Преди почти четиридесет години икономистът Алберт О. Хиршман, в прекрасната си неголяма книга „Изход, глас и лоялност” обяснява защо железопътната система на Нигерия се представя все по-зле в конкуренция с камионите и автобусите:

Наличието на алтернатива на железопътния транспорт прави по-трудно, а не по-лесно, преодоляването на слабостите в железопътната система. Наличието на автобуси и камиони превръща тежкото състояние на железниците в не чак толкова сериозен въпрос, колкото той щеше да бъде, ако железниците бяха монополисти в транспортирането на стоки на далечни разстояния. Вероятно това е причината държавните предприятия да се представят най-зле в сектори като транспорта или образованието, когато те са отворени за конкуренция: вместо да насърчава подобрение на предоставяната услуга, наличието на готов и достатъчно добре функциониращ заместител за услугата, предлагана от държавното предприятие, лишава това предприятие от задоволителен механизъм за обратна връзка, която е най-ефективна в случаите, в които клиентите са изцяло зависими от предоставяната от държавното предприятие услуга. Защото управлението на едно държавно предприятие, което винаги има сигурността, че държавата няма да го остави да загине, е не толкова чувствително към загубата на приходи, вследствие на насочването на клиенти към конкурентната услуга, колкото към протестите на възмутената общественост, за която услугата е от жизнена необходимост, защото тя е лишена от друга алтернатива, нещо, което може „да превърне в ад” живота на мениджърите на това държавно предпприятие.[11]

Според Хиршман консуматорите или членовете на една организация имат две възможности, чрез които да отговорят на влошаването на услугата или стоката, която те купуват или ползват. Първата възможност е изходът – просто актът на напускане – купуването на друг шампоан, излизането от партията или организацията, напускането на страната. Обратно, гласът представлява акт на недоволство или на протест. Но, както отбелязва Хиршман, наличието на възможност за изход прави използването на гласа по-малко вероятно, тъй като изходът изисква по-малко време и усилие.