Отиди на страница:
| Хич не му е мигнало окото на тоз "изследовател"-рецидивист да се напъне и пръкне тоз позор от блудство. Грешка след грешка било. Чети и се черви, народе, ако не разбираш. Положителната новина е - браво, напънал се. |
| Гневно писмо до Дж .Буш и Д.Чейни от умиращ ветеран от иракската война. Обещавали са им добро заплащане от приходите от продажбите на иракски питрол. I did not join the Army to rebuild Iraq, which at the time you told us could be paid for by Iraq’s oil revenues. Натисни тук | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: booklearned |
Определено беше нанесен почти фатален удар на "Ал Кайда" в Ирак, част от която са арабските сунитски екстремисти, както и на милициите "Джаиш ал Махди", в които влизат мюсюлманските шиитски екстремисти. Е как две взаимно мразещи се религиозни групи работят за една организация??? Още повече екстремисти. Автора какво е пушил, защото и аз искам от това  |
Администрацията на президента Буш бе убедена не само че Хюсеин има оръжия за масово поразяване (това беше грешка, а не лъжа) Това беше лъжа, а не грешка. И после се чудят що светът ги мрази. |
Бившият американски президент Джодрж У. Буш се надяваше свалянето от власт на Саддам Хюсеин да превърне страната в пример за демокрация в Близкия изток. Да бъдем точни: Бившият американски президент Джодрж У. Буш се надяваше със свалянето от власт на Саддам Хюсеин да му отмъсти за опита за атентат срещу баща му. Успя, а като бонус срина една цяла държава и съсипа живота на милиони иракчани. |
Иракчани от град Кербала оглеждат танк, останало от времето на американската инвазия в страната. Деца оглеждат останки от танк. |
| Може би е добре на базата на тоци материал да бъде питан С. Паси какво стана с "марша на победителите", както се изрази преди войната в Ирак? |
| Братя Стругацки 20 Март 2013 22:19 Може би е добре на базата на тоци материал да бъде питан С. Паси какво стана с "марша на победителите", както се изрази преди войната в Ирак? Още строят Триумфалната арка. |
| Любопитно ми е какво ще каже чичо Фичо по тази тема, или ще я пропусне, поради лоялните подбуди към новата си родина. Убити са 4500 американци, 180000 иракчани, откраднати са археологични уникати за стотици милиони, САЩ похарчиха 2200 милиарда в тази война и виновни няма. Държавата Ирак е съсипана и мир между сунити и шиити няма да има, докато не дойде нов Саддам Хюсеин. |
| Pojar 2013-03-20 22:53:08 Чичо Фичо няма да каже нищо. Темата е неудобна. Той и за ТИМ нищо не каза.Щото е още по неудобна. |
| /:/ "Обещавали са им добро заплащане от приходите от продажбите на иракски питрол. I did not join the Army to rebuild Iraq, which at the time you told us could be paid for by Iraq’s oil " ............................................................................. Сега станали ви ясно, защо, под натиска на новия "голям брат", Правителството и Мнозинството на "царя"+ "султана"+ "сПАСИтеля" опростиха дълга на ИраК към България( който дълг ИраК можеше да изплаща и изплати с иракски петрол)- просто, за да НЕ намаляват приходите на САЩ от продажбата на иракски петрол! Ми, "евроатлантическа солидалност" с нуждите на САЩ от печалби, бе! |
| Провалът на операцията в "Iraqi Freedom" се дължи на безкрайно оптимистичните планове на Ръмсфелд и Чейни. Разбира се че разкапаният режим на Саддам можеше да бъде свален без особени трудности. След това обаче, идеята че възстановявановането на държавата може да стане с малоброен военен контингетнт и без ясна идея кой кой е в Ирак, струваше много скъпо. Допълнително, размотаването и политиканстването преди да се оставят военните като Петреъс да променят плановете и да вземат подходящи мерки, докараха нещата твърде далеч за да може да се направи кой знае какво. Въпреки това постигнатото от Петреъс беше значително. Ако Саддам не беше свален 2003та година, той можеше да изкара до арабската пролет, след което в Ирак щеше да стане същото като в Сирия, само че с обратен знак - шиитското мнозинство щеше да вдигне ново въстание, а сунитското малцинство щеше със зъби и нокти да брани властта. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Oraсle |
| "Макс Бут е старши научен сътрудник в Съвета по външни отношения" *** Ми те затва външната ни пулитика е такава ...задници кат тоа Макс ни поучават кое е било лъжа,кое-грешка и колко много право сме биле имале да попитаме. А истината е,че /без да съм привърженик на конспиративните теории/ сичко върви по сценарий и човешките съдби са последното нещо,което вълнува корпоративния бизнес. Тъй както наща си провокация на наши в залива Тонкин /ако не се лъжа/ послужи за повод на злополучната Виетнамска война и тъй както срамната презентация на Пауъл у ООН-то ни даде повод да "освободим" Ирак,така и ще намерим аудио и видео "доказателства" за сатанинските и деспотични режими в Сирия и Иран. След което ще има пак разрушения, разбити съдби,убити хора и ....внушителни печалби в сферата на оружейното производство. И след десет години ... пак ще се пръкне некой задник от некакъв си съвет по некакви си отношения да ни светка кое е било грешка и кое -лъжа. До кога ли,хора мили ?  P.S. Оставете Фичката на мира с тоз Ирак. Неговата памет е избирателна и едва ли ще си спомни нещо от писанията си от този период. И де да беше само той.  |
