ГЕНЕРАЛната промяна в София така и не стана
Кметът имаше 9000 медийни изяви и остави 9000 деца без детска градина
27 Май 2013 15:16

„Поради очаквания силен вятър тази вечер кметът на София Бойко Борисов призова столичани да отстранят неукрепените предмети от балконите си, както и да не оставят отворени прозорците на жилищата и офисите си.“

Мислите, че това е един от многото вицове за Бойко Борисов?
Грешите, това е съобщение на Столичната община от четирите години, когато той беше кмет. Никъде няма да срещнете обещание: „Ще предупреждавам гражданите да си махат саксиите (или други предмети) от балконите.“ Няма, защото би било смешно.
Нима това е същинската работа на кмет на близо двумилионен град?! Не е. През двата си полумандата обаче Борисов не се отказа от маниера да бъде винаги в центъра на общественото внимание и да създава впечатление, че се труди неуморно и мисли за всичко. Както го правеше като главен секретар на МВР, въпреки че остави след себе си 123 неразкрити убийства.

Не обеща нищо за саксиите, но се зарече София да заприлича на Виена

След ГЕНЕРАЛна промяна. За жалост тя не се състоя. Столичният център е освежен в мандата на Йорданка Фандъкова, а останалата част е все така мръсна, задръстена, пълна със скитащи кучета и с улици като швейцарско сирене.

„Ще реша проблема за боклука като в Мюнхен, където със 179 камиона и 390 души се извозва сметта на града“, гласеше топ обещанието на Борисов преди изборите през 2005 г.
И след тях: „Не извозих боклука, защото правителството на Станишев не направи завод. Да не забравяме и Костов, който, когато беше на власт, също не направи завод. Защото е човек на Овчаров и двамата са решили да се заяждат с мен...“

Истината май е по-различна от инфантилните обяснения. Заводът е най-гръмкото обещание и най-грандиозният провал на кмета Борисов - каквото и да приказва. А сагата с боклука е за сметка на гражданите. Разходите за извозването скочиха драстично, а софиянци плащат най-високата такса смет в страната. Да не говорим за нервите на жителите на кв. „Суходол“ или на други населени места, закъдето се запътваха балите със столичната смет.
В ироничен репортаж австрийският „Ди Пресе“ припомня затварянето на депото в Суходол (през 2005 г.), решението за балите и бойкото обещание на Борисов да изгради фабрика. И продължава: „През март 2006 г. Борисов проведе конкурс за инвеститори, в който участваха 39 български и чуждестранни предприятия. Малко по-късно обаче търгът на офертите беше прекъснат, като беше обяснено, че той бил само за „набавяне на информация“, а фабриката за преработка на боклук трябвало да бъде построена с пари от европейските фондове.
Оттогава на различни интервали от време се появяваха различни изявления за мястото, технологията и датата за завършване на бъдещата фабрика за боклук, без да има видим конкретен напредък. Три български предприятия прибраха около 15 млн. евро за балирането и съхраняването на боклука на София от септември 2005 до ноември 2007 г., когато Борисов отново наложи отварянето на столичното депо за боклуци въпреки съпротивата на населението на Суходол.“ Последва митарстването на боклука из България и сметка, набъбнала с още милиони евро. През 2009 г. Борисов направи и първа копка на завода. Пред камерите. Строеж не е започнал. Сметището в Суходол е на изчерпване и е кръстено „Бойкова могила“. Наши медии пък сравняват построяването на завода за боклук с изграждането на адронния колайдер в Церн.

- През есента на 2008 г.,, половин година преди парламентарните избори, избухна и най-големият корупционен скандал в кметския мандат на Борисов - сравним с източването и приватизацията на Общинска банка. Този път скандалът бе за задкулисно разпределяне на автобусните линии в София между частни фирми за над 200 млн. лева.

Аферата се заразплита от запис, публикуван в сп. „Тема“. Основно действащо лице в него беше зам.-кметът Велизар Стоилов, както и „Ивайло, Росен, Миро и Асен“. Все имена, които съвпадат с тези на шефовете на фирми, спечелили конкурсите за градски линии след скандалната среща. В 39-минутния запис я има репликата на Стоилов: „Значи, ще има достатъчно хлеб и за вас и за некои други.“ „Оперативката“ била зад гърба на Борисов, но се чуват и думите, че кметът „не иска да има атака до изборите, а след това е дал пълен картбланш на нашата...“ Градоначалникът се раздели със Стоилов, за да замете скандала. Но подчерта, че „сме работили добре.“ Кметът не откликна на искането на БСП да си даде оставка заради съмненията, че така се финансира партията ГЕРБ. Той контраатакува, че бил изнудван от БСП със записа, но „аз не се поддавам“.

Кой е бил прав, не беше изяснено. Случаят беше замазан, а прокуратурата два пъти го прекратява поради липса на доказателства, такава беше практиката тогава.

Тайните записи обаче се превърнаха в емблема на управлението му и в кошмар за реномето му, особено след „Мишо Бирата“ и СРС-тата в Банкя.
* Борисов не изпълни и обещанието си една от замесените фирми - „Карат-С“, да не обслужва автобусни линии в столицата. Според публикации в медиите шефът й Миролюб Столарски се познавал с председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов и депутата Лъчезар Иванов –- джипито на Бойко, известен с прякора Лъчо Мозъка и с още куп скандали. Д-р Иванов стигна чак до поста зам.-председател на парламента и подаде оставка след опит да спре тв репортаж за луксозния живот на митничарите.
Историята има любопитен край - през 2012 г. договорът с „Карат-С“ най-после бе прекратен, а на фирмата бяха преведени лихви в размер на 3,6 милиона лева! Вместо 600 000 лева. Станала грешка. Гаф, коментиран от общинаря Георги Кадиев (БСП) така: „Излиза, че спонсорът на ГЕРБ се спонсорира от Столичната община.“

* Доникъде не стигна и друг скандал със задочното присъствие на кмета. През 2008 г. бе арестуван Петър Драшков, брат на бившия шеф на ДАНС Иван Драшков.
2007 г. Той придобил общински имот в кв. „Стрелбище“, след като му бил предложен с фалшив подпис на Бойко Борисов. Появи се информация за хванати 100 фалшиви подписа на кмета. Кой съд обаче установи това? Никой.

