Десет години от инвазията в Ирак
Добави мнение Мнения:17
| Първото тежко военно престъпление на 21 век. Равносметка днес: над 150,000 избити цивилни, над 2,000,000 бежанци и продължаваща касапница. Позорно съучастие на България по желание на лакейските й власти, не по силата на договор. 15 загинали български войници и цивилни - Бог да ги прости. Никой не е потърсил сметка на тогавашните власти за това. |
Методи, избитите от америcuntските псета иракчани са над половин милион. Разни пропагандни сайтчета като http://www.iraqbodycount.org/ са хоствани от пентагоно (петолъчката), NSA, MD и прочее сатанински сборища. Сто и пеесе хиляди беха избитите само за Март и Април, 2003. Седерастията (понастоящем "герберастия" изпадаше у екстаз и вуду транс при сека новина за убити иракски дечиня от най-умните бомби на ръмсфелд, пърл, уулфовиц, чейни и сие дегенерати. Таквиа като орело лъскаха сабята при сека бомбардировка над цивилни. Agent orange, диплийтид юрeйниъм, бел фосфор над Фалуджа, садистки изпълнения в "Абу Граиб"...Водач на целата форумна тригър-хепи шайка беше, естествено, харлемскиот педофил с обратна захапка. Около него гравитираха форумната пета колона - двама-трима негови роднини по права и съребрена линия и петнаесетина уродливи еничарчета, дека са падали на главата у ранна децка възраст. Двама-трима от них израснаха и им просветле, ама нейсе...  |
Таквиа като орело лъскаха сабята при сека бомбардировка над цивилни Беев! Ти си изрут*!  * в другио смисъл. |
| Натисни тук Не можах да го намеря на английски, но няма много нужда от превод... Преди няколко дни имаше пространно интервю с Жан Кретиен, тогавашния премиер-министър на Канада. Той рече, че Канада е показала с неучастието си, че е страна със самостоятелна политика. Думам ти, дъще, сещай се, снахо... Пък аз все се сещам за едно момченце, на възраст точно колкото сина ми, което с голяма помпозност отведоха в САЩ да му направели протези, щото си било изгубило краката. Егати милосърдието: едните ти изгарят къщата, избиват семейството и роднините, краката ти ги отнася мина, която иначе нямаше да е там, а другите ти правят протези и викат: видите ли колко сме милосърдни, човеколюбиви, миролюбиви и изобщо бели и пухкави. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67AF |
Благодаря за темата, Мето!  Странно е годишнината да присъства само тук, в "Теми на форумци", вместо по първи страници. Преди година говорих по повода с туземен колега, който ме убеждаваше колко прогресивна и демократична е била тази война, как наистина имало към стотина (sic!) загинали цивилни иракчани, но жертвите на Саддам били много повече. След шока, когато успях да си върна дар слово, бях обвинена, че чета руска пропаганда, която дава измислени числа за стотици хиляди. Предложението ми да погледнем "официалните" данни беше отхвърлено - нямал време. Вот так вот. Беев, ... ти си знаеш  |
Странно е годишнината да присъства само тук, в "Теми на форумци", вместо по първи страници. Какво му е странното ? Една ужасно политически некоректна тема  |
Странно е годишнината да присъства само тук, в "Теми на форумци", вместо по първи страници. Довечера, ако сколасам, ще намеря и ще преведа интервюто на Кретиен. Мисля, че ще бъде интересно за темата. |
| Мето за темата! Още през 2009 година Кадафито в реч пред ООН говореше за милион и повече загинали ако добре си спомням, подобни числа се споменават и от други източници. |
Натисни тук цялата статия на френски. Преводът може би не е най-прекрасният, но е верен  (Отава) Жан Кретиен е бил подложен на огромен натиск, както в Канада, така и в чужбина, за канадско участие във войната в Ирак. Някои настояващи са използвали най-силното оръжие да го огънат - съпругата му Алин Кретиен, разказва той 10 години по-късно. Г-жа Кретиен е била търсена в опити да наклони везните в полза на участието на Канада в тази операция, която американците планирали в продължение на много месеци. Това е един от многото детайли, за които разказва бившият премиер в пресата тази седмица в интервю по повод 