Отиди на страница:
А, колкото до Кипър, аз ти говоря за двойния стандарт госпожо! За какъв двоен стандарт става дума? Да погледнем ли двойния стандарт, по който на Гърция се опростиха значителни дългове, а на другите страни - не? Това ако не е двоен стандарт, здраве му кажи. Ирландското правителство гарантира с бюджета на държавата дълговете на банките, огромна грешка. Кипър поне няма да плаща огромни дългове. Ето интересно линкче: Натисни тук обясняващо една от причините за натрупване на дълга. |
| Драга госпожо, още ми говориш за опрощаване, май си играеш с думите. Но я ми кажи за 25млрд. суап на "Англо-Ирланската" Банка, който откриха точно преди кризата в Кипър??? СУАП=СКРИТ ДЪЛГ |
кой трябва да носи риска Рискът за вложените пари си го носи вложителят. И не споря по това. Обаче, вложителят е направил този свой избор след като държавата/централната банка е уверила гражданите/вложителите, че издадените лицензии на банките напълно отговарят на изискванията на закона. Нещо повече, държавата/Европейския съюз е уверила гражданите си, че чрез Банков надзор непрекъснато ще контролира банките (да не източват ресурс, да "перат пари" и т.н.). Та от това фактическо положение към момента спорът е:- каква отговорност и какъв риск са поели банкерите/собствениците на банките? До момента получават безкритична политическа и финансово подкрепа от "избранниците" на народа. Изключение е Исландия - осъдени са да връщат заемите, които са договорили. - до тук не съм видял критичен анализ дали банковото законодателство не е сбъркано изначало. Общата политика звучи: "Банката винаги е права, дори когато съгреши!"; "логомотив на прогреса"; "двигател на инвестициите" и др. бля-бля. А ние имаме горчив опит от такава политика по отношеие на една партия. - един въпрос, който лично ме вълнува и не мога да намеря отговор: Следва ли държавата да заема финансов ресурс от частни юридически лица? Здравата логика говори, че не може собственикът на паричната система (държавата) да заема собствения си ресурс от други лица, които са турени в паричната система като "наематели" (банките); Не може кредитополучателят (държавата, общината) да залага права и задължения (данъците) на трети лица без тяхното писмено съгласие. Някой може би ще ми обясни, че всъщност парламентът дава съгласието от името на гражданите, но ако държавата наистина се нуждае от кредит, да пусне облигации за гражданите и тия, които са съгласни с провежданата политика (да "гласуват" ) да си купят (предложение за АЕЦ Белене). Така директно ще се допита до граждините, вместо неясен брой посредници (не е само парламентът, има консултанти, застрахователи, презастрахователи, съветници, та дори и МВФ). - Нямало било да се събере достатъчно финансов ресурс. Ами като няма, този проект няма да се прави по този начин и по това време, сиреч не си струва; Не може държавният дълг да се търгува на международни пазари - това е еквивалентно да се търгуват на борсата и данъците, и съдебната система (присъдите), и самите граждани (кат роби - правата на гражданите се променят с цел обслужване на дълга, пример Гърция). Тук очаквам обструкция от пазарниците, но ако имаше наистина свободен пазар, защо не се продава американска бойна техника, чието производство е финансирано на "пазарен принцип" (кредитиране от частни капитали), на пазара така, че и Китай, и талибаните, и фанатиците да си купят каквото им трябва на пазарни цени  ? Това политическо решение ("национална сигурност"/"държавен интерес" ), игнориращо "свободния пазар", облагодетелствува (премийна надбавка било то за конфендициалност или за опростена процедура) частният капитал, допуснат до кредитирането на "специалната продукция". Облагодетелствува го втори път, когато задължава други държави да покрият "високият стандарт качество" било то бойна техника или "специална продукция". |
за годишната продължителност на работното време - в Гърция тя е 2017 часа, Италия - 1778, Португалия - 1714, Испания - 1674, а Германия - 1408 часа. Гърците пак са поизлъгали нещо, струва ми се!  |