Отиди на страница:
| "До Балканската война българите в Солун се увеличават взривообразно България, Гърция и Сърбия имат еднакви по сила стремежи към беломорското крайбрежие" *** Взривообразно увеличаване. Еднакви по сила стремежи.  Нейсе ... Петрински,  |
| Че Солун не е ли включен административно в провинция Македония по византииско, те на са ли си преначертали окръзите по някое време? |
| Петрински я сега разкажи за Св. Димитър кой е що е, че там е интерсно като що този велик солунски войн е станал светия! |
"атинското правителство свиква на оръжие 250 бивши четнически водачи, които да организират въстание на гърците в Османската империя и така да улеснят напредването на гръцката войска именно към Солун" - Това е една от причините да губим! Гръцките андарти винаги съгласуват действията си с тяхното правителство. За разлика от ВМРО, което доста често дори влиза в конфликт с българските правителства поради несъобразяване с международната обстановка и българскиите интереси към дадения момент!? И обърква още повече сложната ситуация в Македония....  |
| Петрински Олимп - без никакво обяснение на гръцки език. мп е българското Б. Четено от дясно на ляво се появява истинското българско наименование на планината - Било.  |
Четено от дясно на ляво се появява истинското българско наименование на планината - Било Затва сигурно Буда е избрал тва "Имаме воля" ... кой има акъл - да го чите отзад напред.  |
| Петрински, имам предложение за field trip за студентите ти. Жълтия блок до пазара в Мусагеница, питай за баба Василка, дядо Илия почина преди бая време но тя си е жива и здрава. Ако я намериш нека ти разкаже от първа ръка как са изколвани българи в Солунска Македония през 40-те. Тя е била дете, пред нея са избили семейството и. Избягала е при гръцки комунисти - дълга история, най-добре я запиши от първа ръка. С две думи, на гърците не може да се вярва, не искам да обидя никой, но те на са били и няма да ни бъдат приятели - никога! |
Че Солун не е ли включен административно в провинция Македония по византииско, те на са ли си преначертали окръзите по някое време? Не. |
Олимп - без никакво обяснение на гръцки език. мп е българското Б. За кой период в гръцкия? Как според теб се произнася λαμπάς, което дава нашата ... "лампа"? И какво според теб е обяснението на гръцки език на Σπάρτα/Σπάρτη ? === Прочее, напоследък Петрински е поизоставил фантазмите. |
| Авторът е подхванал бележката ми от миналия път за броя на българите в Солун към началото на 1913 г. На основата на данните в предишната му статия за Трикери пресметнах, че българите в града не са били повече от 7 хил. Сега Петрински изнася данни за 10 хил. или повече (екзархисти, разбира се - патриаршистите са предимно материал за елинизма). За съжаление отдавна нямам време за research и пиша по памет, но дори и така е ясно, че българите са били малцинство (примерно 7-9%) в Солун, който тогава броял сигурно към 140 хил., от които поне половината - сефарадски евреи и още 15-тина % - ислямизирани евреи (дьонме), а сред останалите имало и доста турци и "турци" (като родителите на Мустафа Кемал), гърци и "гърци", както и много европейци (да си спомним описанията на Солунските атентати в кафенетата). И голямата част от тия малко българи в Солун са били съвсем новодошли от вътрешността, която безспорно е била 50% етнически българска в цяла географска Македония и 63% българска в Санстефанските граници - изключително висока етническа хомогенност за мерките на османския девлет. Една от най-тежките напасти на османското е лишаването ни от градски живот, и то към края му вече, както и от лишаването ни от морски живот. Градски живот има във Второто царство вече много активен, има и морски живот - четохме преди години у Петрински за латинските извори за обсадата на Варна в 1367 г. (а това е точно след Черната смърт и застудяването) за оживения морски стопански живот на българите в града в пределите на Българското царство. И дори до края на 16 в. според Е. Грозданова във Варна кипи морски стопански живот от общоосмански имперски мащаб и в него участват и много етнически българи. И отново във Варна след Кримската война се заражда пак български градски морски живот. Българските житари, опирайки се на мрежата си от връзки в българското задземие на града, постепенно избутват гърците от бизнеса и стъпват направо в Европа. След Освобождението българската победа настъпва бързо и безпелационно - наистина в града се запазва многоезичие чак до 20-те години, но още в 1881-2 г. с построяването (главно с техни лични пари) на Катедралата и Девическата гимназия, тогава най-големите сгради в Княжеството, Катедралата - най-голямата църква чак до откриването на Ал. Невски, а Девическата - и най-голямата училищна сграда на полуострова, вкл. Цариград, българите възрожденци показват на гърците кой кара влака. Постепенно и българите (новите) стават морски. Това положение, разбира се, не можа да бъде променено и от най-антиварненския, антиморски, а също антибългарски, вредителски и разбойнически, както и с коренно погрешна прокризисна идеология, приматски режим. Преди дни чухме във Варна каканиженето на гербераското ръководство - какво били предлагали герберасите за Варна. Мутрите са на път да оттекат, но и досега България гледа не натам, накъдето трябва, хаби се за безполезната Македония, строи пътища за турците, въздиша за Солунската митница, неща, за които сме говорили стотици пъти. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Чичо Фичо |