10-ата годишнина от началото на войната. "Ние показахме, че сме независима държава с различни ценности и различна история. Не е необходимо да се върнем към 1812 да го докажем ", заяви Жан Кретиен, който не е загубил борбения си дух. Натискът у дома У дома, бизнесмените, Канадският Алианс, воден от Стивън Харпър, консервативните премиери на Онтарио и Алберта и висши служители на канадските въоръжени сили го подтиква да вземат участие във военната интервенция в Ирак. Членове на собствената му партия трудно възприемат нежеланието му открито да подкрепи САЩ и "Коалицията на желаещите". Те се страхуват, че един отказ ще подкопае отношенията между Канада и САЩ. В международен план, администрацията на Буш настоява за създаването на широка международна коалиция за предотвратяване на използване на оръжия за масово унищожение от Саддам Хюсеин. Британският премиер Тони Блеър няколко пъти настоява пред своя прогресистки съюзник Канада да воюва срещу заплахата от Саддам Хюсеин, заедно с Великобритания и Съединените щати. Канадското обществено мнение е разделено. Ако жителите на Квебек най-често са против такова приключение, канадците от други провинции са леко за. На 17 март 2003 г., след няколко месеца на дискусии в ООН Жан Кретиен се изправя в Камарата на общините, за да обяви решението си. "Днес ние сме принудени да отбележим, че Съветът за сигурност не прие резолюция за разрешаване на военна кампания. Така че Канада няма да се присъедини към военни действия." Жан Кретиен има ярък спомен от събитията, които са довели до това решение, което според мнозина, е повратна точка в канадската дипломация. Всъщност, за първи път, Канада отказва да участва във война с участието на двама верни съюзници: САЩ и Великобритания "Казах на Джордж Буш през месец август 2002 г., по време на срещата в Детройт, ние ще го подкрепим, ако има подкрепата на ООН. Казах му: "За да имате подкрепата на ООН, ще бъде необходимо да се установи по-ясно, че той има оръжия за масово унищожение". "Ние не разполагаме с доказателства. Тъй като не предостави достатъчно доказателства, той не се ползваше с подкрепата на ООН ", каза Кретиен. "Бях ясен от самото начало. Знаете ли, аз много обичам яснотата! [...] Намирах, че той няма достатъчно доказателства, за да убеди съдията на общинския съд в Шовиниган! (родния град на Кретиен, където той започва адвокатската си кариера, население около 50 хиляди – бел. прев.) [...] Така се радвам, че взех това решение ", добавя той в колоритния си стил. Изненадващо, не Джордж Буш е този, който оказва най-голям натиск върху него, а Тони Блеър, дългогодишен приятел. Г-н Блеър, който е участвал в срещи на високо равнище свързани с прогресисткото управление заедно с Жан Кретиен, се съгласява да изпрати войски в Ирак по искане на Съединените щати. "Той каза, че трябва да се отървем от Саддам Хюсеин, защото той е един зъл диктатор. Но аз му казах, че като започнем да заменяме диктатори, кой ще бъде следващият? Струва ми се, че семейството на Общността на нациите, има един човек, когото не харесваме особено в Зимбабве, Робърт Мугабе, защо не решим този проблем първо, преди да отидем в Близкия изток? Блеър каза: "Слушай, Жан, Саддам и Мугабе не са едно и също нещо." Спокойно му отвърнах: "Не са едно и също нещо, Мугабе, той няма петрол!" Това беше малко директно, но си беше също и вярно." Опасенията на бизнесмените за загуба на достъп към пазара на САЩ, изтъкна г-н Кретиен, до голяма степен са неоснователни. "Бизнесмените се страхуваха. Но бизнесмените често се страхуват. Те държат на парите си и на банковите си сметки. Това е нормално. Но аз попитах група бизнесмени: Дайте ми списък на всички стоки и всички услуги, които американците купуват от нас и от които вече нямат нужда. Аз все още го чакам, този списък! Бизнесът си е бизнес. " Какви поуки могат да се извлекат от този турбулентен епизод? Жан Кретиен се надява, че другите премиер министри ще следват същата логика като него. Без съгласието на Организацията на обединените нации, Канада трябва да стои настрана от военни интервенции, дори ако те се извършват от нейните съюзници. "Канада е независима държава и това бе уникална възможност да покажем нашата независимост. В световен мащаб, това решение бе отбелязано. " | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: 67AF |
