Финансова политика, или просто вредителство?

Най-важният приоритет на правителството на ГЕРБ беше да убеждава избирателите си колко ужасно е наследството на тройната коалиция и каква стабилна държава то ще остави след себе си. В това упражнение първи по активност след премиера бе финансовият министър Симеон Дянков. Дотам, че дори сам си повярва, че е месията, извел страната ни в обетованата земя на финансовата стабилност. "Политиката, която водихме, е единствената възможна политика на една малка отворена икономика във валутен борд. Всяка друга политика би довела до фалит", обяви Дянков на едно от последните заседания на Народното събрание. И отново не пропусна да изреди любимите си класации - България е сред трите държави в Европейския съюз с най-нисък бюджетен дефицит и на второ място по най-малък държавен дълг спрямо брутния вътрешен продукт. За това, че докара личния бюджет на българите до фалит, и дума не обели...

Цялото това самохвалство би било забавно, ако не беше жалко. Защото случващото се на улицата през последните три-четири седмици е живо доказателство как обществото приема Дянковата стабилност. А и статистиката не е в полза на правителството в оставка, макар финансовият министър да чете и тълкува числата като дяволът Евангелието.

В края на 2009-а фискалният резерв бе около 8 млрд. лв., бюджетът за пръв път - след шест последователни години на излишъци, приключи с дефицит от 500 млн. лв., а държавният дълг (външен и вътрешен) бе 4.83 млрд. евро. След три и половина години управление на ГЕРБ в края на февруари 2013-а фискалният резерв бе свит до 4 млрд. лв., общият размер на натрупаните дефицити достигна 5.3 млрд. лв., а държавният дълг се увеличи до 6.2 млрд. евро. Годишните бюджетни разходи за обслужването на лихвите по него скочиха от 498.8 млн. лв. в края на 2009-а до 526.5 млн. лева. Който не вярва - лично може да провери. Такава е очевидно представата на Дянков за благоразумна политика по дълга, която не натоварва допълнително държавните финанси. Парадоксът е как така не ги натоварва, пък разходите по обслужването на дълга не само не намаляват, а растат?

И тъй като от взаимните комплименти на експремиера и ексфинансовия министър на българите им втръсна, ние ще се спрем на провалите и неуместните политики в бюджетната сфера.

Първата амбициозна стъпка на отличника от Световната банка, след като застана начело на държавните финанси, бе да затегне разходите. По-далечната цел - да вкара България в чакалнята за еврозоната , като изпълни ударно всички критерии на Маастрихт. Някой беше заблудил задокеанския служител, че това е достатъчно, за да бъде поканена страната ни в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото.

Тези напъни доведоха до първите два погрешни хода на Дянков, с които започна обезглавяването на бизнеса.
Първо, той пренебрегна съветите на икономистите и на банките да емитира облигации за 1.5 - 2 млрд. лв. и с парите от тях да плати на частните фирми всички средства, които държавата и общините им дължат. Подобно действие щеше да осигури свежи пари на фирмите, да им позволи да се закрепят финансово в условията на криза и ако не да развият, поне да запазят бизнеса си. Разбира се, подобна операция би увеличила бюджетния дефицит до 2 - 2.5% от БВП, но той нямаше да наруши границата от 3% от брутния вътрешен продукт, определена от Европейския съюз. Вместо да се издължи на бизнеса, Дянков допусна втората грешка - заяви, че ще плати, но на онези, които намалят (сконтират) вземанията си със 7% на годишна база. Схемата бе осъществена през Българска банка за развитие, но това си бе истински рекет от страна на държавата, което в други страни щеше да бъде прието като знак за неплатежоспособност на правителството.

Така Дянков отби паричния поток на фирмите, имащи договори с държавата, без да постигне крайния си резултат - влизането в чакалнята за еврото. Като капак на всичко не успя да изпълни актуализирания от новия парламент бюджет за 2009-а, превишавайки заложения в него дефицит с 50 млн. лева. Този фал обаче можеше да бъде оправдан с неопитността на Дянков.

