Добави мнение Мнения:16
| Странно... Хората от Варна, хиляди българи в социалните мрежи се преклониха пред саможертвата на Пламен! Световните медии пишат за българския Ян Палах! А тук - МЪРТВИЛО! Няма ги многословните, високопарни, редовно кипящи от възмущение и чувство за справедливост никове... Също като политиците ни- никой от тия лоясали във властта бивши и настоящи управници не каза дума за Пламен, не запали свещ, не се пколони! Странно.. |
| 48 изяви по случай смъртта на Уго... "Бог да го прости"... "Светла му памет"... "Да почива в мир"... RIP!...  И нито един тук! Прав е бил Петко Славейков... Не сме народ...  |
| Варна и цяла България се прощават днес с Пламен! Лалугерите, които сега плачат на чужди гробове, са една шепа. И слава Богу, че е така! |
и добре дошла.| В памет на Ян Палах и на Пламен! Натисни тук |
| Посмъртното признаване на Палах Първоначално той е бил погребан в гробището Олшани. Тъй като гробът му започва да се превръща в светилище за народа, тайната чехословашка полиция решава да заличи всячески делата на Палах, и през нощта на 23 октомври 1973 година изваждат останките му. Тялото тогава бива кремирано и изпратено на майка му в родния му град Вшетати, а в неговия гроб е положено тялото на неизвестна починала жена. На майката на Палах е разрешено да постави урната в местното гробище чак през 1974 г. На 25 октомври 1990 г. урната е официално върната в Прага. На двайстата годишнина от смъртта на Палах, възникват протести привидно в памет на Палах /но замислени като критика към режима/, които ескалират в така наречената „седмица на Палах”. Последвалите анти-комунистически демонстрации в Прага между 15 и 21 януари 1989г. биват потушени от полицията, кoято бие демонстрантите и използва оръжия, които често улучват случайни минувачи. Седмицата на Палах се смята за един от катализаторите на проявите предшествали падането на комунизма в Чехословакия единадесет месеца по-късно. След Пурпурната революция, на Палах /и на Заийц/ е направен възпоменателен бронзов кръст, поставен на мястото, където е паднал пред Националния музей, а така също и има площад кръстен на него. Чешкият астронавт Лубош Кохутек,който е напуснал Чехословакия следващата година, нарича един астероид, открит на 22 август 1969 г. на името на Ян Палах /1834 Палах/. Има и други негови възпоменателни места в Европа, включително и един малък мемориал вътре в ледниковите тунели в Швейцария. Примерът на Палах и неговата медийна популярност може би са допринесли и за няколко други примери на саможертва. През пролетта на 2003г. шест младежи в Чехия се самозапалват и изгарят до смърт, особено гимназистът Зденек Адамек. Той се запалва на 6 март 2003г почти на същото място пред музея, оставяйки предсмъртна бележка, в която се говори за Палах и другите, извършили самоубийства през 1969г. На известно разстояние от мястото на саможертвата на Палах, един скулптор на Старият площад е почел бохемския религиозен мислител Ян Хус, който е бил изгорен на клада заради своите убеждения през 1415г. Честван като национален герой от векове, някои коментари свързват саможертвата на Палах с неговата екзекуция. |
| Вечна му памет на Пламен! Някой вчера с бензин се запали. Лумнал факел на скъпа цена. Без да може това да прежали, че виновните нямат вина... Алчни змейове крадоха, мляха, в изнурената бедна страна. И накрая фалшиво запяха, че виновните нямат вина... Ден годината може да храни. Далаверите - куп, планина. А се кръстят, ей Богу, тирани, че виновните нямат вина... Като ангели - чисти и святи. Неспособни на капка злина. И си вярват, безумно богати, че виновните нямат вина... Оня просяк е сигур кръвникът или куцата стара жена... С белезници на съд да ги викат, щом виновните нямат вина... О, Българийо! Рай за измами, а за честните - ад и война! Да надпишем ли твоето знаме, че виновните нямат вина? Някой вчера с бензин се запали. Дай му прошка, Родино една! Че за съвести, мъртво заспали, той, невинният, беше с вина... Ясен Ведрин, гр.Добрич |
