
Както обикновено ++глупости. Ама напиши и ти някои умности да те видим. Ама да корелират с действителността. Последната криза ясно показа лицето на либерализма. |
| Prekarium, (от Lat. PRECES = заявка) - в феодален тип договор , с което последва прехвърляне на земя на друго лице, нещо, или правото на използване, при спазване на възвръщаемостта на всеки договор. Разговорно - придобита земеделска земя по силата на споразумение Другото е ала-бала. Има ралзични видове прекарии - precarium data, precarium oblata . По нашите безпросветни ширини обаче целта е кой-кого ще прекара. |
| „Исторически тръгва от просителите в древния Рим” Това не е вярно.Въпреки,че е продукт на частното право причина за въвеждането на тази схема е,стремеж за демонстриране на публична отговорност на властта в Римската република - властта се вижда задължена да мисли за големите групи практически бедни хора.Но инициативата „тръгва” от собствениците и владеещите с оглед укрепване на фамилията в Рим,което е друга тема. „Какъв вървящ напред народ, какво възраждане тогава, когато прекариите, т.е. всички, нямаме право и изглежда друга възможност, желание и средства за общо и самостоятелно действие срещу несигурността в будно състояние?” В системата на пекулиум по-правилно е да се употребява понятието „прекарист” за този на когото собственика на „имота или друго” /пекулий/е предоставил права за ползването му, до поискване обратно на имота /другото предоставено от собственика на прекариста.Прекариста е доверено лице – без значение дали е роб или беден свободен човек! Затова прекаристите имат права и могат да осъществяват и субпекулий по този случай, дори и робите. При „пренасянето” на тази правна схема от времето на Римската република към отношенията между избиращи и избирани днес в България,остава въпросът дали са правилно употребени понятията „пекулий” и „прекарист” ?!?Ако всички избиращи /ние/са „прекарии”,кой е СУВЕРЕНЪТ? Авторът изглежда отъждествява „суверена” с т.н.”политическа класа” в България,което е равнозначно на тежка политическа перверзия!Ако е така прекариите са жестоко прекарани,а те неразбиращи всъщност се самопрекарват.Днес е по-вярно „Спиш си народе заблудени” .Когато спиш не вървиш ,освен ако си болен от сомнамбулизъм.Ходещите сомнамбули обикновено са с отворени очи.По време на този сън при тях са наблюдавани и дейности като ядене,обличане и дори шофиране.Ний обаче даваме още нещо на света – избиращите ходят като на сън,но с широко затворени очи и пак ядат,обличат се и дори шофират.Не правя характеристика на нацията ни днес,въпреки че ми е тъжно.Но съм съгласен с Добри Чинтулов .”Стани,стани......от сън дълбок се събуди” и срещу престъпната ни партокрация се изправи.Имаме такава възможност,трябва да се използва. |
В.Каменов мили, Има я "възможността", но ще окъснеем за европаричките, а без тях територията отива на кино. Изводът сам се налага : Длъжни идем, да подкрепим извършителите на Преврата от 11 май. Иначе ще гризнем хурката. Утрешната среща с амбасадите само ще ни съобщи вчерашното им, Хокончателно решение. Майната му на Суверена и толкоз... |
| "Прекарият" или "не-пракарият", а иначе шопа си го е казъл просто и разбираемо: - "Колкото и да въртиш, гъзот ти все отзад остава." А да се възползват от това явление мераклии винаги се намират! |
| Абсурди от бъдещето, роми и суверинитет, роми и държава, роми и икономика, е най-паче ви отива роми+червени барони и кражби ... |
| СЛАБИЧКО НАПИСАНО.АБЕ ТЕЗИ КОЛУМНИСТИ ПО КАКЪВ ПРИЗНАК ГИ ПОДБИРАТ?МАЙ ПО ТОВА, ЧЕ НЕ УМЕЯТ ДА ПИШАТ НИЩО СТОЙНОСТНО.И ДИМИТРИ ИВАНОВ, ВЕРОЯТНО НАЙ-ЕРУДИРАНИЯТ, МОЖЕ БИ ДОРИ ЕДИНСТВЕНИЯТ ЕРУДИРАН СРЕД ТЯХ, СЕ ПОИЗТЪРКА.ЗА ХЪРСЕВ НЕ ЗНАМ, ТОЙ Е ИКОНОМИСТ, А ТОВА Е СЛОЖНА МАТЕРИЯ. |
