Нещо раздвоен ми се види Димитри тази седмица. |
Преди години в Париж си купих една книжка с анотирани градски сценки... Под едната, на която се виждаше как трима дядовци разпалено спорят, пишеше нещо като: "Разговорът е като игра с лозарски ножици, в която всеки подрязва гласа на събеседника си, извиси ли се." Всъщност, на френски е казано доста по-добре! |
Впрочем, ето го и на френски: "La conversation est un jeu de sécateur, où chacun taille la voix du voisin aussitôt qu'elle pousse." Jules Renard Наблюдава се с пълна сила по форумите! |
Чалгата ни е по-скоро т. нар. couleur locale. Не е точно l'air du temps, не и на времето, а на мястото, струва ми се. Учихме ги и ги учехме тия неща във Френската гимназия... като малки! |
"Аре аз да ви кажа. Чалгата ни е Цайтгайстът. От време оно тя е духът на времето, в което живях..." *** Това е същината на статията. |
Бачо Димитри, "отвсякъде сгода и от тавано - вода!". Казват в Самоков - център на просветата. А защо е така- кой ше ми каже? Толкоз е просто, че подсвиркваш си даже. Че е център на просветата, "знаят го дори и момчетата". Джумбуш да има и коментари след него. Благодаря Ви! |
А чалга ли са: Целувката на Ана, Ружи, бели ружи и т.н. стари градски бози? А внукът Петър Стоянович ту в една, ту в друга партия. Внучето ми е добре познато - по соц време се пъчеше само с нацистки поздрави за да се прави на интересен и недосегаем заради татко си. После спретна една сълзлива история за 35 долара в джоба, с които успял да отиде да учи във Виена. Все ... интелектуални парцали и лакърдии. |
Във вторник завей, завали ли — аз се блъскам кат птичка в кафез и се чудя и мая дали е… дали тез са Онез и онез — Тез? |
Да си ни жив и здрав, бай Димитри, хубав разговор си ни написал. Но мисля си, ако си му взел пет лева накрая - измамил си човека. Обещал си му две новини - хубава и лоша, а си му казал само лоши. Та викам си, да ти пиша! Не, така бай Димитри! Измисли ми добра новина, пък може и десет лева да ти дам. |
Е, и на това ако има вдигнати палчета ..... Е, ще има напук... Е, то, ако се замислиш, всеки влак си има пътниците. Като гледам колко пишещи тук вдигат палец и на вицепремиерите .... |
. Имам един лош навик. След запой с приятели когато си легна да спя, по цяла нощ споря с тях и им обяснявам онова което буден не съм успял. Давам страхотни аргументи в съня си и те само повтарят "запецнали" нелогично в опит на противоречие. После и аз "запецвам" някъде сред апологетиката си и... се събуждам в ужасно духовно състояние. Пресъздал съм в сънят си сцената на безсмислена нечуваемост на будния спор. СЕГА четящ г-н Иванов изпитвам същата тази кошмарна тягост. Съвсем по нашенски му пожелавам да му спори работата... От принципност продължавам да твърдя, че ние коментиращите под неговите писма сме благословените да споделяме творбите му и така сме съ-причастни и съ-преживяващи. И макар от известно време съвпадащо с рухването на поредното чалга величие на съ-времието ни от политическата сцена, форумът на в. СЕГА да дава признаци на силна деменция, нека не забравяме - новата чалга вече се пише, потърпете още малко и пак ще сме в транс... Благодаря за удоволствието г-н Иванов... |