Форум СЕГА - Модерният „Паноптикум“

Doctora
23 Фев 2013 14:00
Мнения: 19,503
От: Bulgaria

Колегата TaiChi даде линк към "Свободна мисъл" с материал от 2009.

По периферията– една сграда във формата на пръстен; в центъра– кула, пронизана от широки прозорци, които гледат към вътрешната страна на пръстена; периферната сграда е разделена на килии, всяка една от които обхваща в дълбочина цялата сграда; килиите имат два прозореца– единият навътре, гледаш към прозорците на кулата; другият е обърнат навън и позволява на светлината да прониква изцяло килията; в централната кула се поставя един надзирател, а във всяка килия да се затвори по един луд, болен, осъден, работник или ученик.

Цялата тази социално-архитектурна конструкция представлява паноптикумът (panopticon – бел. ред), създаден от англичанина Джереми Бентам (1748-1832) с цел непрекъснатото следене на индивидите, без те самите да знаят, че са следени. Надзирателят представлява държавната машина, която следи, контролира и правораздава привилегии и наказания. Освен от всевиждащата власт, всеки един от индивидите е следен от всички останали и всяко отклоняващо се поведение от наложените норми бива забелязано, докладвано от стремящите се към привилегия и наказвано.

Паноптикумът привидно променя представите ни за системата-затвор. Всичко като че ли е по-хуманно. Вече я няма мрачната килия, която е заменена с просторна и светла стая. Именно в тази видимост e най-коварната клопка на модерния затвор, осигуряваща безпроблемното наблюдение на попадналите в изправителната институция, отнемат им се мрачните кътчета в килията, където могат да скрият за миг индивидуалните си привички, а и индентичността си. Тази конструкция напълно отнема чувството за свобода на затворените в нея и го заменя с непрекъснатия страх от наблюдение и всяко едно действие на затворниците е съобрзено с нормите, наложени от властта.

Този факт осигурява автоматичното функциониране на властта. Затова самият Бентам въвежда един от основните принципи на своята философия, че властта трябва да бъде „видима и непроверима“. Видима, за да може обектът да бъде непрестанно пред погледа на високия силует на централната кула, откъдето бива следен. Непроверима, за да не може обектът никога да узнае дали в момента е гледан, но да бъде сигурен, че винаги е възможно да бъде.
Така се появява едно реално подчинение, механично породено от едно въображаемо отношение. Така вече не е необходимо да се прибягва до силови средства, за да бъде обектът принуждаван към добро поведение, лудият – към спокойствие, работникът – към труд, ученикът – към прилежност и дисциплина, болният – към съблюдаване на предписанията, непримиримият – към примиримост и послушание.

Може само да ни впечатли фактът как по този начин тежките вериги се заменят с много по-тежките окови на собственото ни съзнание, оковано от факта, че индивидът подлежи на постоянно наблюдение. Ефикасността на властта, нейната принуждаваща сила са преминали някак от другата страна – от страната на нейната повърхност на приложение. Онзи, който е подложен на едно поле на непрестанна видимост и знае това, започва сам да си налага ограничения и забрани, което до скоро е било труден процес на налагане от самите властнически органи. И всичко това вече се осигурява само чрез факта на осъзнатото наблюдение.

При паноптикума основната идея не е самодисциплинирането чрез постоянно наблюдение, а самодисциплинирането на индивидите чрез самото им съзнание, че всяко едно тяхно действие може да бъде наблюдавано и подлежащо на наказание.

Дори и в модел на съвършена „система за сигурност“, паноптикумът по своята същност е антиутопичен затвор, много по-строг от познатите ни до момента затвори с тъмни килии и решетки – той води до социално обезличаване, убиване на колективния дух и свободата.
Моделът на паноптикума не е заключен само в тази архитектурна конструкция, паноптикумът е социално-психологическа конструкция, която много ясно може да се наблюдава и в наши дни.

Като основна и опростена схема на модерния паноптикум можем да вземем телевизионния екран в „1984“ на Джордж Оруел. Това е телевизионен екран във всеки дом, за който е забранено да бъде изключван и не се знае в кой момент той функционира като телевизионен екран и кога като камера, която улавя всяко едно действие.

