от ... принудително бездействие? Или пък, опознал тази презряна от автора чужда култура, се е възхитил от красотата на словото и до степен да се вдъхнови и да твори и той на свой ред красота чрез същото това слово? И не се ли трудим с чуждите езици, за да почерпим от извора, нежели да ... плюем в него.Съвършенство или смърт. Обясни ни, авторе, откъде иде съвършенството на сътвореното от Пърличев на гръцки език. Обясни ни източника му. Обясни ни и кое прави това съвършенство по-ниско от всяко друго, предпочетено от теб. Не е ли дело на същия възвишен дух и честен труд, на порива на същата тази младост, отхвърляща гордо изкушението, от която се възхищавате? Недостойно ли е то, че да остане сиротно, неприпознато и неприласкано от никоя култура - било гръцка, било българска, било югозападна, балканска или пък ... световна? И колко съвършенства да различим, не е ли то, Съвършенството, ... Едно, с Един източник ?  |
| "Съвършенство или смърт" Безкрайно глупав античовешки девиз. Съвършенството е стремеж, а не състояние. Като състояние наистина е равно на оглупяване и смърт. Кому дреме за илюзорното съвършенство на некойси, ако всички останали човеци са несъвършени? Македонска му работа... *** Виждаме у Васил Левски истинското дълбоко разбиране на Вселената - "Робът се бори за свобода, свободният за съвършенство" Затова аз съм учил в училище "Васил Левски"... |
| Фирмине, тук си дал фира! Авторът съвсем не принизява гръцкия език или гръцката култура. Не знам точно какво теле искаш да намериш под този вол. За илюстриране на авторовата теза: и Пушкин, и Лермонтов, да не говорим за Марина Цветаева, са писали стихотворения на френски. Някой да ги смята за част от френската култура? Ако имам някаква забележка към иначе вдъхновеното есе на Петрински, то е следната фраза: Изглежда е от въздуха на Македония, нещо, което го няма нито в Тракия, нито в Мизия, нито в Добруджа. Това е невярно и недообмислено изречение, родеещо се със: Луно, Луно, земльо македонска! Въпреки това за автора |
Често ще срещнете, предимно на югозапад, че Григор Пърличев принадлежал на няколко от балканските култури едновременно. Глупости, поредните фокуси с историята. Това, че Пърличев пише две гениални, и съвършени, поеми на гръцки не го прави част от гръцката култура. За някакви измислени югозападни култури, за които се чува половин век след смъртта на Григор Пърличев, пък и дума не може да става. Като сме писали съчинения на чужди езици в училищните си години да не би това да ни прави част от някаква друга култура, нищо такова няма. Същото е и с младия Пърличев. "Недоволен, каприззен, болезнено упорит, той като рано повехнало стъбло е бил готов за духовна гибел ако обаянието на Димитър Миладинов като учител в Охрид не е събудило нови жизнени сокове. С Миладинов училищната работа тръгва усилено и с увлечение. Освен гръцки при него децата учили и италиански. Но главно основното, пълно усвояване на гръцки език дава духовното убежище на Пърличев както в ония години, така изглежда и до края на живота му, в който продължават смените на меланхолия и подтици за дейност с девиза, що четем в автобиографията: "или съвършенство, или смърт" (с. 270). Характерен девиз, той сякаш отрано всадява у Пърличев високо чувство за лично достойнство и вътрешна гордост." Васил Пундев. Григор Пърличев, в "БИБЛИОТЕКА "БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ", Под ред. на М. Арнаудов. Т. II, София 1929. Иначе, похвално е начинанието на Петрински да напомни за този велик българин. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |
Интересно е да се види гръцката уйкипедия по този въпрос (дори с google translator)  Натисни тук |
Добави мнение Мнения:21