Пламен Горанов се превръща в символ на избухналите протести в България в началото на 2013 г. след като на 20 февруари в 7:30 ч. се самозапалва пред кметството във Варна в знак на протест срещу кмета Кирил Йорданов и Общинския съвет. Той иска "Оставка на Киро и всички общински съветници до 17 ч. на 20 февруари, 2013 г.". Ден преди да се самозапали протестира и срещу групировката ТИМ на протеста във Варна. Докато е горял, е викал "Киро, Киро, днес трябваше да съм в Анталия...". Пламен е носил със себе си плакат с надпис "Оставка на Киро и целия Общински съвет". Непосредствено след запалването той е прибран от служител на общината, но впоследствие е предоставен на следствието доброволно. По време на протестите споделя "В къщи пускаме тока за 2 часа и после гасим за 2, нямаме пари за храна". С изгаряния от около 80% по цялото тяло, почива на 3 март 2013 г. около 20:30 ч във Военноморска болница Варна. Във Варна – градът, в който Пламен Горанов се самозапали, кметът Кирил Йорданов, обвиняван във връзки с мафията, е мишена на народния гняв. Протестиращите искат оставката му и протестират срещу завземането на града от икономическата група с тъмна репутация ТИМ, основана през 90-те години на миналия век от бивши командоси от военноморския флот. “ТИМ е основната причина за нещастията ни”, извикал Пламен на митинг няколко дни преди фаталната си постъпка, показва видео, качено в мрежата от негови приятели. ------ Завършил е Икономическия техникум, а след това Стопанската академия в Свищов. Имал е фирма за височинна изолация в Добрич. Сравняват го с Мохамед Буазизи и Ян Палах. В медиите се предприемат опити за дискредитиране на личността му с неверни твърдения, че е бил наркозависим и с психични поблеми. В акции за кръводаряване, за да се помогне на Пламен Горанов над 300 души се отзоват, за да дарят кръв в Трансфузионния център по хематология във Варна. Пламен Горанов е вторият самозапалил се по време на избухналите протести през 2013 г. след млад мъж във Велико Търново на 18 февруари от общо 3-ма (третият самозапалил се е на 26 февруари 2013 г. в Раднево). Единственият близък негов роднина е баща му. Датата 6 март 2013, три дни след смъртта му, е обявена за ден на национален траур[ Натисни тук |
АНОНИМЕН ПАТРИОТ Е ДАРИЛ ПАРИТЕ ЗА ПАМЕТНИКА НА ПЛАМЕН Паметникът ще бъде със снимка на Пламен Горанов. Хората продължават да се събират около импровизирания олтар в негова памет. Грамадата от камъни, която трупат варненци, вече е около един метър висока. Беше съобщено още, че хората ще продължат да се събират, за да изказват своите искания срещу монополите, които все още не са изпълнени. Един от надписите в памет на мъжа гласи: “Към края на британското управление в Индия, Ганди казал на колониалното правителство: 1000 000 англичани не могат да контролират 300 млн. индийци, ако тези индийци не им сътрудничат”. Натисни тук |
Грамадата от камъни, която трупат варненци, вече е около един метър висока. Що ли се сещам за "Проклет да е Цеко!"? Кирето, де. Поемата "Грамада" на Вазов е като за нашите варненци писана: – "Не е край: таз поразия Цеко я довлече: Тоя човек чедото си На дявола врече. Той с поганци яде, пие И със тях братува, Всички теглим, нази мъчат – Той само добрува. Покрай него сички ние Ще умреме гладни, Суша да не бе станала, Град щеше да падне!" Злоба дига, дето мине Цеко и се мерне, Нещата страшни си нашепват Баби суеверни. Едни казват, че той ближал С турците през пости, Други думат, че му ходят Дяволи на гости. Змия да бе, Те я биха С камъни пребили, Вещица да беше, жива Би я изгорили. Ала Цеку що да сторят? Те са всички слаби... Той е силен и със турци Бий, мъчи и граби. Свикаха се селяните В кръчмата на Желя – Това беше после отпуск, Във света неделя... Беше там поп Михо стари Със своите ближни, Тимо Стамболлият, още Анито стогодишни, Старец в книгите изкусен, (По-учен от попът: И днес сички за съвети На врата му хлопат); Още – Ангел Двата – Гласа, Питроп и старея, Даскал Куздо, псалт черковен – Бил при Доротея; Там бе още Видул Влахът , Пристигнал от скоро, Кузман Колин и до него – Ганчо Зелен Горо. Здрав юнак, висок та жиляст, Със гърди космати. Силата му, храбростта му Де не са познати? С дясна ръка мигом сваля Четирима мъже, Пушката му далеч бие, Никога не лъже. Казват, че той друг път ходял С Минча Воевода, Всички планини познавал, Живял на свобода; И че лани по Петровден, Тамо в кукуруза, (Между нас да си остане) – Заклал