Когато обаче хората не вярват в нищо, тогава никой не знае какво е добро и какво е лошо, какво е правилно и какво не е правилно. - спасен съм - вярвам в природните закони, еволюцията, категорическия императив на Кант и ГЗХ (да бъде вечно прохладното Му блато)... Категорическият императив на Кант в края на краищата e утилитарен, субективен и егоистичен. Впрочем същите са и поученията на на природните закони - здрав егоизъм, в който "добро" означава "личният интерес преди всичко". |
maxilianus 05 Юни 2013 01:20 Вкусът ти към високата литература наистина е зашеметяващ А ДИ добре че превежда от английски, а не от френски, защото днешното есе щеше да прилича на пасаж от "Война и мир". |
Азъ 05 Юни 2013 12:39 Докторе, ток се складира на ПАВЕЦ Чаира, нощем помпите качват с евтин ток вода в язовира, денем водата прави надолу скъп ток. Реализиран с братска помощ на Тошиба /тонешиба/, правят го и швейцарците. Че не сме управляеми сме го доказали през последните хиляда години, от които деветстотин под чуждо владичество, присъствие и съюзничество. А дали сами можем да се управляваме е съвсем друг въпросъ. За швейцарците не знам, но знам че преди 25 години имаше само 2 (две) в Европа (без да се брои СССР, естествено) - нашата и една френска. Френската е служила на целия Запад, а нашата ? И до сега на целия Изток. |
ПП Наскоро швейцарци ми се похвалиха с техен ПАВЕЦ като новост, не знаеха за нашия. Немците имат оригинален вариант с нагнетяване на въздух в пещери, при нужда го изпускат през турбини |
Най-случайно чух че скоро японците като видели ПАВЕЦ Чаировата поддръжка се хванали за главата! А парите са текли редовно... Сега била възможна дори катастрофа по поречието - да не дава Господ! И все пак думата ми е колко гигавата могат да се "складират" там?! Не звучи сериозно! Токът иска незабавно разпределение и потребление... Нито съм специалист, нито ми е особено интересно всичко това, но работата е,че няма на кого да вярваш от нашенските политици и експерти с"платено мнение". | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Doctor Neboli |
— Еh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte. Non, je vous préviens, que si vous ne me dites pas, que nous avons la guerre, si vous vous permettez encore de pallier toutes les infamies, toutes les atrocités de cet Antichrist (ma parole, j'y crois) — je ne vous connais plus, vous n'êtes plus mon ami, vous n'êtes plus мой верный раб, comme vous dites. [Ну, что, князь, Генуа и Лукка стали не больше, как поместьями фамилии Бонапарте. Нет, я вас предупреждаю, если вы мне не скажете, что у нас война, если вы еще позволите себе защищать все гадости, все ужасы этого Антихриста (право, я верю, что он Антихрист) — я вас больше не знаю, вы уж не друг мой, вы уж не мой верный раб, как вы говорите.] Ну, здравствуйте, здравствуйте. Je vois que je vous fais peur, [Я вижу, что я вас пугаю,] садитесь и рассказывайте. Так говорила в июле 1805 года известная Анна Павловна Шерер, фрейлина и приближенная императрицы Марии Феодоровны, встречая важного и чиновного князя Василия, первого приехавшего на ее вечер. Анна Павловна кашляла несколько дней, у нее был грипп , как она говорила ( грипп был тогда новое слово, употреблявшееся только редкими). В записочках, разосланных утром с красным лакеем, было написано без различия во всех: «Si vous n'avez rien de mieux à faire, M. le comte (или mon prince), et si la perspective de passer la soirée chez une pauvre malade ne vous effraye pas trop, je serai charmée de vous voir chez moi entre 7 et 10 heures. Annette Scherer». [Если y вас, граф (или князь), нет в виду ничего лучшего и если перспектива вечера у бедной больной не слишком вас пугает, то я буду очень рада видеть вас нынче у себя между семью и десятью часами. Анна Шерер.] — Dieu, quelle virulente sortie [О! какое жестокое нападение!] — отвечал, нисколько не смутясь такою встречей, вошедший князь, в придворном, шитом мундире, в чулках, башмаках, при звездах, с светлым выражением плоского лица. Он говорил на том изысканном французском языке, на котором не только говорили, но и думали наши деды, и с теми тихими, покровительственными интонациями, которые свойственны состаревшемуся в свете и при дворе значительному человеку. Он подошел к Анне Павловне, поцеловал ее руку, подставив ей свою надушенную и сияющую лысину, и покойно уселся на диване. — Avant tout dites moi, comment vous allez, chère amie? [Прежде всего скажите, как ваше здоровье?] Успокойте друга, — сказал он, не изменяя голоса и тоном, в котором из-за приличия и участия просвечивало равнодушие и даже насмешка. — Как можно быть здоровой… когда нравственно страдаешь? Разве можно оставаться спокойною в наше время, когда есть у человека чувство? — сказала Анна Павловна. — Вы весь вечер у меня, надеюсь? — А праздник английского