Извинявам се , че много се смях , но ми е за първи път от 3 дни. А всъщност е много тъжно... дали е центърът на София, или държавната гора на брега на Ченгене скеле , е едно и също. Идете и вижте колко са рибарите и колко намазаните "бай Асановци", изсекли гората и вдигнали палати под дремещия поглед на всякакви държавни институции, на които плащаме заплати , за да бездействат., после на депутати, които да узаконяват резултатите от престъпното бездействие... |
Браво,поздравления, след Манрико сега и ти Тимуре се изявяваш на страниците на вестника,сигурно има и още(списатели) които съм пропуснал,е вече гледам с други очи на написаното,може ли повече подробности около това как се появи разказчето в редакцията. |
може ли повече подробности около това как се появи разказчето в редакцията. Историята е следната - преди три-четири години активно участвах във форума на кариери.бг (част от "Капитал" и редовно давах акъл на хората как по-лесно да си намерят работа, как да се продадат по-скъпо на работодателя, как да усетят некоректната фирма още преди да са попаднали в нея - все такива неща. Понеже от много години работя на високи мениджърски позиции предимно в чуждестранни фирми, поназнайвам това-онова. Та един ден в оня форум някаква участничка директно ме провокира : "Тимуре, защо не си направиш блог, а ни караш тук непрекъснато да отсяваме зърното от плявата?" Замислих се, попитах познати блогъри и в средата на 2009 започнах блога "Тимур и неговите командоси" (www.timurcommandos.blogspot.com). В него 85% от статиите са хумор и сатира, а 15% - наръчник по кариерно оцеляване. Някои от първите ми статии - например "България отвръща на удара", станаха доста популярни. Един ден с мен се свърза Иво Балев и ми предложи да пиша за "После". Смятах и продължавам да смятам вестник СЕГА за уважавано издание с доста интелигентна читателска аудитория и се съгласих. Оттогава политическата сатира излиза тук и в блога, а останалият хумор и кариерните статии - само там. За вестник СЕГА пиша от края на 2009 г, само под този псевдоним. |