Отиди на страница:
| Докато повече хора не започнат да разсъждават като Калин Донков, няма да се оправиме. Много добре написано. |
Чичо ми Петко свързал със своя приятел и съученик Иван Бешков, министър на земеделието по онова време, брат на художника Илия Бешков. Министърът си бил в Дъбниците, услужил с автомобила си, докарали шефа на клиниката. Професорът се заел с мене и за няколко дена ме върнал в живота. Жив и здрав да е авторът! Но и цитатът е бомба - за толкова непромененото, еднаквото, съпоставимото ни битие - тогава неговото като неизлечимо болно дете, както и сегашното ни. Много вероятно сме орисани от изгравираните в манталитета ни черти - да се търси близък, познат, приятел, който да помогне. Защото държавата, администрацията, системата и бюрокрацията никога не са го правили. Да не го забравят плачещите и радетелите за "онова" време преди 1944, когато според тях всичко е било прекрасно, както и тези на времето след 1944, когато няма никаква промяна в тези неща. За сегашното време е излишно да се споменава. |
| Бачо Калине, дали има успоредни вселени не знам, но успоредно мислене - сигурно. &0 години след бомбите група незабравящи българи са се върнали на тази тема и чакат подкрепа с дума, a и може дори с дела.: http://www.segabg.com/replies.php?id=216936&v=4548577#id_4548577 |
Бачо Калине, дали има успоредни вселени не знам, но успоредно мислене - сигурно. &0 години след бомбите група незабравящи българи са се върнали на тази тема и чакат подкрепа с дума, a и може дори с дела. |
Но дали и честно? Не, не е. Нито към мъртвите, нито към живите. Но човешката памет е понякога слаба и има нужда от подкрепа в материалния свят. Както казва един съфорумец, толкова изгубени живота заслужават повече от един сцепен камък. Затова е подета инициативата, която споменава idproxima. |
| Абе колеги, някой може ли да ме открехне кои самолети са утрепали повече софиянци през ония бомбардировки - английските или на янките? |
| ... може ли да ме открехне кои самолети са утрепали повече софиянци през ония бомбардировки - английските или на янките?... Ами открехни се сам. Колко общо самолети сме свалили. Кои как са го направили.  |
Абе колеги, някой може ли да ме открехне кои самолети са утрепали повече софиянци през ония бомбардировки - английските или на янките? Има ли значение? Англо-американските със сигурност  Г-н Донков, моите почитания   |
| карагьозов, ако ти е интересно, довечера мое време ще сложа на страницата Натисни тук списък на количеството бомби и къде са били пуснати, от книгата на г-н Руменин. http://www.pamet-sofia.com |
| ...И уникални щрихи към книгите и драматичните моменти в съдбата на Вера Мутафчиева. Поклон и пред нея, жертва на съвременните психо-бомби, унижаващи, понякога унищожаващи паметта на наши съвременници. |
| Г-н Донков да прочете съседното интервю - "Всички страни на Балканите живеят в демодиктатура" - по въпроса за "Югославия". Мутафчиева е била права, защото знае история. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Чичо Фичо |
Добра инициатив си подел! Ще чакам данните! Карагьозов, аз съм само една част от инициативата, на която Сократ-май даде начало. Мисля, че цялата дискусия ще ти е интересна Натисни тук, а освен това можеш да се присъединиш към групата.  --- Документите са добавени Натисни тук най-долу на страницата, има и по-четлив файл, който може да се свали. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67AF |
| След всяка бомба тика закъснител. ++++++++++++++++++++++ Отново елегантни мисли. Натисни тук |
| Бомбите, г-н Донков, спряха в 1999 стотиците хиляди убийствата и изнасилванията на мирни граждани в бивша Югославия. Предполагам смятате позицията си за човеколюбива и морална, вие сте против всички бомби в света, това е поетично, нали? А поезията изчезва за миг когато четете докладите за убитите и изнасилените в Югославия. Бях един от хората, които научавах за съдържанието на тези доклади веднага и бях в тотален шок. Започнах да пиша за югославската гражданска война още във форума на "Монитор" (2000-2002) и после в "Сега" и винаги се намираха хора да твърдят, че грозните събития за които говоря били манипулация и лъжа. Тези доклади, уважаеми г-н Донков и уважаеми съфорумци, се пишеха от хора с безупречна професионална чест, хора от целия свят бяха избирани в тези комисии, те имаха лични интервюта и бяха седмици наред на местата на събитията и по горещите следи на ставащото. В българската преса години наред, до 2005 мисля, не се споменаваше и дума за Сребреница или за масовите изнасилвания на жени и деца в Югославия. Изнасилването е било използвано за масово потъпкване на честта и достойнството на мъжкото население, прийоми известни в края на 20 век само в страни като Либерия и Сиера Леоне. Някой има ли обяснение на този мълчалив граждански феномен в България? И коя нормална жена може да живее с мъж участвал активно в подобни безчовечни събития? Имах приятелка от Сърбия, жена на един от тогавашните дипломати в мисията на Югославия в ООН, която спря да кани гости в големия си апартамент в Манхатън с изглед към Ист ривър. Каза ми, че се срамува от страната си. И тя, както и аз, знаехме всяка подробност от зловещите доклади за масови изнасилвания и убийства. Още тогава се питах какво ли щях да чувствам, ако в България бе станало подобно нещо. Тези бомби бяха единствения начин да се спрат безумните изнасилвания над жени, момичета и малки деца (десетки хиляди изнасилени от паратруперите на Милошевич), те спряха смъртта в северната ни съседка (200 000 убити до 1999, пак от тях). Къде бяхте вие, българските писатели и журналисти? Защо интелигенцията на България мълчеше по този въпрос? Вие имате ли поне едно есе написано между 1992 и 1999, а и след това, по този въпрос? Ще ви бъда благодарна да чуя от вас отговорите на въпроси си. О да, и за Вера Мутафчиева: браво за подписа й, тя добре знаеше българската и балканската история. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Нели |
Беше ме поразила художествената сила, с която бе внушена човешката нищожност, незначителност и безпомощност пред идващата от небето смърт и се опитвах да го кажа. А пък аз не вярвам... - огромен процент от писанията на наши автори, през годините, през много години, нямат нищо ни художествено, ни силно, ни никакво. |