посланника? Нынче середа. Мне надо показаться там, — сказал князь. — Дочь заедет за мной и повезет меня. — Я думала, что нынешний праздник отменен. Je vous avoue que toutes ces fêtes et tous ces feux d'artifice commencent à devenir insipides. [Признаюсь, все эти праздники и фейерверки становятся несносны.] — Ежели бы знали, что вы этого хотите, праздник бы отменили, — сказал князь, по привычке, как заведенные часы, говоря вещи, которым он и не хотел, чтобы верили. — Ne me tourmentez pas. Eh bien, qu'a-t-on décidé par rapport à la dépêche de Novosiizoff? Vous savez tout. [Не мучьте меня. Ну, что же решили по случаю депеши Новосильцова? Вы все знаете.] — Как вам сказать? — сказал князь холодным, скучающим тоном. — Qu'a-t-on décidé? On a décidé que Buonaparte a brûlé ses vaisseaux, et je crois que nous sommes en train de brûler les nôtres. [Что решили? Решили, что Бонапарте сжег свои корабли; и мы тоже, кажется, готовы сжечь наши.] — Князь Василий говорил всегда лениво, как актер говорит роль старой пиесы. Анна Павловна Шерер, напротив, несмотря на свои сорок лет, была преисполнена оживления и порывов. Быть энтузиасткой сделалось ее общественным положением, и иногда, когда ей даже того не хотелось, она, чтобы не обмануть ожиданий людей, знавших ее, делалась энтузиасткой. Че кво му е на "Война и мир"? Всичко се разбира. |
Това за сгъстения въздух не го знаех. А за другата схема трябват два язовира: единия високопланински, другия нейде в низините. Денивелацията е от съществено значение за КПД-то, което и без това е доста малко. Та, не са чак толкова много подходящите природни дадености. Иначе всички да са си направили по един ПАВЕЦ. |
. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
Еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер казал Чичо Джимо е уважаван преводач и така нататък, а аз пък никога не съм бил силен в езиците, въпреки че ми се налага да ползвам ежедневно 3-4, затова ще си задам съвсем плахо въпроса: "Йо" ли е най-правилната транслитерация на немското О-умлаут? Oettinger, Oetker, Österreich и т.н. биват транслитерирани, като Йотингер, Йоткер, Йостерайх и пр., от което на мен поне, живещ в немскоговоряща страна, ми настръхват косите. Добре, нямаме го тези звуци (умлаутите), но дори просто Отингер, Откер, Остерайх ми звучат много по-добре и по-близо до оригиналното произношение, отколкото варианта с "Йо". |
Дорис 05 Юни 2013 17:17 Дорис, като изключа левичарския ви уклон и страстта, с която защитавате пушенето на закрити обществени места, сте ми ужасно симпатична. |
Нито съм специалист, нито ми е особено интересно всичко това НАЙ-ПОСЛЕ ДА ПРОЧЕТА ЕДНО ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ !!! |
Малко преди Московската олимпиада Сухарто бил на официално посещение в Москва. И там , както било положено , КГБ му пуснало три страхотни мадами в стаята бъкана от записваща техника. Идеята била после да го шантажират с този материал и да вкарат Индонезия в съветската орбита както вече успешно направили с няколко други уж неприсъединени. Сухарто с интерес изгледал филмчето и поръчал копие да го покаже по техната си телевизия та да видят поданиците му какъв сексуален титан ги управлява. Кагебейците се почесали дет не ги сърби и отчели една операция фира. |
Категорическият императив на Кант в края на краищата e утилитарен, субективен и егоистичен. - твърде небрежно е преподавано.Само "утилитарен" е правилен комплимент, щото какво по-хубаво от това - философската теория да е работеща основа за сегашните закони на човешкото общежитие в по-напредналите страни. Себеотрицателен и алтруистичен и човеколюбив императив е, доколкото те кара да си мислиш за всяка своя постъпка: "ей, дали щеше да е гот, ако това, дето го върша, станеше всеобщ закон?" Нима в края на краищата не опира всичко в добрата воля на индивида? Не ми се рови сега из нета, но някой от нацистките военнопрестъпници беше построил защитата си върху императива на Кант. В края на краищата, нали дългът е над всичко, действието е аморално, ако води до удовлетворение. Т.е. алтруизмът не може да бъде мотивация за морална постъпка, а самият индивид определя своя дълг и дали и как да му се подчинява. Няма смисъл да отварям дума за разминаванията в приложението на категоричския императив в "Критика на чистия разум" и "Етиката", защото ще стане мътна и кървава. === Упорито отказа да прочетеш материалите с претенцията си за интипно познаване на Тома Аквински. Там ги има отговорите за злините, които ни сполетяват. |