В едно свое есе Марк Постър разглежда електронните бази данни като модел на един модерен паноптикум. Всяко едно наше действие в информационната епоха е записано и вкарано в регистри, които могат да наблюдават нашите действия и така, искаме или не, ние влизаме в един паноптичен затвор, наречен от Постър свръхпаноптикум.

Ако се замислим реално, всяко едно използване на кредитна карта и документите, които предоствяме в банката за получаването на тази и редица други услуги, осигуряват на съответнта банка или институция електронна база данни, която улеснява нашето наблюдение. Всяко напускане на дадена държава се отбелязва на митницата, при смяна на местожителство попълваме нова адресна регистрация, на работните ни места ние сме следени постоянно, дори в домовете си ползвайки мобилни телефони, интернет и други достижения на техниката, понякога дори, без да подозираме, обогатяваме информацията в електронните бази данни, които ни следят като надзирателя в куллта на паноптикума. Новите механизми на включване в паноптикума не са насилствени. Легитимираното насилие почти отсъства. Вместо това то е облечено в лъскави реклами и много често изглежда привлекателно за бъдещите наблюдавани.

Идеята за „Големия брат“ не е само фантастика, тя е напълно осезаема и лесна за реализация с новите технологии, използвани от властта. Всички супермаркети, търговски центрове, публични пространства са наблюдавани от множество камери, целящи да превърнат обществото в един прозрачен, хомогенен елемент, защото основната сила на всички властови структури се корени в предоставената им от самите граждани привилегия да разполагат с техния живот.

И всичко това става по наше лично желание, т. е. ние сами влизаме в килията на паноптикума, осигуряващ автоматичното функциониране на властта над нас.
Но въвеждането на паноптическата власт представлява фундаментална трансформация на ситуацията, при която многото наблюдават малкото, към ситуация, в която малкото наблюдават многото. Така допреди 2-3 века народът има пряка видимост върху това, което прави аристокрацията и величествата, които от своя страна и парадират със своята показност. В днешно време е обратното. Властимащите все по-скрито и тайно биват следени от множеството и съответно на практика стават безнаказани. Това става, защото надзорът се заменя от наблюдението, скритото следене на поданиците.

Успоредно с паноптикума се разгръща още един процес на друг властови механизъм – синоптикумът. Той, за разлика от паноптикума, е глобален и като такъв не се нуждае от обездвижването на наблюдаваните, за да попречи на автономни, случайни, водещи до грешки движения. Синоптичният акт на наблюдение освобождава наблюдаваните от тяхната локалност, прехвърля ги поне духовно в киберпространството, където могат да се свързват в надтериториална мрежа, в която много гледат малкото. Синоптикумът няма нужда от принуда – той съблазнява хората да гледат малцината, които обаче са подбрани – по определение това са знаменитостите от хай-лайф елитите, политици с екстравагантно поведение, религиозни светила и други групи марионетки, избрани не от наблюдаващите ги, а от други които най-често са в „кулата“ на паноптикума. Чрез тяхното наблюдение те внушават на масовата публика модели на поведение, която тя трябва да следва. Налага се определено мислене, предоставя се една изкуствена представа за реалността, която по-своята същност е дезинформация, създаваща наречената от Бентам „изкуствена идентичност“. Тоест, на индивидите бива внушавано да следват модели на поведение, които са неистински и ирационални, обслужващи наблюдаващата власт.

В модерния свят механизмите на паноптикума и синоптикума са преплетени по изключително умел начин, като ставаме свидетели на един двоен механизъм на дисциплиниране и внушаване на покорство. От една страна, чрез нашето наблюдение и от друга, чрез наблюдаването ни. Ние сами приемаме оковите, убиващи индивидуализма и превръщащи ни в обезличени субекти, чиито действия и реакции са предвидими и контролируеми единствено чрез наблюдение, без сила, без ангажиране на армия, полиция или друг репресивен орган.

Именно с цел противопоставяне на паноптичната система, ставаща тенденция в нашето общество е нужно: първо, революцията в съзнанието, а след това и революцията на дело!

Д. Пенков