Дойде 2010-а и финансовият министър претърпя провал при първия самостоятелен бюджет съставен под негово ръководство.
Още през първите три месеца на 2010-а се видя, че правителството няма да успее да върже планирания дефицит от 1.52 млрд. лв. и през юни се наложи да го актуализира на 3.68 млрд. лв., което пък даде основание на Европейската комисия да открие срещу страната ни процедура по свърхдефицит. Според Дянков тази безпрецедентна актуализация се е наложила, защото в началото на годината правителството разбрало за огромните неразплатени задължения, наследени от управлението на Сергей Станишев. Ако това бе вярно, разходите в актуализирания бюджет щяха да бъдат значително по-високи. Само че статистиката на Министерството на финансите не показа такива данни.

Общият размер на планираните разходи в първоначалния бюджет за 2010-а е 18.66 млрд. лв., а след актуализацията - 18.92 млрд. лева. За сметка на това разликата в приходите е очебийна - при актуализирания вариант те са свити с 1.9 млрд. лв. и този спад се дължеше изцяло на намаляване на постъпленията от косвени данъци - с 1.7 млрд. лева. Ще рече, че актуализацията се е наложила не заради неочаквани разходи, а заради погрешно планирани приходи, което си е изцяло вина на министъра.

Другият скандал, в който Дянков сам се вкара, бе с държавното рефинансиране за една търговска банка
В желанието си да докаже публично колко престъпно е било правителството на Сергей Станишев, в началото на 2010-а финансовият министър започна да говори от парламентарната трибуна как през 2008-а една банка била подпомогната от държавата с 1 млрд. лева. Наложи се предшественикът му Пламен Орешарски да му напомня, че не е редно да изнася класифицирана информация. В отговор на което Дянков заяви, че ще разсекрети въпросните документи. Тук обаче се намеси БНБ, която обяви, че не е съгласна да се разсекретяват договори, по които и тя е страна. В Централната банка ясно осъзнаваха, че подобен акт ще доведе само до излишни спекулации и повишаване на напрежението във и без това сложната икономическа конюнктура. Само че подобни съображения въобще не минаваха през главата на Дянков. Той се опитваше да изпъкне, да се хареса на публиката - без да мисли каква ще е цената на тази евтина популярност.

Този случай бе и първата индикация за конфронтация между финансовия министър и банковия сектор. Дянков си бе повярвал, че може да се разпорежда и с банките. И когато проумя, че това няма да се случи, смени тактиката - надяна маската на самодоволна надменност и реши, че в разговорите с тях ще ползва посредници. Дори в един момент впрегна в тази роля началника си Борисов.

Такъв е случаят от 2011-а, когато Дянков заплаши, че административно ще свали лихвите по кредитите.
Министърът се опита да яхне недоволството на определени обществени групи и да извие ръцете на кредитните институции да намалят рязко лихвените равнища. Обръщаме внимание на думата рязко, защото през 2011-а лихвените нива вече бяха паднали до тези от края на 2008-а. Но на Дянков това не му бе достатъчно. Той просто искаше да демонстрира на обществото как псевдополитиката на фискална стабилност автоматично би трябвало да доведе до чувствително намаление на лихвите. Негови са думите, че цената на кредитите е твърде висока и не отразява намаления финансов риск в държавата. Нищо че данните показваха точно обратно - размерът както на проблемните кредити, така и на провизиите по тях постоянно се увеличаваше. Дянков обаче бе решил, да покаже на банките кой командва парада. Но не успя. След близо месец на безплодни срещи между банкерите и постоянно променящите се екипи на правителството (но без финансовия министър) дори на Борисов му писна и той реши да сложи край на този цирк.