Там ги има отговорите за злините, които ни сполетяват. Всъщност никога не е имало и няма и да има отговор на този въпрос, защото едиственият който знае ЗАЩО, е Бог. Всичко останало са предположения и догадки.Не е дадено на внезапно мъртвия да занае КОГА ще бъде мъръв. Нито му е дадено да знае, защо има детски паралич или пък защо през 13 век чумата унищожава една трета от населението на Европа. Повечето така наречени "отговори" на едни от най-мъдрите хора живели на този свят, всъщност са предположения, защо не можем да получим истински отговор на този вечен въпрос. Преди няколко дни открих един доста впечатляващ мравуняк в задния двор на къщата.Мравките бяха вид "fire ants" изключително агресивни насекоми - всяко ухапване е наистина страхотно болезнено, а сърбежът придружен с болки, продължава със седмици. Недай си Боже да си алергичен към тази кисилина.Мравунякът беше истинско творение на архитектурата.В центърът бе главния град, представляващ пресечен конус с диаметър в долната си част от около 15 см, висок също толкова, като горната му пресечена част се превръщаше в идеално вдлъбната навътре фуния, чийто краен диаметър бе малко по-голям от размерът на мравка.Други три по-малки "градове" бяха построени в абсолютно точна симетрия около главния град.Няколко дена наблюдавах тази малка държава.Късно вечер, няколко часа след залез от главната порта излизаха разузнавачите. Невероятно бъзи и неуморими, те кръстосваха огромни площи, откриваха храна и най-вече вода, без която градът би загинал за ден само.След тях тръгваха транспортните работници - едри здрави мравки способно да мъкнат товар десетки пъти по голям от тях самите. Навсякъде кипеше работа. Пзачите на входа проверяваха всеки влизащ и излизащ от града.Бях свидетел и на няколко екзекуции. Поради някаква, непонятна за мен причина, неколцина завръщащи се от работа транспортни работници бяха убивани пред главната порта.Веднъж до портата се довлече и един ранен разузнавач. Убиха и него.Наказателни акции имаше и по полетата около градовете, макар и не често и всички те бяха строго организирани. На третия ден тази игра ми омръзна и наръсих отровата. Жива душа не остана. Завчера ритнах запустелия мравуняк и с това историята на тази държава приключи. |
Там ги има отговорите за злините, които ни сполетяват. Всъщност никога не е имало и няма и да има отговор на този въпрос, защото едиственият който знае ЗАЩО, е Бог. Всичко останало са предположения и догадки.Не е дадено на внезапно мъртвия да занае КОГА ще бъде мъръв. Нито му е дадено да знае, защо има детски паралич или пък защо през 13 век чумата унищожава една трета от населението на Европа. Повечето така наречени "отговори" на едни от най-мъдрите хора живели на този свят, всъщност са предположения, защо не можем да получим истински отговор на този вечен въпрос. Преди няколко дни открих един доста впечатляващ мравуняк в задния двор на къщата.Мравките бяха вид "fire ants" изключително агресивни насекоми - всяко ухапване е наистина страхотно болезнено, а сърбежът придружен с болки, продължава със седмици. Недай си Боже да си алергичен към тази кисилина.Мравунякът беше истинско творение на архитектурата.В центърът бе главния град, представляващ пресечен конус с диаметър в долната си част от около 15 см, висок също толкова, като горната му пресечена част се превръщаше в идеално вдлъбната навътре фуния, чийто краен диаметър бе малко по-голям от размерът на мравка.Други три по-малки "градове" бяха построени в абсолютно точна симетрия около главния град.Няколко дена наблюдавах тази малка държава.Късно вечер, няколко часа след залез от главната порта излизаха разузнавачите. Невероятно бързи и неуморими, те кръстосваха огромни площи, откриваха храна и най-вече вода, без която градът би загинал за ден само.След тях тръгваха транспортните работници - едри здрави мравки способно да мъкнат товар десетки пъти по голям от тях самите. Навсякъде кипеше работа. Пзачите на входа проверяваха всеки влизащ и излизащ от града.Бях свидетел и на няколко екзекуции. Поради някаква, непонятна за мен причина, неколцина завръщащи се от работа транспортни работници бяха убивани пред главната порта.Веднъж до портата се довлече и един ранен разузнавач. Убиха и него.Наказателни акции имаше и по полетата около градовете, макар и не често и всички те бяха строго организирани. На третия ден тази игра ми омръзна и наръсих отровата. Жива душа не остана. Завчера ритнах запустелия мравуняк и с това историята на тази държава приключи. |
E наистина ги обичам тия форуми. Никъде другаде по света не могат да се оправят с Кант толкова лесно. Критики и ревизии, достопочтенни корекции и допълнения с неподражаема яснота и краткост ( 2-3 реда). С категорична императивност. Няма да се учудя ако видя в един ред трактовка за трансцеденталната аперцепция. Може пък и да е объркано още от Цеко Торбов. Нали ги знаете преводачите. Защо не и "Към Вечния Мир" с една дума. Нещо като "Пролегомени" -не към една а към няколко бъдещи философии както и към всички метафизики взети заедно. Абе я давай нещо друго. Няа а седнем сеа да му критикуваме и разните разуми, я. |