Отиди на страница:
| Към младите: ако не искате да пропилеете залудо следващите десетина години от живота си, знаете че има два изхода--Терминал 1 и Терминал 2. |
| Властта се затъркаля от тази сутрин по улицата, но Тя не иска да я вземе! Или пък хабер си няма как да го стори! |
| Трябва мажоритарна избирателна система. Искам да погледна в очите кандидатите за депутати, да ги чуя, а ако ги изберат, всяка седмица да се отчитат пред избирателите си какво са свършили. |
| Народът даде всички възможни власти на ГЕРБ и сега го попита: "Защо преяде с власт, бе?" Защото си прост народе и избра поредният лъже-месия. |
Днешните протести обаче имат връзка с онези от 1997 г. и дори могат да се разглеждат като тяхно естествено, макар и позакъсняло продължение. Преди 16 години българите протестираха, защото искаха да влязат в ЕС. Сега протестират, защото не искат да бъдат граждани на ЕС Имат връзка, но общото не е ЕС. И преди, и сега "политическата класа" отказва да носи отговорност и да се отчита пред обществото. Преди обществото не разбра какво възмездие получиха пишман-банкерите, сега не разбра как "енергийната ефективност" им изпразни джобовете. Другото общо е преднамерената политическа и медийна манипулация. Преди осъществена от "здравите насинени сили", сега от "реформираните почервенени сили". Винаги има манипулация, но прекомерната олабва доверието и това се връща като бумеранг към манипулатора. След "успешните" икономически и социални реформи, резултатът от изборите през 2001 г. беше "приказка с неочакван край" за реформаторите. Същото се случи с постигането на поставените цели (улазянето в ЕС) от коалицията на безкопромисния компромис и неочаквания край през 2009 г. Така че, не виждам "Българската пролет" да е пукнала, и в двата смисъла - умряла или вързала. За "пролет" може да говорим, когато на някои от следващите избори няма "хвърлени" обвинения в медиите или "на прокурора", а само редовно и обосновано, без предположения, подадени жалби в ЦИК, респективно в съда. |
| "Българската пролет" пукна Така е. Скандиранията в момента са "Българи-юнаци"!!! Омацаните партии са в кюшето и си кютат. Протестиращите искат Нова система. Ново Велико народно събрание. Нова конституция. Нова България. Всеки читав юрист-конституционалист, точно сега требе да помага!!!  |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
Събитията от началото на 90-те години бяха някак по-хаотични, обществото все още се колебаеше дали страната трябва да поеме по европейски път, важно беше да се махнат бившите комунисти, спешно преименували се на социалисти. Но в крайна сметка новите социалисти успяха да запазят властта. Докато през 1997 г. огромната част от българския народ вече беше убедена, че за България няма друг път освен евроинтеграцията, и БСП загуби катастрофално изборите, които последваха протестите Това чисто и просто не е вярно!!! Защото правителството на Виденов внесе молбата за присъединяване на България към Европейския съюз!!! Ама, Бога ми, да не би да искате за 7 години (1990 - 1997) да стане едновременно чренове на Европейския съюз, НАТО, и да станем суперсилата в световен мащаб по всичко. Ама айде стига вече, бе!!! Изводът от горното твърдение е, че сме станали членове на ЕС, щото Иван Костов бил пич! За тези 7 години приоритет бяха на ЕС и НАТО, а смяната на собствеността, щото как ще станеш член на въпросните структури със социалистическа икономика. Друг е въпросът как го направихме този икономически преход. |
 Щурчо мили, Моето "ешелонирано" наблюдение показва, че днешните ни "конституционалисти" не доказват, че са нещо повече от лектори от дружество "Георги Кирков". Имай предвид това, дори и при "европееца" Атанас Семов. Просто пазят "политическите играчи на прехода". Срещу доста по-добро заплащане... |
Днешните протести обаче имат връзка с онези от 1997 г. и дори могат да се разглеждат като тяхно естествено, макар и позакъсняло продължение. Преди 16 години българите протестираха, защото искаха да влязат в ЕС. Сега протестират, защото не искат да бъдат граждани на ЕС само формално, а реално - като стандарт на живот, като истинска пазарна икономика и конкурентна среда, в която няма монополи, и т.н. Лошото е, че у нас монополите станаха фалшив синоним на либерализацията. Както и демокрацията стана фасада на олигархичното задкулисно управление. Затова протестите, докато бяха само за цената на тока, достигнаха до исканията за национализация. Абсолютно повърхностна и погрешна постановка. Авторът явно не разбира, че днешните протести правят огромен завой в развитието на страната, което само по себе си е историческо явление, като се сменя обектът на недоволството от преди 23 - 16 години. Мисля, че посткомунистическият преход окончатело приключи. Наздраве! |
