когато градът не беше пострадал от строителните упражнения на архитектите, когато между сградите духаше морският вятър и всяка къща беше личност и уважаваше своята съседка, тогава аз дойдох за първи път в този град. Заобичах го такъв, какъвто бе, и с мъка посрещах неговите възрастови изменения, които ми напомнят и за моите. Уви! По онова време Харманите не бяха тия Хармани. И аз се влюбих от пръв поглед в тоя вълшебен град, Майсторе, преди почти същия брой години. А преди десетина, виждайки накъде се е запътил, отказах да ходя повече там... |
Прекрасен филм отново, г-н Вълчанов. Когато гледам филм, обичам удоволствието то това, че съм го гледала /ако е хубав, разбира се/. Вашият е прекрасен! Имало една гъркиня по тоя край, която казва: "Всицки лъзат, само земята не лъзе". Така разказваше татко... |
Кифле, същата гъркиня, когато сред полунощен пир някой трошал посудата, коментирала благо: "Няма нисто. Зивота отиде, циниите сте гледаме!" Та и Рангел е такъв всъщност. Благодарност за всичко. |
Има и друго. Това , на което ние казваме гювеч , други народи го наричат другояче , но в крайна сметка си е една много добра храна ! Зависи много от използваните продукти и подправки и най-вече от Готвача ! Така да се каже. |
От Готвач до готвач има голяма разлика. Ето ви един тюрлю-гювеч, направен от олигофрени за олигофрени - Натисни тук. Повечето от половината е правен в България, а д-р Борисов ги познава лично. И още нещо - част от музиката е на Азис. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: OLDMAD |
Приятно есе. С много неща може да не съм съгласен, но то нали и затова е есето - човек да си излее каквото има, без да е необходимо да се съобжразява с когото и да било. Иначе Майстора също обича да идеализира миналото (младостта най-вече!) подобно на всички други хора.... |