В действителност всяко правителство е програмно, защото целите, които си поставя и задачите, които следва да реши произтичат от програмата на политическата сила или сили, които са го излъчили. Именно програмата, която съответното правителство трябва да осъществи е основата на обществения договор, сключен между политиците и избирателите за срок от 4 години. Политическите сили представят публично своите оферти как да бъдат решени проблемите на обществото и държавата чрез своите програми, а хората правят своя избор сравнявайки предложенията.

Заклинанието “ние ще бъдем вашият кошмар, ще опознаете страданието”, насочен и срещу бъдещите управляващи БСП и ДПС, и срещу бъдещата опозиция ГЕРБ, е единствената твърда почва да не е нито на власт, нито в опозиция. Всяка друга форма на некоалиране и негласуване са само степени на пасивна подкрепа за едните или за другите.

Така че силната парламентарна позиция на “Атака” днес е повече привидност. Сидеров няма възможност нито да качва, нито да сваля от власт при конфигурацията 120:120. Силната му позиция дори не е просто в националистическото кресчендо, което ще е още по-силно от парламентарните микрофони. А в това, че “Атака” ще бъде троянският кон на улицата в парламента. Ще бъде рупор и политичеки представител на исканията от зимните протести за поевтиняване и за национализация, които сега са само леко замразени. Нещо повече, “Атака” може да се бори за монопол на това представителство, да осуети появата на нова политическа алтернатива отдолу и за следващите избори.
В тази си именно позиция “Атака” е ключът за продължителността на живота на 42-рия парламент. Когато реши, че е станала най-силна, ще го напусне, ще оглави протести и ще спечели много повече от сегашния си изборен резултат.

Крайният радикализъм на “Атака” е много далеч и от трите други партии в парламента и едва ли те ще направят сериозни отстъпки пред него. Но тази тежка ситуация е и политическа възможност - най-радикалните искания от протестите да се сблъскат в истинска политическа война на парламентарен терен. С всички шансове както за победа на радикалния популизъм, така и за неговото рационално опитомяване. Така че “Атака” може да изиграе ролята не само на уличен троянски кон за парламента, но и на парламентарен троянски кон за улицата.