Една от най-тежките напасти на османското е лишаването ни от градски живот, и то към края му вече, както и от лишаването ни от морски живот. Не само от градски и морски животи,ами и от голф-игрища и кумпютърни зали ни лишиха тия жестоки поробители. Фичка, ... |
Мдааа... И тогава Stadtluft macht frei nach Jahr und Tag... За Солун, София и Варна .... мн пришълец, мн нещо. Стъпил крак на калдъръм. Агалар! Но са и допринасяли нявга с делата си значими неща - църкви, гимназии, занаятчийски гилдии и др.п. , не като СЕГА - всичко наготово.....  |
Лопатар Петрински, имам предложение за field trip за студентите ти. Жълтия блок до пазара в Мусагеница, питай за баба Василка, дядо Илия почина преди бая време но тя си е жива и здрава. Ако я намериш нека ти разкаже от първа ръка как са изколвани българи в Солунска Македония през 40-те. Тя е била дете, пред нея са избили семейството и. Избягала е при гръцки комунисти - дълга история, най-добре я запиши от първа ръка. С две думи, на гърците не може да се вярва, не искам да обидя никой, но те на са били и няма да ни бъдат приятели - никога! Прав си, през цялата ни съвместна история на Балканите нищо хубаво от гърци не сме видели. И няма да видим! |
България, Гърция и Сърбия имат еднакви по сила стремежи към беломорското крайбрежие Па ли ще делиме изконата столица на макетата. Аман вече |
Българските житари, опирайки се на мрежата си от връзки в българското задземие на града, постепенно избутват гърците от бизнеса и стъпват направо в Европа От Варна ли бе Фичка? Туй през Черно море, Грузия, Китай и океана или прегазват шопи, румьнци и сьрби по пьтя .Гьрци в Варна няма и не е имало имало е "гьрци" и гьркомани.  |
значението му е като на всеки по-голям пристанищен град, нищо повече. Фичка тука мисля че гн Петрински обяви война на Варна и персонално на ваша светлост  |
| Ето една част от списъка с българските топоними в Гърция, отпреди повече от 3000 години, на Макс Фасмер и анализа на техните имена: Проблемът със "славянските" топоними в Гърция се състои в това, че те изобщо не са нови, а принадлежат на езикът на най-старото население на Балканите – траките, които според наши и чужди учени са били романизирано малцинство през VI-ти и VII-ми век. Типични елементи от тракийските топонимия са вис-село, бал, бел-бял, тсиер-чер ( черен), вода-вода, берг-бряг, гара, гора-гора ( планина), бурд-брод, берза-бреза, темен-тъмен, кал-кал и т.н. Тракийските топоними не само, че не изчезват през Ранното Средновековие ( когато траките уж са “забравили” езика си), но и дори се засилват. Намираме ги в Дунавска България, но също и между Епир и остров Крит, от Закинтос до Енос...точно в пределите на завладените от славяните през VI-ти и VII-ми век земи. Трябва да се спомене, че цялата територия на Стара Гърция е осеяна с топоними съдържащи елемента бал, бел ( бял, бел). Бала, Бела, Белла, Белиа, Белитсос, Белосиа, Беле, Бели долос, Белогости, Белискос ( Μπαλα, Мπαλλα, Вελα, Вελλα, Вελιτσος, Вελοσια, Вελη, Вελιδολος, Вελογοστι ). Друг интересен елемент е Орла с варианти Арлиска, Арла, Орлиакон ( Оρλα, Аρλιςκα, Аρλα, Оρλιακον ). Обяснение дава тракийската дума орол, която всъщност е по-старият вариант на българската дума орел. Един от най-често срещаните топоними е Гардики, сроден на Гарди, Гардикон, Гардикион, Гардине, Гардена, Гардиста ( Гαρδικι, Γαρδκον, Γαρικιον, Гαρδινη, Гαρδι, Гαρδιστα ). Те са успоредици на нашите думи град, градец, градина, градища и разбира се древните им тракийски варианти гордо, гортина ( град, градина). Друг широко разпространен топоним съдържа елемент ГАР, КАР, ГОР, отговарящи на тракийската дума ГАР, КОР – гора, планина. Като такива могат да бъдат посочени Гаритса, Каритса, Гарас, Горитса, Гориску, Гориане, Подгора, Суагора ( Γαριτσα, Καριτσα, Γαρας, Γορτσα, Γκορισκου, Γοριανη, Пοδγορα, Σουαγορα ). От Птолемей и Ариан знаем за тракийския топоним Загора, чието име не се нуждае от коментар, но пък нашите траколози все “забравят” да го споменат. Може би, за да не им се налага да обясняват защо в Гърция “славяните” оставят имена на населени места като Загора, Загори, Загара, Загорион, Загориане, Загориаке (Ζαγορα, Ζαγορι, Ζαγαρα, Ζααγοριον, Ζαγοριανα, Ζαγοριαη ) В Илиада е споменат мизийският град Зелиа, чието име е обяснимо със старобългарската дума зелие – зеленина. На територията на Гърция намираме Зели, Зелина, Зелица, Зелово, Зелиана (Ζέλι, Ζελινα, Ζελιτσα, Ζελοβο, Ζελιανα ) Тракийската дума за кал е ...кал. В гръцка територия намираме “славянски” населени места като Каленци, Калица, Калияни, Калиане, Калевица, Калеци ( Καλεντσι, Καλιτσα, Καλιανα, Καλιανη, Καλεβιτσα, Καλετσι ). Сургаст е древно тракийско божество от чието име получаваме тракийската дума за гост, а именно гаст. Тя се среща и в имената на “славянските” владетели Ардагаст и Пирогаст, които път са титулувани с тракийската титла регас ( цар, владетел)... В земите на Гърция пък намираме селищата Гастури, Белогости, Гастица, Гостими (Γαστουρι, Γαστιτσα, Вελογοστι, Γοστιμι )... |