| В тежко заблуждение падаш, mercury от 20 Февруари 2013 22:06, Това което ни очаква, не е едноактна пиеса, а продължителен Процес на политическата фаза на Прехода, Към модерна Политическа демокрация. С времето тези ключови понятия ще просветнат и в пространството. Дано младите успеят в първата си битка и не останат излъгани от нас. Първото разочарование е най-жестоко и дано им помогноем да го избегнат в това море от всякак престъпност, която ни дави... | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: beagle |
| ...Имай предвид това, дори и при "европееца" Атанас Семов... Аз уважавам баща му Марко. Също и много от идеите на Атанас. Жалко, че не беше на правилното място и в правилното време. Тъй или инак, всеки читав конституционалист-патриот е важен в момента. Ако требе да се започне от Търновската конситуция. Системата вече требе да се сменя. |
Отново подчертавам, на смяна подлежи, не Системата, а нейният партийно-олигархичен Модел. Знакът на победата е : "За повече Общество в собствено Политиката!!!"...  |
Ако требе да се започне от Търновската конситуция. Системата вече требе да се сменя Ако искаш да сменяш Системата, трябва да си много наясно с какво искаш да я смениш. А такава яснота за сега у протестиращите няма. Има стихийно социалистически тежнения, но поради идеологическата пропаганда в последните 23 години, никой не си и помисля да ги назове с автентичното им име Не можеш да смениш властта с нова и всичкото това без партии. Такъв 'филм' няма в по-новата история, дори Октомврийската революция е била, така да се каже, "партийно организирана'. Освен това, много ми е интересно как ще отнемем по мирен начин копанята на олигарсите и западните компании, които ядат от нашия труд - доброволно ли ще се предадат?  И ей така ще престанат да ни ограбват за нашите честни очи и ежедневни мирни протести? Страх ме е, че сега същите тези олигарси ни кроят шапката, и ново Велико народно събрание ще е заколението ни при тази идейна незрялост на народа - хитреците, които ни управляват като нищо конституционно и с наше позволение ще ни спретнат такъв фашизъм, че ще вием на умряло. |
| Ех какви лъжи!96-97-ма нямаше революция,а пладнешки грабеж на спестяванията на хората,организиран от олигарсите и кредитните милионери!Наивните,които бяха по улиците тогава, пак бяха подведени,че нещо се случва и е добре за тях.Не Виденов създаде банките и не той ги фалира.Вече започва да говори,но прикрива много хора,които се облажиха от курса на долара и сега дърпат конците на правителствата.Аз знам какви са исканията на хората сега,те са правилни и справедливи,те вече узряха какво е демокрация.Но онези,които създадоха този модел няма да позволят промяната.Те ще ги използват за своите цели,както през 97-ма.Онези,които сложиха Борисов на власт,за да им прокарва интересите,не са доволни от него.А другите,които искат и за тях да има от баницата,направо го изритаха.Приятелчетата му искат да напусне властта,за да може да се върне в бяло и пак да им услужва като се отърве от негативите на мизерията,която докара и която вбесява хората.И така всички си гледат плановете. |
Това са протести, диктувани от мизерията, и те ще се възпаляват отново и отново при още по-тежките икономически трудности, които предстоят в страната. От тук си проличава не само объркването на журналиста, но подобно е и объркването на повечето интелектуалци за ставащото в България. Те просто подценяват народа. Това не е стихиен процес, породен от мизерията. Хората, излезли на улицата, са с ясното намерение да променят системата. Т.е. техните цели са осъзнати и много по-големи и по-далечни. Това не е стихиен бунт, който ще заглъхне бързо. Изводът е- народът е по-умен от журналистите, които отразяват събитията. |
Лошото е, че у нас монополите станаха фалшив синоним на либерализацията. Както и демокрацията стана фасада на олигархичното задкулисно управление. Затова протестите, докато бяха само за цената на тока, достигнаха до исканията за национализация. Това е вярно, разбира се. Но, когато политическата върхушка няма желание да реформира съществуващите икономически отношения и политическата система, се достига естествено до тяхното отрицание. ГЕРБ имаше златния шанс да извърши необходимите реформи, но и обективната невъзможност да го стори. Златният шанс идеше от безпрецедентната подкрепа, кято ГЕРБ имаше в началото на мандата. Макар и в малцинство, ГЕРБ можеше да разчита на 163 депутата (Атака, СК и РЗС) или поне на 150, за да направи необходимите реформи. Обективната невъзможност дойде от скритите зависимости на Борисов и заиграването му с българската олигархия. Субективната невъзможност за реални промени пък е резултат от желанието на Борисов да се хареса на всички. Вместо да използва дадената му подкрепа да реформира политическата система, да поизчисти корумпираната администрация, да проведе реални реформи, да ограничи влиянието на монополите, да разкара цялата гнилост от службите за сигурност, Борисов реши да циментира властта си, като разруши именно подкрепящите го в НС сили: последва разпад на парламентарните групи на РЗС и "Атака", както и нанасяне на окончателен удар върху Синята коалиция. Макар и завършили с политическа победа (формиране на ефективно мнозинство и монополизиране на условно дясното), тези операции ликвидираха широката парламентарна подкрепа за Борисов и откриха възможността за лобизъм и морална нечистоплътност на новосформираното правителствено мнозинство. |
