Добави мнение Мнения:15
ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ Христо Ботев ************ О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш? Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня." Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила. Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята, старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата. Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето, и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето. ВАСИЛ ЛЕВСКИ  |
Единственото място, което ни беше забранено за пипане, беше своеобразен олтар, на който селянинът беше наредил два-три портрета на Левски, изрязани от евтини списания, томчето на Вазов с "Епопея на забравените", и до томчето - не знам защо, стар и ръждив анджар, вероятно в унисон с клетвените ритуали на поборниците преди време. Поклон пред Апостола! |
Г-н Ламбовски написа може би най-добрите си колонки миналия и тоя път  Наистина е трудно и да пишеш за Левски, да четеш форума след такива статии - кой беше казал, няма нищо по-жалко от това да виждаш велики хора, почитани от фарисеи. |
| Поздравления за Ламбовски за чудесния материал, тъй добре свързан с паметта за Левски. Може би това е един от най-хубавите текстове, помествани в СЕГА, посветени на кончината на Апостола. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бонго-бонго |
Дякон Васил Левски О, Майко моя, родино света! Защо тъй горко, тъй скробно плачеш? Гарване и ти, птицо проклета, над чий там гроб тъй грозно грачеш? О, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня; затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня! Плачи! Там близо до град София вида аз стърчи черно бесило. И твоят един син, Българио, виси на него... Със страшна сила. Зимата пее свойта зла песен. Вихрове гонят тръни в полето и студ, и мраз – плач безнадежден! Навяват на теб, теб на сърцето! Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в мъглата; старци са богу молат горещо, жените плачат, пищат децата! Умря той вече! Юнашка сила твойте тиране скриха в земята! О, майко моя, родино мила, плачи за него, кълни съдбата! Това е първият вариант на стихотворението "Обесването на Васил Левски". Публикуван е във в. "България", г. I, бр. 22 от 12 август 1876 г. Окончателният вариант на стихотворението е излязъл в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски, а след това е публикуван е в "Съчинения на Христо Ботйов" под ред. на Захари Стоянов, С., 1888, с. 43. |
| Не мога да се въздържа да споделя тревогите си днес: 19.02.2013г. Апостоле,днес дай ни сила, спасяваме Родина мила! Народе????- записки четем, не може все да разчетем, що е Републиката свята в която всички,брат за брата, ний търсим по-добър живот, и да загробим тоз на скот. Апостоле,води ни в битка, срещу измислена агитка на политически шамани. В играта-ние изиграни! Апостоле,духът е твой, в битките срещу копой, а полицейските кордони, не плашат наште шампиони! Апостоле,днес дай ни сила, спасяваме Родина мила... |
| Поклон ДЯКОНЕ!! Но какво пишат НАШИТЕ деца: Спи, Дяконе! Не се събуждай! Остани в незнайния си гроб! Добре си ти. От там не виждаш... съдбата на достойния ни род. Не виждаш майките, които днес не раждат. Стариците край кофите за смет. Бащите с джобовете празни, в ръцете с куфари и здравец за късмет. Децата ни са вече на изчезване. Селата мъртви. Пусти градове. Строим хотели, паркинги, гаражи. Край просяка минава Беемве. На пътя към Европа се продават в ръцете с кукли малките моми. Те детството си в сънища сънуват, стаена скръб в очите им гори. ... Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст. Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст. |
| О, бесило славно! Теб те освети смъртта на геройте. Свещено си ти. Ти белег си страшен и знак за свобода, за коя под тебе гинеше народа, и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес под тебе, бесило, правеше ни чест. Защото подлецът, шпионът, мръсникът в ония дни мрачни, що "робство" се викат, умираха мирни на свойто легло с продадена съвест, с позор на чело, и смъртта на тебе, о, бесилко свята, бе не срам, а слава нова на земята и връх, от където виждаше духът към безсмъртието по-прекия път! |
| Над тефтерчето на Левски Дамян Дамянов "НАРОДЕ????" ...А страничката, види се, е мокра... Какво? Сълза? Кал? Кръв?... Листът мълчи. Нима е плакал тъкмо той? Жестоко! Нима е носил кал - тъй чист дълбоко? Той - чистият, с безсълзните очи? Чия ли кал - ако е кал? - сребриста светлее в жълтеникаво клише? Чия ли кръв е капнала на листа? Чия ли мръсна болка свети чиста по пътя му към святото въже? Какво е питал с този вик, раздърпан в шест букви с питанки накрая? И плачът пелин ли жъне с четирите си сърпа, които карат всеки да изтръпне? Подир "Народе????" И мълчат! Мълчат! Какъв "народ"? И кой "народ"? проклето въже от Къкрина до София виси! Какъв народ бе племето, което тъй не успя от двайсет заптиета единствения - него - да спаси? Къде се беше изпокрил? Къде бе се поприбрал на топло и добре, та не можа на оня вълчи хребет една потеря малка да издебне? А тръгнал бе за него той да мре!... За същия... Един от двайсет воден. Един измежду цял народ "свещен"... От четри страшни питанки прободен, и днес кърви духът ми цял - "Народе????" Ни глас, ни образ... Питанките - в мен! И, грях - не грях, ги вадя и се кръстя - под тях, прости ми, Боже, лик личи: ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо... А ти, народе мой, и чист, и мръсен, на онова въже го окачи |
| Цитатът от писмото на Левски: " На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни." - ме кара да си помисля, че за да си великодушен, първом трябва да си човеколюбив! Дяконът не е споменал 2 основни качества-честност и човеколюбие, сигурно защото по онова време те са се подразбирали. Но в Днес и особено като става дума за политика и избори, Честността и Човеколюбието са първото, което трябва да притежават избраните политици. Дотук не видях един да милее за сънародниците си!! Това значи, че политиците ни или Не се чувстват българи, или са болни егоисти. А Левски е имал предвид отговорни и благородни хора. |
| поклон пред святата памет на апостола ! Май като нация просто не го залужаваме, гледайки какво става в България от 1878, та до днес ! Национални катастрофи, една след друга, безкрай ...  |
Добави мнение Мнения:15