Математиката на изборните комисии
От Биляна Рилска

Последна промяна в 12:58 на 03 фев 2013

След референдума честността на предстоящите парламентарни избори изглежда поставена под голям въпрос. Към класическия проблем с непрочистените избирателни списъци се прибави неграмотността на първичните изборни комисии. Странният начин, по който те отчитат резултати независимо дали неволно или съзнателно, в комбинация с "мъртвите души" може да добави или отнеме депутатско място в някои от по-малките избирателни райони.

Странните грешки в протоколите

При малко над 20% активност на референдума, най-слабата досега, в резултата в национален мащаб по протоколи от секционни комисии има разлика от близо 10 000 гласа между броя на гласувалите по подписите в изборните списъци и намерените пликове в урните - 1 415 183 подписа срещу 1 405 463 плика. По закон, а и по традиция за достоверно се смята намереното в урните, въз основа на което се изчислява и активността. Макар и тези близо 10 000 гласа да вдигат активността с една десета от процента и да нямат съществено значение за конкретния резултат, пораждат много съмнения какво ще бъде на парламентарните избори особено ако до урните отидат 60% както беше през юли 2009 г.

Проверка на "Дневник" сред произволно избрани секционни избирателни комисии показа, че двете най-чести грешки са в разминаването именно между броя на подписалите се и на намерените пликове.

Така в 25-и избирателен район в София, станал известен с проблемната активност, обяснена с телефонна грешка - по-висока в 17 ч. отколкото в 19 ч., гласувалите по подпис в списъците са 83 982, а пликовете са 83 194 - разлика от близо 800 гласа. Между другото сред 31-те районни комисии това е най-голямото разминаване. В 24-ти район в София също има разлика от над 650 гласа в полза на подписите, подобно е положението и в Благоевградски район. В 23-ти избирателен район, също в София, е обратното - 106 396 подписа, но повече пликове - 106 603.

В секция в село Чепинци (25-и столичен район) по подпис в списъците са гласували 2-ма души, а по пликовете - 103. Подобна е ситуацията в секция в Бяла, Русенско, където протоколът отразява 4-ма гласували по подпис в списъка, но 92 плика и нито една недействителна бюлетина.

Отново в Русенския избирателен район, но в секция в Сеново гласувалите по подпис са 415 души, колкото са и по списък (очевидно 100% активност, каквато не беше постигната никъде) и 96 плика в урната. В този случай става въпрос за очевидна грешка, но Централната избирателна комисия (ЦИК) не може да поправя данните в протоколите на секционните избирателни, коментираха пред "Дневник" членове на комисията.

А къде гледа ЦИК?

ЦИК наистина се произнася по грешки, но допуснати при въвеждането на протоколите в информационната база данни. По думите на директора на "Информационно обслужване" АД и бивш член на ЦИК - математикът Михаил Константинов, при референдума е имало под 200 числови разлики, по които ЦИК се е произнесла с решение. Но става въпрос за грешки от типа на това в протокола на първичната комисия да пише с число 10, а с думи "сто" и при вкарването на данните в базата на районната избирателна комисия тя да е приела за вярно числото, а при вкарването на данните в ЦИК - изписаното с думи.

И говорителят на ЦИК Бисер Троянов посочи, че при обсъждането на резултатите комисията се натъква на очевидни грешки в протоколите, но няма права да ги променя и приема данните в тях за истински. Това повдига въпроса дали не следва

да се мисли за законодателни промени

в тази посока и доколко следва да се вярва на секционните протоколи.

Според Константинов протоколите на референдума, макар и значително опростени, са били доста по-неграмотни от обичайното, макар недействителните бюлетини като процент да са твърде под средните нива за страните от ЕС. В секционните комисии все пак са хора, на които партиите имат доверие за правене на избори, подчерта Константинов.

"Има кретенски протоколи"

коментира той по повод разминаването между недействителни гласове и недействителни бюлетини. По данните, обявени от ЦИК, недействителните гласове са 20 180 - разликата между намерените пликове (1 405 463) и действителните бюлетини (1 385 283). За недействителен глас се броят не само недействителните бюлетини, но и празните пликове. В случая сборът им не съответства на 20 180 - по данните от секционните комисии недействителните бюлетини са 19 903, а празните пликове са 648, или общо 20 551.

В ЦИК обаче нямат обяснение на какво се дължи несъвпадението, освен че се въвеждат данните от секционните протоколи, които не могат да коригират.

Ако ЦИК няма как да реагира, "неграмотността" и слабата математика на избирателните комисии стават много важен фактор на избори. При подозренията, че един от все по-често използваните начини за търговия с гласове е подкупване на цели първични комисии, отговорността за честността на вота на партиите, които сега са в парламента, става още по-голяма. В комисиите са техни представители.

Неслучайно най-важният и най-спорният текст в Изборния кодекс за управляващите и за опозицията е за ръководствата на комисиите, които с подписите си потвърждават данните в протокола. Не е случайно също, че БСП и ДПС настояват да получават преписи на протоколите, заверени с печат и подписи от ръководството на комисиите. Съмненията са, че така биха могли да подменят данни и да оспорват резултати. Затова и ГЕРБ предлага ксерокопия, но пък е готова да сведе опозицията в комисиите до социалисти и хора на ДПС като забрави десницата.