Кьор-Юуза! Направиха съвет таен, Мислиха, кроиха, Ум и сговор не им липса – И скоро решиха. На заранта, преди слънце, Попът са затече Под мишницата с патрахиля И с старото светче. Де отива толкоз рано? При болни ли Дима, Да му чете зарад здраве? Или бродници от нейде С молитва да гони? Не, той нийде не отби се, Нищо не продума: На полето той излезна И спря се при друма. И застана срещу изток, В земя кол побива, Метна на врат патрахиля, Светчето открива. И зачете глухо попът, Брада му трепери... Молитва ли, клетва ли бе – Той се начумери. И отстъпи от колеца, Наведе се леко, Камък зе, фърли и рече: "Проклет да е Цеко!" От тогава край туй място Кой мине, замине, Се същите думи казва, Се същото чини. Пътник ли, овчар ли някой Минува из друма, Като хвърли камъка си, "Проклет да е!" дума. И орачът, като кара Воловете на нива, Наведе се, хвърли, каже И пак си отива. И децата също правят, Тамо кат се щурят, И жените въз камъните Камъни притурят. Че клетвата стига оня, "Проклет!" кой не каже. Някой камъка си носи Отдалеко даже! Подир месец бе висока Колкото камила, Още месец – купчинката Стана веч могила. И грамадата от себе Мърда и порасва, И пътникът отдалеко Веч я съпикасва. Та расте, като по чудо |
| Не виждам за какво толкова се съкрушават сините колеги - Пламен се е самоубил, за да протестира срещу властта, която, доколкото си спомням, все още е гербераска, и във Варна, и в страната, а сините до съвсем скоро поддържаха гербераската власт. Бабуинът им беше новата надежда. Вълната от самоубийства, както и масовите протести, са резултат на отчаянието. Това са гладни бунтове, за пръв път през наше време наистина има реална заплаха за физическото оцеляване на много хора. Това е катастрофата, която прогнозирах преди изборите в 2009 г., която смятах, че ще настъпи неизбежно, ако се окажем в кризата с гербераско управление - некадърно, корумпирано и с коренно погрешна прокризисна идеология, заета им от сините и ЕНП. Революцията, която поглъща България, е лява революция - хората искат национализация на монополите, олигарсите и народна власт (нещо като вся власть советам, а не партиям - лозунгът на Кронщатския метеж). Колкото до Пламен, най-смислената реч според мене за него цитирах вчера в друга тема, проповед на Кирил Варненски на молебена във Варна за оздравяването му миналата седмица. Не обичам истериите, заговорните теории, трупането на грамади. Не ми харесва, че революцията все иска жертви, че народът се впечатлява само от трупове. Не съм във възторг, че Костов падна заради малкия Пепи, рапоня падна заради няколко разкървавени глави, Киро падна заради Пламен. Не съм уверен, че вместо Киро сега ще дойде по-добър от него. |
| ЧИЧО ФИЧО, /:/ "...Вълната от самоубийства, както и масовите протести, са резултат на отчаянието. Това са гладни бунтове, за пръв път през наше време наистина има реална заплаха за физическото оцеляване на много хора. Това е катастрофата, която прогнозирах преди изборите в 2009 г., която смятах, че ще настъпи неизбежно..." ............................................................................ Ще те разочаровам, може би, но това("Катастофата"  , което ти си прогнозирал през 2009 г., аз го прогнозирах още през 1989 г.- макар че, до края на 1996 г. и началото на 1997 г., се надявах да съм грешил в прогнозите ми!!! |
| Нее, Пара, 1989 г. и пак в 2005-09 г. имаше реален шанс нещата да тръгнат много по-добре, отколкото всъщност тръгнаха. В никакъв случай отказът от стария соц не водеше непременно до сегашната катастрофа. Между комунизма и пазарния фундаментализъм има среда, която в САЩ се нарича либерализъм или прогресизъм, в Европа - социалдемокрация. За съжаление в 2009 г. глупавият "народ" лапна въдицата на олигархичните медии и така се замозакла. Но спомни си преди онези избори какво беше положението. Хората харчеха, взимаха заеми, окрилени от цените на имотите си, други добре печелеха, та чак ние от Америка взехме да се чудим дали не е време да се връщаме. Имаше шанс, при едно добро управление, което в нашия случай означаваше нов мандат на тройната с подобрен състав на кабинета, да се започне навреме антикризисна политика на индустриален растеж, за което имаше готовност. |
Добави мнение Мнения:16