Мародери! Нормално банково кредитиране у нас няма. Понятие "кредитен рейтинг" няма. Ако си бил редовен платец на заем или ипотека, и поискаш дори и малък нов заем с относително "нормална" лихва ( друг е въпросът колко е нормална лихва от 12 - 14 % или 19% по кредитна карта ) получаваш отказ. А бързокредитните мародери не отказват. При лихва 600%. И то веднага...Има ли закон срещу спекулата и кожодерството? Банките и бързите кредити картел ли са? |
Всъщност как става така, че небанкови институции могат да дават кредити? По закон това не може ли да се прави само от банки? А аз мога ли да давам кредити? |
Всъщност как става така, че небанкови институции могат да дават кредити? По закон това не може ли да се прави само от банки? Така е навсякъде по света. Ти можеш да даваш кредити ако имаш лиценз - той е много по-лесен за вземане от този за регулирана банка и въпреки това ще трябва да покажеш, че имаш инфраструктурата и най-вече финансирането за такава дейност.А аз мога ли да давам кредити? * Но приказката ми е за друго. Микрокредитирането нарасна значително в цяла Европа - и в Англия с т.нар. payday loans но основно в Източна Европа, където домакинствата са притиснати и приходите не стигат за погасяването на елементарни нужди. Докато в Западна Европа има създадени структури за кредитна оценка и кредитна история на потребителите, в Източна Европа се разчита повече на манталитета на кретитополучателите, които в болшинството си са изрядни платци, въпреки безбожните лихви, които се начисляват. Естествено с микрокредитирането има ного риск и висок процент кредитни загуби, но въпреки това секторът е един от малкото печеливши в банковия сектор. Но фундаменталният проблем е друг. Микрокредитирането води до допълнително обедняване на населението и изземване на ресурс от микрокредиторите - лихвите спокойно достигат над 80-100% от дадения заем. А тези средства не са вложени в капиталови разходи, в развитието на предприятия или разрастване на фирми. Просто са едно допълнително ограбване на хората, които вече няма на какво друго да разчитат, за да преживяват. Отделно правилата за вземания от частни съдии изпълнители са достатъчно хлабави, а и повечето хора не знаят правата си с тях. Единствения начин да се противодейства на тази урегулирана система на ограбване е с... държавна регулация. Хубаво-лошо - това е. Примерно в Япония се въведе максимална допустима лихва преди няколко години - и с микрокредитирането приключи. Естествено "либерално"-настроените ни първенюта ще скочат срещу това как държавата се меси в "бизнеса". Ами меси се да - по същия начин, по който забранява изсичането на горите, изхвърлянето на токсични отпадъци в морето, лечението от самоуки билкари, продажбата на наркотици и въобще всичко което движи от глупост и алчност в едно общество. |
Всеки може да дава кредити и Yаntar го е обяснил. А по въпроса за кредитния рейтинг - всяка банка има свой рейтинг модел. Да, по някой път се получават и странни резултати - дългогодишен клиент с абсолютно изрядна кредитна история бива отхвърлен от модела. Но това се дължи на някой от многото показатели, които се залагат, като в отделни случаи вина има и самият клиент - в стремежа си да покаже колко добър кредитополучател е, се случва да послъже за цифрите. Самото микрокредитиране е хит в бедните държави. Тези, в които масово се укриват доходи, или пък те са ниски. И там дрането е най-голямо, респ. печалбата на небанковата институция е огромна. Няма какво да се лъжем - точно при тях лихвите са най-високи, често надхвърлят и лихвите на кредитните карти, докато големите бизнесмени и други подобни ползват кредити с лихва под 5-6%. Печалбата на която и да е банка (най-малкото, защото банките печелят много от такси) не може отнесено към обема, да направи такава печалба. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Solace |