Не се усеща и дъхът на море, познат от нашите крайбрежни градчета. Особено "дъхът" в Поморие! Собственото л. мирише по-добре от л. на което и да е куче. (Ч. Буковски) |
Можеше да кажете няколко думи и за автобусите в Малта, които са толкова известни, колкото и американскте коли в Куба. Самият аз съм любител и почитател на островите (особено Гозо). Нещо остана на заден план вековната култура на острова, смесицата от арабско, италианско, западноевропейско, благородничество, рицарство... Физическата чистота на самото население, табелките "keep Gozo tidy", празниците с BBQ всяка събота и чистотата на местата на другата сутрин, където не може да се види и един фас - за кадем, постоянните религиозни празници с фойерверки, духовите окестри вечер, религиозните процесии, честността на населението, порядъчността му, религиозността му, десетките качества, които едва ли някой народ в Европа още притежава. Апропо не стана дума и за невероятния език на малтийците. Арабски без придихателни, не стана дума за много други неща. За сметка на това - нямало мирис. То е хубаво да мирише на роден обор или въобще на родно. Никой не го оспорва. Ама евтина уловка за непътували патриоти. |
Не миришело като в нашите крайбрежни градчета. То няма как да мирише. На трите острова, с изкл. на Бугиба и други места със струпвания на хотели, където има повече докаран пясък по иначе каменните плажове, по принцип – няма плаж. Не е като в България (западен европейски бряг – за училите география). Не е „goddamn beach break”, където се разлагат водорасли, молюски и изхвърлени на брега главоноги, които създават ароматната атмосфера. Малта е една скала в дълбоко море. За естествените плажчета има пътеводител и най-често човек си оставя колата на километър и върви по каменист път до плажчето, което събира точно 5 – 15 души и във водата има действително опасни подводни камъни. Една Синя лагуна срещу Комино – и толкоз. Затова пък прекрасна! Там чарът е друг. Там морето е дълбоко, тъмносиньо – веднага от брега. Ненапразно там са закотвени десетки, най-често британски, кораби-бази на училища за скуба дайвинг. Въобще друг, съвършено друг чар, какъвто няма никъде другаде в Европа, освен частично на о-в Лампедуза. С много интензивна красота и силно обаяние, особено на фона на вековната смесица от високи европейски и арабски култури. И на фона на един красив и култивиран народ. |
Никола, статиите на Калин Донков се публикуват под рубриката Наблюдател. Това не е рубриката Пътуване на Франкфуртер Алгемайне. Следвайки един неподправен стил на писане, авторът се опита да ни пресъздаде видяното през собствените си очи. И на мен мириса на море ми е липсвал на доста романтични кътчета по Средиземноморието. Но това е било за мен като да търсиш себе си на нови места. Това, което споделяш ти, е също хубаво, то е това, което ти си "видял" на този остров и би зарадвало далеч повече средностатистическия турист, отправил се към Малта. |
GruYou Напълно съм съгласен с тебе, освен за FAZ. Аз също съм се радвал и то неведнъж, когато съм пътувал с влак и след Ниш, посока София и вече ми е замирисвало на Балкан през отворения прозорец, замирисвало ми е на вечерите на (пионерските) лагери и на родно, балканско изобщо. Същото е вечер като слезе човек през лятото от аерогарата в Солун и хване някой по-малък път за някъде. Пак така ухае. На Балкан. Това не ми пречи, обаче да се наслаждавам на други мириси в Алпите и не сядам да си рецитирам - хорошо в селе родном... Още повече за да се харесам на някого. |
За Автора, както винаги изключителен! (поколебах се с ръчичките, защото ми изглеждаха малко пошло...) Николас, може в Малта действително да го няма дъхът на морето от България. Или да не е така интензивен. Или да е друг... Средиземно море е много по-солено, с вода - нещо като саламура. Стръмните брегове и дълбоки води изключват събиране на органични отпадъци по брега. Ветровете са други. Твоите, също хубави описания, ми харесаха и допълват г-н Донков. Единствената малка грешка, може би е, че започна с патриотарска реплика. Трудно е човек да се придържа в балансирано състояние и да не залита към някоя от крайностите. Пък и хората нямат едни и същи възприятия. По-добре е да търсим какво добро общо помежду ни имаме, отколкото какво не е общото и какво ни отблъсква едни от други... |
Eisblock Брей, добре, че се обадих. Виж каква дискусия се поде. Иначе авторът щеше да си седи сам саменичък. Сега има черно на бяло, че са го прочели, че са го харесали ... А пък то не всеки може да бъде съгласен с всеки - затова и |
За Автора и очерка, Николас, кой ти чете в България очерци сега? Хората са заети да преливат от пусто в празно кой МП и кой министЕр кво казАл (щях да добавя и "помислил", ама се сетих, че първо трябва да има с какво...). И докато преливат, животът си изтекъл между пръстите изпълнен с гняв, омраза, злоба и бездушие... приятно изключение и противоположност на което е прекрасния очерк на Автора тук... |
Малта е невероятна. Единственото място, с което мога да я оприлича - и то само в някои райони, е Корфу. Малта и Гозо имат някаква магия, която те хваща за ръката, повежда те и, докато се опомниш, те е погълнала докато напълно се разтвориш и времето спре. Ух-ох, пак ми се запътува натам... |
Германците провеждат 3.000 въздушни нападения и изсипват 14.000 тона бомби. Приблизително. Потапят безброй кораби. В главата ми се върти нещо около 1.600 броя - кораби, гемии и други съдове. Но Малта остава независим остров, както и при обсадата от турците в 16-и век. Колко парче камък! Че и нахално неухаещ на наш плаж! Пък бият турци и устояват на германци. На дългия списък под камбаната на обсадата, която бие всеки ден в 12.00, се намират безброй типични малтийски фамилии, които няма как да бъдат сбъркани с други. И после като тръгне човек из градовете, среща същите имена на лекари, адвокати, зъболекари, ветеринари - тия, които имат табелки, както и по звънци на къщи. И май няма нито една табела във възхвала на това, че някой малтиец "тук" е пречукал друг малтиец за (уж) доброто на Малта. |
*** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |