| Господин Донков, може би е дошло време бившите майори да грабнат тоягите, и да разчистят тези мърши. Мисля, че търпението на хората се изчерпва. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boev |
Г-н Донков Чел съм ви от време оно, да кажем 82. Все се надявам да напишете от тогава нещо оптимистично, ама няма да го доживея Г-н Боев, майор на 80 и кусур години, няма как да хване сопата, за съжаление |
| Мистър Цанев, казвам "майори" условно. Може да са капитани, или полковници. Мисълта ми беше, че в България има много хора, които достойно са изживяли активната част от живота си. И когато идва врема да получат почит и уважение, са принудени да наблюдават пълен и тотален разпад на обществото. А за нихилизма на Донков и аз съм съгласен. Това беше причината да не взимам почти никога отношение по есетата му, макар да ги чета от години. Но както казвате и Вие - вината не е в него. Поздрави. |
| А пък аз едно друго нещо си мисля и не мога да се отърва от мръсно усещане - когато майорът вземе сопата и тръгне с нея, аз къде ще бъда ? Вече не се виждам до него или след него, въобще не се виждам между сопаджиите...а съм малко по млад...и ако той наистина бъде със сопа - колцина още ще бъдат с него ?... Нали ви казах, МРЪСНО УСЕЩАНЕ... |
Хубав разказ, макар и злободневен. Никакви сопи и оръжия няма да помогнат, но следващите с помощта на Мрежата ще изчистят отвратителните завинаги, защото просто не им обръщат НИКАКВО внимание. ![]() |
За Калин Донков , неравнодушния Човек Какъв оптимизъм търсите, Братя на Гаврош!? Или сте от ония с "дебелите шуби и бастоните"!? ![]() |
Благодаря г-н Донков!Срамувам се, че забравихме Смирненски. А преди години и аз обичах да рецитирам стиховете му... |
| Благодаря на автора. Признавам, че не винаги го чета, защото е тежък и дълбокомислен, но когато се случи да го прочета, се чуствам като ученик осъзнал че е научил важен урок. |
БРАТЧЕТАТА НА ГАВРОШ Ти целия скован от злоба си, о шумен и разблуден град, и твойте електрични глобуси всуе тъй празнично блестят! Че всяка вечер теменужена ти виждаш бедните деца и обидата незаслужена по изнурените лица. Съдбата рано ги излъгала, живота сграбчил ги отвред и ето ги: стоят на ъгъла, с прихлупен до очи каскет. Какво им даваш от разкоша си ти - толкоз щедър към едни, а към бездомните Гаврошовци жесток от ранни младини? Пред твоите витрини блескави накуп застават често те и колко скръб в очите трескави, и колко мъка се чете! Но тръгват си те пак одрипани, с въздишки плахи на уста, а тез витрини са обсипани с безброй жадувани неща... Ти целия скован от злоба си, о шумен и разблуден град, и твойте електрични глобуси всуе тъй празнично блестят! |
Смирненски още не бе отместен назад, във "фона" на българската поезия Това изречение ме подсети, че както Смирненски е във "Фона", така и "турското робство" отиде във "фона" на "турското присъствие и владичество". |
| Удоволствие бе да чета статията! Благодаря Ви, г-н Донков, за колоритното представяне на нерадостната ни действителност. Няма как да си оптимист в наше време. И незаслужено автори като Смирненски се захвърлиха от днешните култур-трегери в пантеона на забравата. Един безспорен талант, твърде рано напуснал този свят и останал до края верен на идеалите си. Но не се учудвам на нашенския манталитет, претръпнал съм. След като Ботев бе определен като терорист и атентатор от същите тези "трегери" А от две-три седмици в няколко "ФЕС-тника" ми дърлят каква гад бил и Дякон Левски и колко хрисим бил Поп Кръстьо. Праотеца на Киро Линкълна и Коко ролекса. Ама що да правиш? Цитирам Глиста от вица - "Родина, татовото" |