Възходът на Азия и наочниците на Америка

Дойде време да мислим за досега немислимото: ерата на американското господство в международните работи изглежда свършва.
Тъй като сме изправени пред тази непредотвратима развръзка, сега основният въпрос е доколко добре подготвени за това са Съединените щати.

Възходът на Азия през последните години е нещо повече от историята на светкавичен икономически растеж.
Това е историята на регион, преживяващ възраждане, умовете на хората отново се отварят, отварят се и нови перспективи.
Ориентацията на Азия на завръщане към централната й роля в световната икономика в миналото е толкова динамична, че тя вече не може да бъде спряна. И въпреки че преобразованията на континента не минават винаги гладко, вече няма никакво съмнение, че векът на Азия чука на вратата и че той ще промени кардинално световното равновесие.

Световните лидери – политици или интелектуалци – носят отговорността да подготвят техните общества за някои неминуеми промени в целия свят. За съжаление, много от американските лидери не са готови за подобна отговорност.

Миналата година, на Световния икономически форум в Давос, двама американски сенатори, член на Палатата на представителите и заместник на съветника по национална сигурност, участваха в панел, посветен на бъдещето на американската сила. Когато ги питаха какво бъдеще очаква американската сила, те естествено заявиха, че САЩ са и ще останат най-мощната страна в света. Когато обаче ги попитаха готова ли е Америка да стане втора по величина икономика в света, отговорите им бяха по-нерешителни.

Реакцията им беше напълно разбираема: даже споменаването, че може да се случи Америка да стане „номер две”, е равносилно на кариерно самоубийство за американските политици. Но и по целия свят, всъщност, политиците са принудени – в различна степен - да подреждат словата си така, че да се нагаждат възможно най-близо до очакванията на онези, благодарение на които те са на власт.

От друга страна, интелектуалците имат особеното задължение да допускат немислимото и да изговарят неизразимото. Те всъщност са длъжни да разглеждат всички възможности, даже най-неприятните, и да подготвят населението за възможните развития на събитията. Честният дебат около непопулярни проблеми се явява един от ключовите елементи на отвореното общество.

В САЩ обаче много интелектуалци не изпълняват тези си задължения.
Ричард Хаас, президент на Съвета по международни отношения, наскоро предположи, че САЩ „отдавна вече са навлезли във второто десетилетие на поредния американски век”. По същия начин, Клайд Престовиц, президент на Института за икономически стратегии, каза, че „нашият век спокойно може да се превърне във втори американски век”.

Подобни прогнози естествено са в областта на възможното и ако те се потвърдят, останалият свят само ще спечели. Една силна и динамична американска икономика, получила нов тласък благодарение на евтиния шистов газ и ускоряването на иновациите, ще обнови цялата световна икономика. Американците са напълно готови за подобно развитие на нещата, няма никаква нужда да бъдат подготвяни.

Ако обаче световният център на тежестта се премести в Азия, Америка ще се окаже неподготвена. В действителност, много американци остават в пълно неведение за това как се развива останалият свят и по-специално Азия.

Американците имат нужда да чуят една съвсем проста математическа истина: като се има предвид, че в САЩ живеят само 3% от населението на света, те вече няма да успяват да доминират над останалата част от планетата, понеже азиатците, които съставляват 60% от световното население, вече не са изоставащи.
Вярата, че Америка представлява единствената добродетелна страна, единственият светъл лъч в тъмния и нестабилен свят, продължава да формира възгледите по световните дела на много американци. Неспособността на американската интелигенция да постави под въпрос тези схващания – и така да помогне на населението на САЩ да се избави от самодоволните възгледи, базирани на невежеството – само затвърждава едно общество, което глези своите граждани.

Но докато американците по правило са разположени да възприемат само добрите новини, възходът на азиатския континент не е всъщност лоша новина. Съединените щати би трябвало да признаят, че азиатските държави не се стремят по никакъв начин да доминират над Запада, а по-скоро да се вдъхновяват от него. Намеренията им са да изградят солидни и динамични средни класи, както и да достигнат до това ниво на мир, стабилност и просперитет, на което се радва вече доста време Западът.

Дълбоките социални и интелектуални преобразования, които се извършват днес в Азия, обещават да изстрелят континента от статуса му на икономическа сила в статус на световен лидер. Китай, който в много отношения си остава едно затворено общество, в същото време показва едно определено открито към света съзнание, докато в същото време Съединените щати показват стеснено разбиране за света. Азиатската средна класа е обречена да расте стремително – от 500 милиона души в днешно време до 1.75 милиарда през 2020 година. Съединените щати няма да са в състояние още дълго да игнорират тези нови реалности, които характеризират икономиката на планетата.

Светът е на прага на една от най-драматичните смени на властта в цялата човешка история. Ако Съединените щати имат намерение да се подготвят за подобна трансформация, за американците би било добре да се отърсят от дълбоко вкоренени схващания и разни хипотези, оставащи вече в миналото – и да признаят за съществуването на развития, които доскоро са им изглеждали немислими. В това се състои и предизвикателството пред днешните американски интелектуалци.
Khaleej Times, 24 май 2013 г.
Кишхор Махбубани