По-умно от глупавата мисъл на Чърчил, че демокрацията има кусури, но от нея по-добро не е измислено. Днес всеки глупак цитира Чърчил - сякаш е прочел книгите му. Не знам дали всеки от тях така го цитира, но изглежда, че поне колумнистите така го правят. Защото оригиналната фраза на Чърчил е: Many forms of Government have been tried and will be tried in this world of sin and woe. No one pretends that democracy is perfect or all-wise. Indeed, it has been said that democracy is the worst form of government except all those other forms that have been tried from time to time. |
Този път ми хареса. Без морални напъни. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Milady2009 |
че "ти приисква да си на мястото на покойника", написал Джеръм-Кей-Джеръм. Той се заканил да не му вдигат кръвното, щото ще направи каквото направил неговият вуйчо, който нищо не направил. Г-н Иванов, напоследък ми приличате на чичо Поджър, герой на същия Джеръм-Кей-Джеръм. Няма лошо, за мен чичо Поджър е положителен герой. В Англия обаче | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: nikola_tsanev |
. Мхъ...Въх...ммм. . Този път г-н Иванов сте на "билото" /по Селинджър: "По горе билото, майстори!"/. . Умеете го - перото - и Ви благодаря... |
Аз пък си купувах книги, вкл. преведени и от Димитри, а приятелите ми ми се смееха... Е, оставаха и за пиене, понеже книгите не бяха скъпи. Човек, купеха ли му родителите палто, го носеше с години... |
Петко от общото ни бюро ми събра партакешите в един кашон, щото директорът Стрелков наредил на милиционера на пропуска да не ме пуска в БТА. Нормална практика е уволненият да не бъде допускан в сградата, където е работил--или чака пред нея да му донесат нещата, или влиза в сградата, но съпровождан от охрана.Що се отнася до статията, не мога да отрека, че ми е забавно да чета пикантериите на Иванов, но, от друга страна, често пъти прехвърля мярката по отношение на бившите си колеги. Пример: Доскоро Петко и Кеворк се покланяха на генерала премиер Пак ние сме най-великите и чистите, а останалите са маскари. |
..."Има горе и долу, няма ляво и дясно", рече Роналд Рейгън, когато беше президент. По-умно от глупавата мисъл на Чърчил, че демокрацията има кусури, но от нея по-добро не е измислено... Е, това си е така. Лошото е, че сегашните ни ентелектулци са неми, слепи и глухи за това, което става в България. |
Върнахме се в БТА с червения фолксваген на Петко. *** Брех, първо Жилера, после Фолксваген. Голям мъченик ще да е бил гусин поручика на на негово си величество, заслужил арматурист и доайен на джурналистиката при три строя в една държава. Хвала на таквиз репресирани... знаят на кого да цунат ръка. |
Джимо, ! Тоя разказ за Петко Бочаров и неговата езда си го разправял и друг път, но тогава разказа и за неговата команда пред строения конен полк при посрещането "на цара на майка му", ...та би ли припомнил пак случая. Да сте живи и здрави стари бандити! |
ходя на езда в конната база.....червения фолксваген на Петко Леле-мале, к'ви аристократи са били ченгетата в народната република... |
"Посланикът" на Морис Уест беше издадена у нас в много необичаен формат - повече дълга, за сметка на това и прилично тясна. Разрових се в библиотеката и ето че я държа отново след 40 - 50 години. Благодаря за превода, Димитри! Една от първите съвременни западни книги, които прочетох на младини. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Don |
Според мен Пламен го "самозапалиха",но това е мое лично мнение.Щото си падам по конспиративни теории,май. |
Стените на "клуба на журналиста" какво ли не са слушали, обикновенно в онези години избраните от ДС за избрани слагаха цяла бутилка шотландска ракия и се получаваха лакардии подобни на.... ? |
Скъпи ДИ! "Посланикът" на Морис Уест заемат особено място в моя живот. Бях срочнослужещ (разбирай 'войник"/"редник"/"боец" в Грудово, когато, от немай къде прерових фондът на Грудовската библиотека. Към Читалище "Тодор Грудев", май? Прочетох я веднъж, още веднъж...и я откраднах (Моля за прошка Грудовската интелигенция!) Прекрасен превод; Прекрасен текст; Фамозен формат (един шинелен джоб!) За мен книжката (а тя и не заслужава повече внимание) е проникновен разказ за границата между философски текст ("сатори"?) и житейска мъдрост ("Когато кукувицата запее..." Оставяме емоционалната опаковка - естетичното възпроизвеждане на чисто човешкото преживяване на жестоката смърт на самозапалилия се будистки монах... Смисълът на човешкият живот е в преживяването (Сартр), опаковано в смисловите пашкули на думичките (Дерда?)....оформящи светът (Витгенщайн - Правилно ИЗРЕЧЕНИЯТ ДИСКУРС) Ако, днес не отговорим на дневният ред на времето си - Какво да се прави! - вкупом ненужни станахме...отново за границата между философският текст и житейската мъдрост... Време е за мъдрост-старейшини на форума! Моля ви! |
по Селинджър: "По горе билото, майстори!" А дали не бе в Хемингуей... "Више спонеца, майстори!"... но не бих спорил. От нашата литература си го спомням "В сянката на Назарянина" на П. Ю. Тодоров. Всъщност става дума за старзаветния обичай на Пасха да разковават вратата на храма и да повдигат спонците, за да мине Бог. В православието е преминало с литургията на Възкресение "Отворете се, двери, да мине царя на славата!" Но както казах, не бих спорил |