"А постоянният въпрос "Какво да се прави?" все по-отчетливо придоби познатото катаджийско звучене." Това е българският принос в световната политико-икономическа системна философия - ВЛАСТТА НА КАТАДЖИЯТА! Между другото "КАТ" на полски означава "палач"/човек, които екзекутира/. |
Малцинства образуваха мнозинство; властовата несигурност се изрази в клетви за сигурността; крещящата непредставителност се представи за всеобща воля; парламентарните хитрини се отчетоха за политическа мъдрост; вниманието към външния вид и приказките измести обсъждането на политическите намерения; процедурата пак стана демокрация - или обратно, все тая Това просто показва, че системата не е достатъчно гъвкава да се справи с нивата на корупция в обществото. Има може би два изхода: или да се опиташ да я излекуваш, или да я оставиш да си умре. Вторият начин би бил много болезнен за всички, така че по-добре да се съсредоточим на първия. За да бъде по-гъвкава, системата трябва да може да реагира на промени по мирен и организиран начин. Промените в обществото може да се отчитат с ясно дефиниран комплексен фактор показващ ниво на корупция, икономически спад, и т.н. Когато факторът падне под определено ниво, системата трябва да може да реагира, като например не разрешава на депутатите повече от един мандат (текущия); разрешава следващия президент ма да има много по-дълъг мандат (20 години?) за да му се даде време и власт да обърне ситуацията, и т.н. Така парламентът ще е много мотивиран корупционния фактор да не падне под определени нива, и ще помага на президента за възтановяване на държавата. Сигурно ще кажете, че никой парламент няма да приеме такива промени. Това сигурно е вярно, но обществото може да ги притисне по мирен начин като избира само нови независими кандидати докато не кандисат. В днешни дни това би било лесно да се координира чрез социалните интернет страници, ако хората сметнат, че си залужава. |
Малцинства образуваха мнозинство; властовата несигурност се изрази в клетви за сигурността; крещящата непредставителност се представи за всеобща воля; парламентарните хитрини се отчетоха за политическа мъдрост; вниманието към външния вид и приказките измести обсъждането на политическите намерения; процедурата пак стана демокрация - или обратно, все тая Това просто показва, че системата не е достатъчно гъвкава да се справи с нивата на корупция в обществото. Има може би два изхода: или да се опиташ да я излекуваш, или да я оставиш да си умре. Вторият начин би бил много болезнен за всички, така че по-добре да се съсредоточим на първия. За да бъде по-гъвкава, системата трябва да може да реагира на промени по мирен и организиран начин. Промените в обществото може да се отчитат с ясно дефиниран комплексен фактор показващ ниво на корупция, икономически спад, и т.н. Когато факторът падне под определено ниво, системата трябва да може да реагира, като например не разрешава на депутатите повече от един мандат (текущия); разрешава следващия президент ма да има много по-дълъг мандат (20 години?) за да му се даде време и власт да обърне ситуацията, и т.н. Така парламентът ще е много мотивиран корупционния фактор да не падне под определени нива, и ще помага на президента за възтановяване на държавата. Сигурно ще кажете, че никой парламент няма да приеме такива промени. Това сигурно е вярно, но обществото може да ги притисне по мирен начин като избира само нови независими кандидати докато не кандисат. В днешни дни това би било лесно да се координира чрез социалните интернет страници, ако хората сметнат, че си залужава. |