| Да, войната на Буш в Ирак беше мошеническа, но те успяха в началото да заблудят много хора, включително и мене, че тя ще е нещо като ВСВ в Германия и Япония и ще донесе положителни преобразувания в целия регион. За нас беше още силен и шокът на 11-ти, от който бяхме и лично засегнати (макар че Ирак нямаше общо с 11-ти). А и тогава спорът на форума беше най-вече за и против НАТО и ЕС, и това беше важен принципен въпрос - да станем част от цивилизования свят. Още беше актуален Сидеров с дивотиите за евреи и българофоби. Сегашните тежки проблеми на еврозоната са проблеми на Европа, в които ние сме заедно с другите и можем да се оправим само заедно с другите, със смяна на курса от пазарен фундаментализъм към кейнсиански растеж. Но тогава бързо стана ми ясно, че САЩ на Буш не е САЩ на ФДР, че Ирак не е Германия, нито Япония. Жалко и за добрия Колин Пауъл, който така се изложи в ООН. Последно и излагацията на Петреус сложи сякаш последната срамна точка на епопеята. Развитието в Ирак показа, че сбъркаха и тези, които говореха, че САЩ искал да свали (или качи - не помня вече) цените на нефта и/или да заграби иракския нефт. САЩ всъщност загуби колосална сума в Ирак, само досега по-голяма от целия държавен дълг. Иракската война имаше голям принос за нарастването на дълга и дефицита, разбира се, заедно с другите Бушеви фактори - Афганистан, кризата от 2008, забавения от нея растеж, намаляванията на данъците на богатите и лихвите от това. Бушевите приятели в бизнеса пренасочиха голяма част от парите, прахосани за Ирак, в джобовете си, американската публика почти не видя полза от това. По отношение на горивата оттогава САЩ стана най-голям производител на природен газ в света и предстои до края на десетилетието да стане и най-голям производител на нефт, изпреварвайки Русия и в двете области. Но не с войни и заграбване на чужди залежи, а с най-банално техническо развитие у дома, с една даже сравнително проста технология за дупчене на скали хоризонтално и помпене на различни химически разтвори през различни пластмасови клапи и подскачащи топчета в тях. М/у другото много от горните колеги са върли противници на тази технология. В резултат на нея обаче много вероятно предстои нов американски век в международните отношения, но дано да са по-разумни американските политици тоя път. САЩ загуби много и политически, най-много от войната в Ирак спечели Иран. Само за три години Буш постигна невъзможното - да обърне всеобщата симпатия на света към Америка след 11-ти в почти всеобща омраза. То не беше преименуване на пържени картофи, не беше чудо. Сега Ирак е клиент на Иран, което обаче никак не е лошо за България, защото пък шиитите сдържат сунитския ислямизъм на Ердоган. Кругман беше един от малкото видни хора, които критикуваха последователно войната в Ирак и показваха, че аргументите на Буш са лъжливи. Той ми беше добре известен от 1999 г. още, но в случая слушах повече глупака Том Фридман. Имаше и други силни журналисти против войната, които също внимателно четях. САЩ не се поучи от Ирак, както видяхме от случаите с Либия и Сирия. Наистина САЩ на Обама там беше по-скоро на задната линия, а водеха Франция и Англия. В 2003 г. почти всички "сериозни" капацитети в САЩ вярваха на Буш за Ирак (и сега мълчат за годишнината). За съжаление те също не се поучиха и сега пак всички "сериозни" капацитети са за "балансирания бюджет", но добре, че Обама им показва зъбки. |
А и тогава спорът на форума беше най-вече за и против НАТО и ЕС, и това беше важен принципен въпрос - да станем част от цивилизования свят. Избиването на деца в кой цивилизован свят влиза, ако смея да попитам? Щото аз не искам родната ми страна да влиза в такъв! Канада навярно е част от нецивилизования - попита за доказателства, при липса на такива не отиде да коли и беси. Кое е цивилизованото на това да се водиш по лакърдийте на Буш и Блеър? И какво общо има Волен Сидеров от цялата пасмина управляващи? |