| Слабо. Всъщност и 1997, и 2013 бяха хлебни бунтове (както и в Тунис и Египет впрочем) - хората се уплашиха, че не могат да свържат двата края. И двете кризи бяха изкуствено предизвикани - в 1997 от банкери и кредитни милионери срещу безпомощен премиер, в 2013 - от твърде дълго ултранекадърно, ултракорумпирано и идеологически погрешно управление. Писаното от автора за тройната е необективно. Всъщност при тройната хората натрупаха резервите, благодарение на които гладните бунтове настъпиха едва в началото на 2013 г., а не в 2010, както отначало прогнозирах. |
Улицата не желае да чуе в момента за нито една от партиите и политиците, участвали в прехода. Улицата иска смяна на системата, Велико Народно събрание, друга конституция. Улицата иска нещо друго, но не може да формулира какво точно. По-разумните от протестиращите, разбира се, са наясно, че национализацията не е решение, че един монопол винаги е монопол, бил той държавен или частен. Това, че улицата игнорира политиците и партиите на прехода, показва зрелостта на улицата. Политиците и партиите от прехода са изцяло свързани с олигархичния модел, а улицата точно за това се бори, да премахне този модел. Улицата не иска нищо друго, освен да смени системата и да промени правилата на играта. Кое е това друго нещо, което улицата иска, но не може да го формулира, може да го търсим само в главата на автора на статията. Улицата много ясно е формулирала искането си. И то означава обръщане на тенденцията, обръщане на процесите- от процеси, водещи до олигархичен режим, към процеси, водещи съм обратното- икономическа и политическа власт на мнозинството. А това означава, че улицата ще има във времето хиляди искания, които ще обърнат процесите. Ако авторът на статията си представа подобна задача с едно, две, три искания, то той просто няма представа за какво става въпрос. От последното изречение от цитата става ясно, че според автора национализацията е неразумно решение. Нека поставим въпроса по този начин- за частна собственост ли сме или за държавна? И нека да отговорим така- ние сме за частна собственост. Следва друг въпрос- за каква частна собственост сме- собственост в ръцете на мафиоти, олигарси и криминали, които са я придобили по незаконен и корупционен път и са я концентрирали в ръцете си, и които са същевременно некадърници в областта на мениджмънта, и алчни задници, които са готови да погребат всички останали в името на личните си интереси? Или ние сме за частна собственост, но собственост, която е разпределена сравнително справедливо сред населението, която е придобита по напълно легален и морален път, от хора, които са образовани, кадърни и при които личната изгода се съчетава с обществения интерес? От самия въпрос отговорът става ясен. А това означава, че на собствеността трябва да се отнеме от сегашните собственици, защото е придобита незаконно, чрез корупция, неморално и е концентрирана в ръцете на неколцина чорбаджии. Освен това тези чорбаджии са се проявили като некадърници, като некадърни мениджъри, които единствено могат да грабят народа със съдействието на правителството. Т.е. те са доказани некадърници. /80 процента от българските работодатели са с основно образование/. И нашият отговор идва логически- ние сме за частна собственост, но не при частна собственост на посочените криминали и некадърници. Собствеността трябва да им се отнеме. Именно затова е нужна национализация. Национализацията не е за да установи собствеността като единствено държавна, а да се отнеме от ръцете на частниците, които не я заслужават. А след това можем да кажем- ние сме за частна собственост, но за собственост от втория вид- широко разпределена сред населението / а не концентрирана в ръцете на неколцина олигарси/, придобита законно и в ръцете на хора, които ще я развиват и използват в своя полза и в най-добър обществен интерес. С други думи- ние сме за частна собственост, която съчетава личния с обществения интерес. И ние сме против частна собственост, която обслужва единствено личния интерес и противоречи на обществения интерес. Изнесох тук една лекция на уважаемия журналист, безплатно, по отношение на собствеността. Но очевидно е, че в журналистическия факултет се учи само как да се пише, а не какво да се пише. Така, да е красиво оформено, по всички граматически правила. А съдържанието няма значение. |