Отиди на страница:
| Помня само трима ,от моите учители, които наистина бяха УЧИТЕЛИ. Класната ми др.Маркова, учителката ми по български др.Димитрова ,и покойния др.Радулов. А математичката Запрянова,съпруга на издателя на сп.ТЕМА , Валери Запрянов си беше образец за гадна даскалица. |
Добра статия, уважаеми авторе (както обикновено) !  Без духовност - образование, култура и морал, нацията ни е загубена ... Честит празник на всички форумци ! |
| Честито и на теб, майсторе! Да ни радваш винаги с такива хубави статии във вестника. Дерзайте и вие, форумци за просвета! Защото в знанието е ключът към мир, щастие и удохотворение! |
| . | |
Редактирано: 7 пъти. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Не намирам точните думи, но примерно с голямо удоволствие чета писанията на Калин Донков като днешното. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Аbaddon89 |
| Учителите ... Има ги всякакви, но някои се помнят цял живот. И аз имах един такъв Учител, както и още няколко Учители, но за жалост почти всики те се пенсионираха с моя випуск. Затова ми е трудно да разбера тези, които по време на последната учителска стачка, имаха силно презрително отношение към учителите. |
| Страхотно! Честит празник на всички, които се чувстват одухотворени(  ) от досега си с образованието!=============== а веднъж, в Троян, посред манифестацията ме валя сняг. Това , вероятно, е било през 1991 г.  |
| В нощта срещу 24 май слушах по БНР репортаж от Враца, с ученици от втори клас, които казаха, че са ученици на г-жа Нели Христова и че ако тя била учила всички, всички щели да бъдат грамотни! Децата наистина имаха правилна дикция, изразяваха се добре и изобщо смисляха! Хареса ми и това, че казваха, че просвета, това било да си добър, а грамотен било нещо друго, и че не било достатъчно човек да е грамотен, а трябвало и министрите и президентите да са грамотни! Та се сетих с удоволствие за моята учителка от началните класове във Враца, Веса Ангелова (и досега помня подписа й върху свидетелството ми за първи клас - напомняше с нещо конска опашка върху гордо вдигната чернокоса глава, а самата Веса като лице, странно, не помня - и пчеличките на печатите, които ни слагаха в тетрадките), и за това, че когато дойдохме в София, децата тук говореха по-лошо и на различни диалекти, а не правилно като във Враца! В първи клас бях през далечната 1965 г.! Та, поздрав и за всички днешни учители във Враца! |