Една от най-тежките напасти на османското е лишаването ни от градски живот, и то към края му вече, както и от лишаването ни от морски живот. Градски живот има във Второто царство вече много активен, има и морски живот - четохме преди години у Петрински за латинските извори за обсадата на Варна в 1367 г. (а това е точно след Черната смърт и застудяването) за оживения морски стопански живот на българите в града в пределите на Българското царство. И дори до края на 16 в. според Е. Грозданова във Варна кипи морски стопански живот от общоосмански имперски мащаб и в него участват и много етнически българи. Всъщност е точно обратното. През османското владичество се забелязва не само съживяване на градовете, но и интензивното възникване на нови градски центрове (като Пазарджик) след първноначалното (често многократно) разрушаване на старите градски центрове като София, Ниш, Видин, Силистра, в хода на завоеванието и последвалите размирици и гражданска война. Процесът на разруха се преустановява с управлението на Мехмед Фатих (1444–1446; 1451–1481). През първата половина на 16 в., в същите градове се забелязва забележителен растеж, но в същото време и забележителна промяна на облика им. Антон Вранчич описва София в средата на 16 в. като "... град, разположен в полето без крепостни стени, разпрострял се надлъж и шир, гъсто населен с многобройни къщи, оргомно тържище на българите, известен с големия си приток на търговци. " Вранчич отбелязва също, че докато къщите в града били масово строени от дърво и непечени тухли, в същото време османските власти полагали старателни грижи за строежа и поддръжката на джамии, бани, мостове, кервансараи. Изглежда, че към края на 15 в. започва подем на занаятчийството в българските градове. Житието на Св. Георги Нови Софийски/Кратовски, споменава, че мъченикът бил златар. През 16 в. Самоков забележително се издига като център на рударство и свързаните с него занаяти и дори става център на епархия. Проблемите около "балканския" (според нашата историография - виж Н. Тодоров, известен на повечето като "Кольо Ватмана"  или "османския" (както е в турската историография) град са, че той се развива различно от градовете в западна Европа още преди османското завоевание. Тук съм посочил отликите: Още през 12 в. в Западна Европа градовете извоюват самостоятелност и самоуправление, организират си сами гилдии, които имат както занаятчийско-търговски, така и политически, административни и съдебни функции. Балканският град остава просто голямо населено място, с неговите махали скупчени около храмовете, пряко ръководено и контролирано от абсолютната централна власт. Едва след кърджалийството, градове, но преди всичко малките градчета и паланки получават възможността за ограничено самоуправление и тръгват по пътя, по който западноевропейските градове са вървели вече половин хилядолетие. |
Сургаст е древно тракийско божество от чието име получаваме тракийската дума за гост, а именно гаст. Тя се среща и в имената на “славянските” владетели Ардагаст и Пирогаст, които път са титулувани с тракийската титла регас ( цар, владетел)... А думата педераст се сьстой от тракийските раст дето е близо до храст и "славянската" педе - дето е близо до днешното перде |
Ето една част от списъка с българските топоними в Гърция, отпреди повече от 3000 години, на Макс Фасмер и анализа на техните имена: ... Трябва да се спомене, че цялата територия на Стара Гърция е осеяна с топоними съдържащи елемента бал, бел ( бял, бел). Бала, Бела, Белла, Белиа, Белитсос, Белосиа, Беле, Бели долос, Белогости, Белискос ( Μπαλα, Мπαλλα, Вελα, Вελλα, Вελιτσος, Вελοσια, Вελη, Вελιδολος, Вελογοστι ). Е няма как да стане тази работа преди 3000 години. μπ придобива звученето на нашенското "б" във византийския гръцки успоредно с промяната на звъченето на "β" от "б" във "в", т.е. когато византийските овце, за разлика от гръцките през античния период, започнали да казват "вии" вместо "бее"(βη ). Т.е. в периода когато Μπαλα започва да се чете като "Бала", то "Вελα" ще да се е четяло като "вела". Другият проблем е, можеш ли да посочиш едно единствено споменаване на този вид "тракийски" топоними преди славянското нашествие на Балканите. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: бонго-бонго |