Добави мнение Мнения:14
Гарабед  Само нашите арменски приятели, могат да ни посочат верния път.  Изключението е Хампи.  |
ескимос, Гарабед Само нашите арменски приятели, могат да ни посочат верния път. Изключението е Хампи   Когато някой прекали с бирата в жегите, започва да вярва на пияна глава, абсурдните нищонезначещи арменски банкстерско-дългократски масали.... Какви "локомотиви" бе брато, каква "икономика", какви " евтини заеми"....  Това са любимите мантри на банкстерите и дългократите, които се надяват да си намерят някоя нова жертва....Докато най-бедното, най-чизерстващото и най-жалкото колониално гау в немския ЕСсср е в унизителния колониален валутен борд и такива като Гарабед Минасян, услужливо и по арменски, ни лъжат нахално колко е добре да плащаме с мизерия и бедност жизнения стандарт на германците и да обслужваме анти-европейската, анти-социалната и про-банксерска, про-монополна колониална администрация в Брюксел, никаво развитие не е възможно. Особено пък с пародийната, нещо като"банка" ББР, в която непрофесионализма и откровеното обслужване на най-криминализираната част от политико-икономическата олигархия е правило, а обратното е изключение. Какъв "верен път" видя в това да ни призовават да ставаме все по-бедни и по.зависими евро-просяци и да живеем на анти-пазарни евро-подаяния, презрително подхвърляни ни по абсурдни ,нещо като "евро-програми", обслужващи единствено и само германския колониален интерес....  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: дън |
| Погледнете си календара, др. Минасян. Вече не сме 1986-а, нито дори 1987-а, уви, уви... Времето на късния соц отмина безславно и - слава Богу! - безвъзвратно. Искате държавно стимулиране на инвестициите? Отлично! Имате още два инструмента за него, освен преките държавни инвестиции, за които просто трябва да продължите направното от Борисов. Това са проектното финансиране с публично-частно партньорство и смесените предприятия със задължителна продажба на държавните дялове след три години дейност. Разбира се, и трите инструмента следва да се прилагат ограничено, до размера на досегашното бюджетно финансиране. Никаква отделна банка няма да стане "локомотив", подобни заблуди са опровергавани многократно. На България не й трябват 1-3-10 нови банки, а 3 500. Толкова са в ЕС и затова там лихвите са с пъти по-ниски, а парите работят |
| Брато, ти си ясен. Българската банка за развитие не е важна за тебе. Важното е Китайската банка за развитие да е добре. Айде, ако може  |
ех, мечти - статията в сферата на научната фантастика.  вместо правителството и парламента да се занимае с действителните проблеми във финансовата сфера - изпълзяха разни преразпределители.... |
| Ескимосе, успокой се. Нека има такава банка. На кого всъщност му пука за микробанчица - всяка от останалите е в пъти по-голема от въпросния "локомотив" проектирана единствено за чиновническа употреба |
| Докато има символичен данък сгради и липсва данък върху другите имоти.. каквито и пари да се налеят в българският бизнес парите просто ще отидат за вносни стоки и бетон, бизнесите в които ще се налеят парите.. просто няма да има кой да им купува стоките, просто защото вносните стоки ще бъдат по-привлекателни. Отделно, че така няма пари за инфраструктура и цените на имотите са прекалено високи за нашите доходи, което води до високи цени на всичко което се произвежда в България. Натисни тук |
 Гаро мили, На нас тъдява, хикономски акъл не давай. Ситуацията днес е Политическа, че и дано ти светва, без да се притесняваш...  |
| Дорде имаше лакоми тъпаци от британските острови да глъфат бетоньо кат бибета лайна - имаше и инвестиции. Свършиха се глупаците от островите , а ония от Русия не стигат да ги заместят . Ерго - инвестициите паднаха. Минасян , некви забележки ? |
Ситуацията днес е Политическа... Тя, Ситуацията за съжаление винаги е била политическа, за това сме и на това икономическо дередже! Относно статията и автора - ! |
