Отиди на страница:
| Те май сега всичките клонове са на Shitty Banks, и понеже банковата гилдия твърде дълго се радваше на вълшебствата на кожите, смъквани с хиляди от всякакви магарета, дойде време да се види, че от голям балон, с който можеше да се прелети навсякъде, шагреновата кожичка се е свивала много дълго време и е станала по-малка от вакумирано детско балонче. Така, че би могло наистина да бъде по-изгодно, да не купуваме тоалетна хартия от аутъвресурсваните банкови клонове и да ги носим в куфарчета някъде, а имодиум. От марешките аптеки, например. |
сепак бях суперотличник И оценките варираха от седмица, осмица и нагоре, нали? Ех, супер-комсомолецо, сега остава да ни разкажеш някоя история от казармата, където си бил супер-фазан...  |
Ех, супер-комсомолецо, сега остава да ни разкажеш някоя история от казармата, където си бил супер-фазан... Казва се "отличник по бойната и политическата подготовка"...  |
Грациан 08 Май 2013 03:10 Е, като стане дума за Лодка в морето (Пенде, пенде, дека) МН хубава песен. Един грък ми преведе за какво иде реч в песента. То "пенде" си е пет, а "дека" - десет...става въпрос за един момък, който бил лудо влюбен в една дама и като отивал към нея, понеже изглежда е катерил някакви стъпала (предполагам не на жил. блок), ги взимал (стъпалата) по 5 по 10 наведнъж. Те това е мерак. Кой от вас го може, а?...ако си заслужава дамата де |
Майсторе  Предполагам,даже съм сигурен,че с поздрава ти по повод агнешкия празник не си искал да отприщиш произволните тълкувания на Книгата,а си го направил,защото така е прието.И си прав,понеже ако не мислиш като стадото... |
| Янтаре, споменаваш че някакъв комуноид бил казал, че никой не бил знаел, даже политбюрото им, за Чернобил. Помня че поне два дни преди това го чух по радиото, даже ходих да търся калиев йодид по аптеките. Аз знаех, пък горкото политбюро не. Не е зле да запомниш една непоклатима истина: у комуноида втората сигнална система не служи за обмен на информация, а за манипулиране и баламосване. Твърдения, изречени от комуноид, имат нулева достоверност. |
| Натисни тук Ето я песничката. А Вие, господа не се обиждайте един друг. Глупаво е, дявол го взел, когато всички сме в лодката, която се клати да си лепим епитети. Утре мислете, в други ден - умната и по съвест. |
| Маминка се казва на бабата по майчина линия. Демек майката на майката е маминка, а майката на бащата е баба. Е, едно време не е било тъй, всички са били баби. |
ги взимал (стъпалата) по 5 по 10 наведнъж. Те това е мерак. Кой от вас го може, а?...ако си заслужава дамата де Хе хе - последния стих 'слизьм по стьлбите' пак по 5-10 ги взима . И заминава за чужбина предполагам с лодката |
| Аз нали софиянец с варненски корени, с това "маминка" ми излезе прякор в училище дето с години не успях да го изчистя. Що народ съм маризил(тренитах бокс) за да ги откажа - нищо не помагаше. Пък имаше и по сербез от мене - не можеш да ошамариш всички. Кат феникс се възраждаше гадината, колкот пъти и да я стъпча. После през познати премина и в техникума...чак май 9-ти клас окончателно го изкорених тоя прякор. А иначе думата е хубава а и аз моята маминка много си я обичах (наскоро се спомина милата). |
Градски и по-лошо има, когато те пратят на 3-4 във френската забавачка в гръцката махала, понеже мамАн е учила френски в гимназията и на маминка започнеш да и казваш мемЕ, а леля е танти  |
| "Въртят си гъза като калайджии". Не знам защо така го е казал народът; Не мога да повярвам, че има нещо, което не знаете. По младите, обаче, няма откъде да знаят произхода на това популярно и цветисто сравнение. Пътуващият калайджия със семеиството се настаняваше на тротуара (или частта от улицата, имитираща тротуар) близо до дувара (оградата) на някой двор. Циганинът 2-3 часа обикаляше района: - Калайджията-а-а-а, калайджията-а-а-а. Рекламната кампания включваше и демонстрация че се работи с чист калай, а не с "композиция" (сплав Sn - P  . Пръчката от чист калай при огъване шуми.Циганката изкопаваше две плитки дупки - в едната се разгаряше огнището за калайдисване, а в другата насипваха пясък. Върху пясъка циганката поставяше почернелия от от сажди и нагар котел (менци, тенджери), стъпваше в него с лице към оградата и с гръб (задник) към клиентите и зяпачите, леко приведена се хващаше с двете ръце за оградата и грациозно въртеше гъза си. Инерционните сили на разкошните полукълба и триенето между стъпалата и съда осигуряваха идеално излъскване на бакърения съд. |
| Бях на тази последна по рода си манифестация и не бях дете. Нямаше деца на трибуната. Озадачиха ме еднаквите черни - като гумирани - шлифери и еднаквите черни - нещо като бомбета - шапки. Нямаше усмивки от „другарите”, почти вееше траурно настроение. Т. Ж. изчезна докато дойде редът ни. Останалите бяха мрачни. Останах си само с озадачаването. След няколко дена намерих и обяснението. Филмчето не е от ОНЗИ 1 май! |