| Коментирах вчера в темата на Мето в Теми на форумците, никога не съм пропускал да коментирам. Също и за ТИМ. Ето вчерашния ми пост. Да, войната на Буш в Ирак беше мошеническа, но те успяха в началото да заблудят много хора, включително и мене, че тя ще е нещо като ВСВ в Германия и Япония и ще донесе положителни преобразувания в целия регион. За нас беше още силен и шокът на 11-ти, от който бяхме и лично засегнати (макар че Ирак нямаше общо с 11-ти). А и тогава спорът на форума беше най-вече за и против НАТО и ЕС, и това беше важен принципен въпрос - да станем част от цивилизования свят. Още беше актуален Сидеров с дивотиите за евреи и българофоби. Сегашните тежки проблеми на еврозоната са проблеми на Европа, в които ние сме заедно с другите и можем да се оправим само заедно с другите, със смяна на курса от пазарен фундаментализъм към кейнсиански растеж. Но тогава бързо стана ми ясно, че САЩ на Буш не е САЩ на ФДР, че Ирак не е Германия, нито Япония. Жалко и за добрия Колин Пауъл, който така се изложи в ООН. Последно и излагацията на Петреус сложи сякаш последната срамна точка на епопеята. Развитието в Ирак показа, че сбъркаха и тези, които говореха, че САЩ искал да свали (или качи - не помня вече) цените на нефта и/или да заграби иракския нефт. САЩ всъщност загуби колосална сума в Ирак, само досега по-голяма от целия държавен дълг. Иракската война имаше голям принос за нарастването на дълга и дефицита, разбира се, заедно с другите Бушеви фактори - Афганистан, кризата от 2008, забавения от нея растеж, намаляванията на данъците на богатите и лихвите от това. Бушевите приятели в бизнеса пренасочиха голяма част от парите, прахосани за Ирак, в джобовете си, американската публика почти не видя полза от това. По отношение на горивата оттогава САЩ стана най-голям производител на природен газ в света и предстои до края на десетилетието да стане и най-голям производител на нефт, изпреварвайки Русия и в двете области. Но не с войни и заграбване на чужди залежи, а с най-банално техническо развитие у дома, с една даже сравнително проста технология за дупчене на скали хоризонтално и помпене на различни химически разтвори през различни пластмасови клапи и подскачащи топчета в тях. М/у другото много от горните колеги са върли противници на тази технология. В резултат на нея обаче много вероятно предстои нов американски век в международните отношения, но дано да са по-разумни американските политици тоя път. САЩ загуби много и политически, най-много от войната в Ирак спечели Иран. Само за три години Буш постигна невъзможното - да обърне всеобщата симпатия на света към Америка след 11-ти в почти всеобща омраза. То не беше преименуване на пържени картофи, не беше чудо. Сега Ирак е клиент на Иран, което обаче никак не е лошо за България, защото пък шиитите сдържат сунитския ислямизъм на Ердоган. Кругман беше един от малкото видни хора, които критикуваха последователно войната в Ирак и показваха, че аргументите на Буш са лъжливи. Той ми беше добре известен от 1999 г. още, но в случая слушах повече глупака Том Фридман. Имаше и други силни журналисти против войната, които също внимателно четях. САЩ не се поучи от Ирак, както видяхме от случаите с Либия и Сирия. Наистина САЩ на Обама там беше по-скоро на задната линия, а водеха Франция и Англия. В 2003 г. почти всички "сериозни" капацитети в САЩ вярваха на Буш за Ирак (и сега мълчат за годишнината). За съжаление те също не се поучиха и сега пак всички "сериозни" капацитети са за "балансирания бюджет", но добре, че Обама им показва зъбки. |
| Колегите от старите форуми помнят колко разстроен бях от назначаването на Буш за президент, няколко месеца слушах в колата само Радио Пасифика. Че изобщо някога ще одобря каквото и да било на Буш беше немислимо за мене - до 11-ти септември. Това беше преломна дата, когато тичахме като обезумели да търсим детето в, както си представяхме в момента, развалините на улицата, дето беше училището, на 300 м. от СТЦ, втория учебен ден в новото училище Стай - елитната гимназия, гордостта на родителите. Бяха ги евакуирали към Месния пазар. Като най-сетне детето успя да ми се обади от автомат и след като затворих, устата ми затрепера и се разплаках като дете, и казах на жената, че ако събират доброволци, веднага ще се запиша. Не искаха ни добровлци за война, ни за работа в дупката. Но оттогава горе-долу до световната криза, която като търговец подуших още февруари 2007 г., почти цяла година преди официалния старт на рецесията, бях станал патриотичен и позитивен американец. Но след февруари 2007 г. започнах пак да пиша от леви позиции, които бяха старите ми позиции, колегите помнят, в старите форуми винаги хвалех Ню дийла, плана Маршал, държавната индустриална политика и ролята на профсъюзите. Повечето колеги, както и редакцията на нашата газета, никога не са се интересували от това, ни да научат нещо реално за Америка, която е сложно и противоречиво общество. Винаги са се предпочитали клишета и митове. |
За нас беше още силен и шокът на 11-ти, от който бяхме и лично засегнати (макар че Ирак нямаше общо с 11-ти). А и тогава спорът на форума беше най-вече за и против НАТО и ЕС, и това беше важен принципен въпрос - да станем част от цивилизования свят. И ти кат бонгу джери,а Фичка ... искал си черта да теглиш и част от циливилизацията да станеш.  Защо първом не станете хора,а? Толкоз ли е трудно? |