| Ръки, за да почне една културна дискуся, би ли посочил належащите проблеми на финансовата сфера (извън инвестициите и достъпа до кредити), да ги разнищим, благодаря; @внимателния Имам някои коментари и възражения: - Според мен инструментите на значително повече, би трябвало да се систематизират както по срокове, така и по стопански отрасли, от практиката ми съм направил извода, че българските банки предлагат т.н. проектно финансиране, без да влагат някакъв смисъл = просто другото име на инвестиционно кредитиране; - не приемам ограничението до "досегашното бюджетно финансиране", според мен иде реч тези "свободни" парични средства в банките (до колкото наистина ги има), да се вкарат в стопанския оборот; Преди 15 години зам.министър Орешарски наложи и приложи едни от възможните инструменти, когато държавата имаше нужда от свежи пари и затруднен достъп, доколкото го познавам предполагам, че ако има възможност, ще го направи пак; Предложението на автора на статията за ДЦК копира опита на други страни и облагодетелства един ограничен кръг от купувачи - банките (защото няма къде да вложат ресурса) и някои нефинансови институции, защото по закон са длъжни да го правят; - преди година две писах тук какво направиха словенците - когато се появи т.н. Kreditklemme / credit crunch и техните банки не искаха да финансират местния бизнес, парламентът въведе допълнителни тежести (от рода на увеличени изисквания за капиталовата адекватност, допълнителни отчисления по данъчните ставки и прочие) - право на банката е да отказва инансиране и да държи голям обем депозити, право на регулиращите органи е да променят бериите, дължими от банките; Имате още два инструмента за него, освен преките държавни инвестиции, за които просто трябва да продължите направното от Борисов. Това са проектното финансиране с публично-частно партньорство и смесените предприятия със задължителна продажба на държавните дялове след три години дейност. Разбира се, и трите инструмента следва да се прилагат ограничено, до размера на досегашното бюджетно финансиране. Никаква отделна банка няма да стане "локомотив", подобни заблуди са опровергавани многократно. Мое мнение е, че в момента най-належащо е максималното изчистване (не ме питай колко) на междуфирмената задлъжнялост - един от способите, приложен в другите страни са т.н. bad banks - дръвцето ще го хапнат както банките, таки и длъжнците по веригата - за това обаче е необходима широка дискусия на всички заинтересовани - държава - банки - длъжници и т.н. и някакъв консенсус сиреч "солидарност";и т.н. |
| хади да се опитам да степенувам проблемите - така както следва да бъдат решавани > 1) междуфирменната задлъжнялост, започва се с разплащане на държавата за свършена но не разплатена работа; 2) улеснява се достъпа до кредити на малките и средни предприятия - може да стане в диалог с АТБ и други браншови организации 3) агенцията за експортно застраховане се закрива и се прави държавна агенция за експортно финансиране ... и т.н. |
би ли посочил належащите проблеми на финансовата сфера (извън инвестициите и достъпа до кредити), да ги разнищим ми дори самия орешарски ги бе отбелязал: Промени в Закона за кредитните институции и Закона за потребителския кредит за създаване на ясни и прозрачни обективни критерии при определяне на лихвите по договори за кредит, прекратяване на възможността за едностранна и произволна промяна на лихвата от банката-кредитор по сключен договор за кредит въз основа на субективни критерии, премахване на такси, които са необосновани и допълнително оскъпяват кредита. бих добавил - промяна на законовите регулации в посока равнопоставеност на банките и техните клиенти във всяка една област на взаимоотношенията им. Закон за личния фалит и абсолютна давност за погасяване на задължения. преглед на целия механизъм на фирмената несъстоятелност - в момента процедурата е супертромава и неясна. общо взето това са най-видимите и засягащи най-голям брой граждани и фирми. за ББР - ми хубаво - като искат да си играят на банка - да почват - само че дори правителствените пи-ари признават, че ефекта до момента не голям - както каза една госпожа сутринта по радиото - "като цяло ББР намали лихвите по кредите на фирмите с една идея" оттам нататък не е ясно колко МСП въобще имат възможност да се ползват от кредитиране от ББР - минималния размер на кредита е 250000 лева, няма никакъв опит и идея как да стане кредитирането на стартиращи предприятия (нещо, което отново го отбелязаха като една от основните цели на ББР). междувпрочем таксите им съвсем не са малки - видях, че таксуват дори входящите преводи. p.s. пропуснах да отбележа, че банков надзор почти не работи - достатъчно е да се погледнат скандалите с пиб и инвестбанк през последните 3 години. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: rki |
Добави мнение Мнения:14