Дянков не миряса. Но този път енергията му бе насочена в съвсем друго направление. В желанието си да демонстрира ефикасността на фискалната си политика министърът отхвърляше всякакви идеи за емитиране на нов дълг и покриваше бюджетния дефицит, като харчеше ударно фискалния резерв

В началото на 2012-а резервът вече бе паднал до 4.1 млрд. лв. , като близо 3.8 млрд. лв. от него бяха недосегаеми за Дянков, защото това са целевите пари за АЕЦ "Козлодуй" и средствата на "Сребърния фонд". А финансовият министър спешно се нуждаеше от 2 млрд. лв., за да посрещне плащанията по външния дълг от близо 1 млрд. евро, които предстояха да се платят в средата на януари 2013-а. Ясно бе, че тези пари не могат да дойдат нито от големи приватизационни сделки, нито от бюджетен излишък.
И тогава Дянков реши да посегне на "Сребърния фонд"
По негово предложение бе изготвен законопроект, който да позволи на правителството да инвестира средствата на въпросния фонд в български държавни ценни книжа. Което си е чисто посегателство срещу парите за добавки на пенсионерите, трупащи се именно в него. Идеята на Дянков бе подложена на остри критики не само от опозицията в Народното събрание, но и от повечето икономисти и финансисти в страната. Финансовият министър обаче нямаше намерение да се съобразява с тях. И тогава се намеси БНБ. В безпрецедентно писмо Централната банка осъди намерението на Дянков и подробно разясни защо то не трябва да се сбъдне. Зад позицията на БНБ, също за първи път, застана с целия си авторитет Европейската централна банка. Това пречупи ината на Дянков. Той се отказа от парите на "Сребърния фонд" и единствена възможност да набави средства за плащанията по държавния дълг бе да пусне облигационна емисия. След тайнствени разговори и преговори от страна на министъра и неговия екип Емисията от петгодишни държавни ценни книжа с номинал 950 млн. евро излезе на пазара на 1 юни.
Правителството гръмко я обяви за успех, като акцентира на огромния интерес на чуждестранни инвеститори към нея при сравнително ниската доходност - 4.25% годишно, която облигациите предлагат. Само месец след пускането на облигациите обаче доходността им падна под 3% годишно. Ще рече, че Дянков е емитирал дълга при много по-неизгодна за държавата цена, отколкото самият пазар впоследствие даде на петгодишните облигации. Но тази тема е достатъчно многопластова и сложна, за да се правят само повърхностни констатации.

Финансовият министър сгреши (за пореден път) в едно друго отношение. След пласирането на облигациите резервът скочи до 7 млрд. лв. и Дянков реши, че може да натрие носовете на всички свои опоненти. Той гръмко обяви за непоклатимата финансова стабилност, която България е постигнала благодарение на неговата политика, и започна да се държи като прероден Юлий Цезар след завладяването на Галия.

Истината лъсна след плащанията по външния дълг в средата на януари 2013-а. Резервът падна под 4 млрд. лв. и за да посрещне спешни плащания, правителство бе принудено да емитира извънредна емисия облигации от 800 млн. лв. - мярка, към която нито един финансов министър не бе принуден да прибягва след средата на 1997 година. Оказа се, че бюджетът не може да разчита на по-високи постъпления от естествените си приходоизточници - данъците. И няма спор каква е причината за това. Разбитият бизнес и потребителите не са в състояние да генерират по-големи обороти, които са източник на постъпления от ДДС. За по-високи постъпления от корпоративен данък и дума не може да става. Увеличената безработица пък свива приходите от данък върху доходите на физическите лица.

Ето това е резултатът от Дянковата фискална стабилизация. На практика това е финалът на една политика, започнала в средата на 2009 г., която все още е трудно да преценим дали е плод на невежество или на вредителство. Съвсем сигурно е обаче, че следващият редовно назначен кабинет трябва да има много подготвен човек за финансов министър. Човек без склонност към експерименти, резки промени и авантюри. Министър, който да познава ведомството отвътре, да е наясно с най-спешните мерки, които трябва да се предприемат, и да има ясна визия за това, къде иска да остави държавата в края на мандата си.

Автор: Петър Илиев