* Още в нощта на вота през 2005 г. новоизбраният кмет Бойко Борисов запълни дупка на бул. „България“ до НДК. Но за дупките остана длъжник на столичани
Запълваше ги, откриваше ги, а след година те отново зейваха. Бул. „Цариградско шосе“ пък бе наречен „Цариградско море“, защото се нагъна и след основен ремонт.

* Снима се с деца, но не реши проблема с детските градини. Софиянци платиха 383 549 лв. за сайт за онлайн записване, но той се срина. През 2009 г. Сергей Станишев обобщи управлението на кмета с думите, че за 4 години е имал 9000 медийни изяви, но децата без места в детските заведения са се увеличили от 5000 до 9000.

* И въпроса с кучетата не го решихме като в Мюнхен. През 2005 г. Борисов съобщи, че е издействал план от градската управа на баварската столица - за кастрация, приюти. Нищо. Шеф на „Екоравновесие“ от 2006 до 2009 г. бе Мирослав Найденов, после той стана земеделски министър и клиент на правосъдието. Управлението му в общинската фирма се свързва с източване и с гръмкото обещание, че в София ще останат не повече от ...хиляда кучета.

* Не бе изпълнена и острата закана към концесионерите на „Софийска вода“. Борисов сезира главния прокурор през 2005 г., а в пресата се похвали: „Докопахме се до едни материали и ме интересува защо водата в София е дадена на концесия, след като има столични квартали без канализация.“ Но през 2008 г. заяви, че не може да поеме отговорност да развали концесията въпреки очевидното неизпълнение на ангажиментите и поскъпването на водата. В последната година, бесни от услугата и цените, граждани поискаха и референдум за бъдещето на „Софийска вода“.

Борисов поема разнообразни ангажименти - в програми, пред медии, на сесия. От подземен паркинг на Орлов мост до „почистване на жабурняка пред НДК, защото е срамота, когато идват чужди делегации, все в стария Пловдив да ги водим“. Или интегриране на ромите, „защото те са опасни, когато са на тумби.“

Пенсионерите пък сигурно са били привлечени от офертата да получават 5% от глобите за незаконно лепене на афиши. Трябваше да има и жестомимичен превод на езика на глухонемите в социалните служби. И прочие неща.

Въпреки очевидното разминаване между думи и дела избирателите обаче бяха в капана на митологията, захранвана и от публичното поведение на Борисов. Обществото все пак очакваше, че новият Индже войвода, Крали Марко (макар и свързан с фигури от СИК) или просто Генерала ще изпълни основното си обещание - да сложи ред в София, после в държавата и да накаже виновните за трудното битие на българите. Протестите срещу отварянето на сметището в „Суходол“ продължиха и през 2009 г. с горене на портретите на столичния градоначалник.

Зад неизпълненото самият Борисов обикновено виждаше саботажи. От 2005 до 2007 г., докато нямаше свои съветници, му пречеха Гаргамел и смърфовете както нарече Костов и общинарите от ДСБ. После - Станишев, който вземал данъците на софиянци. Като стана премиер, за щастие Борисов не промени системата. Щеше да обрече на допълнителна мизерия по-бедните общини в страната.

Междувременно на 3 декември 2006 г. Борисов, с решаващата подкрепа на Цветан Цветанов, успя и да учреди ГЕРБ. „Генерале, няма да ви посрамя“, развълнуван обеща формалният лидер Цветанов пред 3000 делегати в НДК. А неформалният им се закани: „Ако се орезилите, ще ви разпусна!“ Световните медии обобщиха: „Ражда се популистка партия.“

Партията, която през 2009 г. спечели парламентарните избори, а Бойко Борисов пое управлението на страната. Както обикновено, от първо лице единствено число. Кметството се оказа ГЕНЕРАЛната репетиция за неговото премиерство. За съжаление на Борисов - с различен край. В първия случая завърши с вълната ГЕРБ на вота през 2009 г. Във втория - с граждански протести, оставка и политическа изолация.

Борисов: Утре може да ме застрелят като куче

През 2005 г., след като тройната коалиция взе властта, Бойко Борисов бе принуден да подаде оставка като главен секретар на МВР. С министър Румен Петков очевидно нямаше да намери общ език. И няколко месеца по-късно инициативен комитет го издигна като независим кандидат за столичен кмет. Защо Бойко прие? В книгата си „Държавата - това съм аз!“ проф. Кръстьо Петков си припомня следното: „Предполагам, че бях един от първите, пред които Борисов открито коментира повода за решението си да влезе в голямата политика. Това се случи преди извънредните кметски избори в София. Обадих се по телефона на вече бившия главен секретар и го попитах верни ли са приказките, че ще се кандидатира за кметското място. „Отговорът беше светкавичен: „Вярно е, разбира се! Ти какво друго очакваш? Срещу мен се води война. Послужих като разменна монета в пазарлъците с лицето Румен Петков. Сега съм никой. Утре може да ме застрелят като куче на улицата. Да си кмет е позиция, която защитава.“
(в. Преса, печатно издание, брой 141 (492) от 27 май 2013)
Таня ДЖОЕВА