Отиди на страница:
За целта Европа се нуждае от напълно функциониращ финансов сектор, което може да се постигне, ако банките признаят, че имат натрупани лоши дългове и правителствата помогнат за оздравяването им. Близо една четвърт от банките продължават да са на държавни помощи. Пак лошата държава трябва да спасява добрите частници, които не могат да съществуват без да надуват кредитния балон. |
| Понякога ми е жал за такива като Бабавияга... толкова българоненавистничество, толкова злоба, толкова еврофобия и човекомразие в едно емигрантче-еничарче... Честно казано не знам как се получава така. Доста колеги и приятели имам, които потърсиха щастието си извън България. И роднини такива имам. Всички те са успяха да подредят живота си в различни страни от Европа и Америка... и всички те си останаха Българи, обичаха и обичат България, радват се на успехите и ги е яд на провалите на малката ни страна... и не, това не са този тип емигранти, които се затварят в българската диаспора и си създават една малка България, като общуват само с българи (сърби, румънци, балканци) и пазаруват в турски магазини. Говора за образовани и напълно интегрирани на новото място успели хора, космополити, но останали Българи! Но чувал съм (по разкази на очевидци, лично не познавам такъв) а и във форума виждаме, че има и една трета порода емигранти, а именно емигрант-еничар! Не ми е много ясен психологическият механизъм, който ги движи, но според мен в основата му има някакво съмнение в правилността на избора, подтиснати угризения и някаква извратена форма на носталгия... От там идва и цялото себедоказване за "по-добрата част от народа която била избягала" и цялото отрицание на всичко което са напуснали и което сега ТРЯБВА да мразят (честно казано не се сещам защо)! Не познавам лично нито едно еничарче (малък процент са), за да го напия на някой празник, да му пускам разкъртващи песни от неговата младост и да го разпитам какво чувства и защо... защото понякога ги съжалявам. |