Но не с войни и заграбване на чужди залежи, а с най-банално техническо развитие у дома, с една даже сравнително проста технология за дупчене на скали хоризонтално и помпене на различни химически разтвори през различни пластмасови клапи и подскачащи топчета в тях. М/у другото много от горните колеги са върли противници на тази технология. В резултат на нея обаче много вероятно предстои нов американски век в международните отношения, но дано да са по-разумни американските политици тоя път. Чичо Фичо, искрено се надявам да си далеч от регионите, в които се практикуват подобни сравнително прости технологии за унищожаване на природните ресурси. Чак от космоса се вижда пустинята, която остава след шистовите дупки. Калифорнийските свлачища и пропадания ще са детски брътвеж след това, което настъпва след шистовия газ. |
А и тогава спорът на форума беше най-вече за и против НАТО и ЕС Не, не е вярно това. Спорът не е бил такъв, а беше именно за или против участие в кръвопролитие, чиято единствена цел беше грабеж и облагодетелстване на определени корпорации. Неразбирането ти на същността на спора вероятно се дължи на "заблудата ти", която сам признаваш (но в която аз лично се съмнявам - по-скоро ми прилича не на осъзнаване от твоя страна, а на реакция към различната политическа картина в момента, хамелеонщина с други думи). |
| ____ 13. Иракская война и ценности демократии. Теракты в Испании заставили испанцев выйти из Ирака. Американцы вперлись в Ирак против оружия массового поражения, против тоталитаризма и за демократию. Ну, нефть там. Оружия не нашли. Плевать. Саддам сделал бы его рано или поздно. Тоталитаризм уничтожили. Ну, нефть там. Заместо демократии в стране началась кровавая война, которой не видно конца. КТО ВАМ СКАЗАЛ, ЧТО ДЕМОКРАТИЯ ВСЕГДА ХОРОША? Полудикий, полуплеменной, двухконфессиональный, четырехнародный — Ирак держался железной рукой диктатора. Он давит — ты не моги пикать! Бедна страна — но порядок и нет гражданских волнений. Они, иракцы — живут в феодализме с автоматами! Неясно?!! Демократия предполагает народ, подходящий для нее. Не все народы прошли социальную эволюцию, дозревая до готовности к демократии. Для них это вдруг — анархия!!! Развал всего! Это их психология, традиция, энергетика! Либерализм сыграл шуточку с америкосами. Они бы еще в зоопарке волкам с зайцами демократию ввели. Для людей феодализма демократический прыжок губителен! Но к лондонским терактам это отношения не имеет. Небоскребы в Америке были до Ирака как раз. Ирак — их следствие. ____ Михаил Веллер, "Великий последний шанс" |
| Трябва да се избягват едностранчивите оценки на сложни събития. Ето ви още един откъс от същата книга. ____ ВСЕ РЕШАЕТ УРОВЕНЬ ПРИТЯЗАНИЙ Полета лет назад арабы не притязали быть равными белым в Европе и мире. Не притязали на равную жизнь и равный вклад своего этноса. Они мечтали командовать сами у себя дома — верх притязаний. И чтоб им не мешали жить по их обычаям. Белых могли ненавидеть, завидовать им, подражать, что-то выторговывать. Сознавали свое второсортное и подчиненное место в мире, несмотря на святую и единственно верную религию. Давая им вставать на ноги, строиться с хозяйством, поднимать экономику, вооружая их армии, обучая в университетах их детей, строя им буровые и платя за нефть — им давали поднимать голову! Чувствовать себя людьми, а не грязными и отсталыми кочевниками! Подложили базу под их человеческое стремление к гордости, самоутверждению, своей значимости! Пока они были дикарями — ты был для них суровым полубогом. Ты дал им приобщиться к своей цивилизации — и стал для них узурпатором и эксплуататором/ Дело не в том, что ты сделал их жизнь лучше — богаче, здоровее, свободнее, интереснее. Дело в том, что ты открыл им права и возможности своего мира — и они возненавидели тебя за то, что живут хуже тебя и значат меньше тебя. ____ |
Добави мнение Мнения:17