Най-посетеният мач у нас е "Левски" - "Барса" 5:4 .В историята на "Левски" са написани десетки славни страници от подвизи по европейските терени. Ако трябва да бъде посочен периодът на най-значимото присъствие на "сините" в турнирите - това са годините между 1975-а и 1979-а.
Заради двата поредни четвъртфинала в КНК и УЕФА и отстранените силни съперници от Германия, Португалия, Полша, Холандия, Гърция. И заради факта, че благодарение на "Левски" в София гостуват "Барселона", "Реал", "Атлетико", "Аякс", "Милан"...

Мачът с "Барса" през пролетта на 1976-а е със запазено място в легендата за "ЕвроЛевски" поради няколко причини. На 17 март 1976 г. "сините" излизат в своя първи четвъртфинал от евротурнир. Ажиотажът около срещата е огромен, дори катастрофалната загуба на "Камп Ноу" (0:4) не обезсърчава феновете, които препълват националния стадион. Прието е, че на трибуните са 70 000 хиляди зрители и капацитетът на арената е чувствително надвишен. А мачът се смята за най-посетеният в историята на футбола ни.

Противно на логиката около "Левски" цари оптимизъм дори след 0:4. Този отбор вече се е измъквал от трудни ситуации, а победата с дузпи срещу "Аякс" почти създава мит за непобедимост. И началото на реванша е повече от сензационно.

Левскарите награбват противниците и в 8-ата минута обратното броене за "Барса" почва с фирмен гол на звездата на "сините" Павел Панов. Ударът му от линията на наказателното поле е неспасяем за вратаря Мора. Превъзбудата след чудесния старт води дотам, че част от публиката дори не проследява светкавичния втори гол на Данчо Йорданов. Не са минали и 10 минути, а авансът на гостите се е стопил наполовина. Еуфорията е огромна, зрителите не се съмняват, че най-лесната работа на света е "Левски" да бие с 5:0. Всичко се развива прекрасно, играе се в половината на гостите, в средата на първото полувреме Воин Войнов пропилява чудесен шанс за гол.
И като минава половин час играчите на "Барса" се връщат духом и тялом на терена. Фатално пребиваване на корнер води до първи ответен гол, а 5 минути по-късно преднината е заличена.

През второто полувреме се играе за публиката. Младият, едва 19-годишен Емил Спасов, съобразително засича топката и отново извежда "Левски" напред. Каталунците правят нов, вече пълен обрат, а последните 3 минути влизат в съкровищницата от спомени с 2 гола на Панов и Йорданов.

"Левски" - "Барса" 5:4 - в цялата си история гостите само още веднъж допускат повече от 4 гола - през 1962 г. губят финала за Купата на панаирните градове от "Валенсия" с 2:6. Единственият отбор извън Испания, вкарал 5 гола на "Барса", която е в знаменит състав и в мач с два пълни обрата в резултата, е "Левски".

Двубоят в София ще се помни с визитата на великия Йохан Кройф. Летящият холандец като присъствие заема времето между залеза на Пеле и появата на Марадона. През 70- те години на ХХ век Кройф е повече от футболна знаменитост. Той е сред емблемите на своята епоха редом с "Дийп Пърпъл", Джак Никълсън, Мохамед Али, НАСА и войната във Виетнам.

Посещенията на Кройф зад Желязната завеса на изток излизаха далеч извън контекста на нормално спортно събитие. Йохан бе символ на тоталния футбол, а това означаваше стандарт за най-красивото и изящното в играта. Във футбола има много великолепни десетки и деветки, но № 14 е резервиран само за него. Много преди Грецки и Лемьо да заплюят 99 и 66.

Кройф е идвал 3 пъти у нас като футболист и веднъж като треньор, но най-харизматичното му присъствие бе срещу „Левски". Вече на 29 г. холандецът бе добил статут на най-скъпоплатен играч в света и вече беше икона. В мача на 17 март показа защо бе най-велик на своето време. А до него бе и друга знаменитост с името Йохан - Неескенс!

Ще припомним, че в онзи период "Левски" бе обединен с милиоционерския "Спартак". И без съмнение единственото хубаво нещо от този съюз носеше името Павел Панов. Пальо или Павката е с основна заслуга "Левски- Спартак" да наследи изцяло синята публика и дори да я увеличи.

Защото хората могат да игнорират идеологията, когато на терена излизат артисти от неговата невероятна порода. Панов бе от онези играчи, които по дефиниция могат да бъдат давани за пример на младите. Интелигентен, дори вглъбен, но с топката в краката твореше чудеса. Отличен ляв крак, с който вкара десетки красиви голове и невероятен поглед към играта. Принадлежи към онзи изчезнал вид на класическите десетки - плеймейкъри, каквито имаше в изобилие във футбола ни.

Но Панов играе със синя фланелка, което означава подкрепа от милиони. В характерната си самокритичност преди време той бе заявил, че не е постигнал най-големите успехи във футбола. Това съвсем не е така - да си главното действащо лице в два поредни четвъртфинала в Европа, а после като треньор да потретиш упражнението, е доста сериозно постижение. Да не говорим за гениалния му гол в Шльонск, попаденията срещу "Барса" и всички останали страхотни мигове, които е донесъл на синята торсида. Жалко, че вече не се раждат играчи от тази аристократична порода.
Панов бе част от изключително силен тим на „сините". На вратата Стефан Стайков, по фланговете Стефан Аладжов и Ники Грънчаров, в центъра на отбраната Кирил Ивков и Иван Тишански. Култовата шестица Стефан Павлов - Фифи Перото, бързият като вятъра и също толкова виртуозно техничен Воин Войнов, човекът на големите мачове - Данчо Йорданов- Пиката, незабравимият таран Кирчо Миланов и прохождащият в големия футбол бъдещ огромен любимец Емил Спасов.

Ако Черни се бе хвърлил в единия от двата ъгъла, топката елегантно щеше да влезе, а Златински да се превърне в герой.

Един играч не прави отбора, Гъчо, бил той Й. Кройф. Тия дни Стоичков каза, че през 1989г. комунистите попречели на ЦСКА да отстрани Барса с Й. Кройф - треньор. Ако това се бе случило, отивахме на финал за КНК.

Полицията ще издирва по видеозапис запалянкото на ЦСКА, който изстрелваше сигнални ракети от сектора с „червената" агитка и застрашаваше присъстващите на стадиона в парк „Лаута" на мача срещу „Локомотив" (Пд).