Явор Дачков
Президентът Росен Плевнелиев се опита да вземе силно горно гражданско "до", но от устата му излезе фалцет, зад който съвсем директно изскочиха интересите на олигархичната група, която загуби позиции, след като Бойко Борисов изгуби властта.

Първоначално речта на Плевнелиев получи широк положителен отзвук във Фейсбук, защото в голямата си част тя бе съставена от статуси в мрежата през последните три седмици.
Екипът на президента се бе постарал да направи колаж от най-сполучливите и звучащи дори красиво призиви за гражданско пробуждане, истинска демокрация и борба с мафията, съставени от стотиците хиляди потребители на социалната мрежа.
Няма лошо някой друг да пише речите на президента, проблемът е, че самият президент го няма в тази реч.

Впрочем него го няма никакъв, откакто бе назначен на този пост от Бойко Борисов, но в петък следобед успя да постигне своеобразен връх по неадекватност, далеч по-голяма от прочутите планини в Колорадо, чрез които хвалеше родните забележителности.

Държавният глава говори така сякаш е един от протестиращите. Думите му бяха по-подходящи за реч на пробуждащ се гражданин, но не и на политик с петгодишна биография във високите етажи на властта. И то властта на Бойко Борисов.
Ще го кажа така, както го мисля: Плевнелиев беше сатрап на най-мафиотското управление от СИК, което сме виждали през последните 20 години. И да говори днес за справедливите искания на гражданите срещу мафията е меко казано проява на изключително нахалство. Когато днес се обръщаше срещу политиците, които си затваряли очите за хорските протести, е добре да си спомни, че в продължение на една година, докато беше президент, той си затваряше очите за престъпленията на Борисов, Цветанов, контрабандата, трафика на наркотици и безобразното крадене, осъществявано от върхушката на ГЕРБ, която третираше България като своя феодална собственост.

Това прави моралната претенция на днешното му изказване абсолютно несъстоятелна. Нещо повече. Той Е голяма част от проблема, а не от решението.

Протестиращите са на улиците днес, защото до вчера той си мълча.

Една от функциите на държавния глава е да бъде говорител и защитник на гражданските интереси.
Въпреки орязаните си правомощия, президентът има огромната власт да насочва вниманието към важните въпроси и проблеми на нацията, защото е пряко избран от българските граждани, а думите му могат да бъдат достатъчно силен коректив и на най-разпасалата се изпълнителна власт.
В този смисъл мълчанието му пред огромните безобразия на Борисовото управление би трябвало да се възприема и като съучастничество в тях.
Да не изброявам всички конкретни примери Ще спра вниманието ви само върху един-единствен казус от последните дни.
Записите, които сайтът "Афера" публикува за т. нар. кукловод на съдебната власт - бившият прокурор и настоящ член на Висшия съдебен съвет Камен Ситнилски, разкриват ужасния, престъпен и същевременно примитивен начин, по който бандити избират бандити за членове на ВСС. Частният случай на този казус показва колко кошмарна и невъзможна е съдебната власт в днешното й състояние, за което огромен принос имат Цветан Цветанов, Бойко Борисов и управлението, в което Плевнелиев беше министър.

Разбира се, тук нямам предвид само частния случай със Ситнилски, а всички безобразия, които се случваха през последните години. Неслучайно държа на този пример, защото едно от големите основания на днешните протести е отчайващото чувство за несправедливост и отвращението на хората от срастването на мафията с държавата.

Та нима Плевнелиев като президент не можеше да повдигне остро този въпрос? Да предизвика остър обществен дебат и да поиска цялата задкулисна мръсотия да излезе наяве?

Лесно е да каканижеш общи приказки за красивото, доброто, вечното.

Трудно е да доказваш с дела, че стоиш зад тях. Ако беше истински президент и политик на действието, а не на чуждите красиви изречения, Плевнелиев имаше достатъчно време да се докаже.

Днес ни повече, ни по-малко той се опита да яхне протеста, но го направи толкова несръчно, чу оттук нататък всяко искане за собствената му оставка може да бъде напълно основателно.
Работата е там, че президентът не е обикновен льольо, който продължава да симулира позата на внезапно сполетялата го институционалност, а е активирано политическо острие на една част от олигархията, която в момента се бори за територия с друга част.
Още по-лошо. Той е и очевидно политически ангажиран с ГЕРБ и лично с Бойко Борисов, защото днешните му импотентни призиви за нови избори, проведени според Избирателния кодекс на Фидосова, обслужват главно гербаджиите.

Впрочем един от най-разобличаващите го детайли в тази реч - разобличаващи, че играе роля, а не говори автентично, бе, че не му стигна смелост да каже в прав текст: Нужни са предсрочни избори.
Той засука това послание толкова плахо и с такива уговорки, че се наложи вестници на олигархията, която стои зад него, като "Дневник" например, да ориентират колегите журналисти кое е новината и какво трябва да се изведе в заглавие: Плевнелиев се обяви за предсрочни избори. Такова бе първото заглавие, което сложиха, предполагам от припряност, защото после леко се коригираха и смекчиха остротата на посланието.

В речта на президента никъде няма такъв конкретно отправен призив.

В нея той казва, че по принцип изходът от кризата са предсрочните избори.
Освен това дори не му стигна смелостта да каже ясно и категорично, че в момента има политическа криза в България.
Дори и неговите пиари са си дали сметка, че такава няма.
Излизането на 5, 10 или 20 хил. души на протест в продължение на три седмици не означава автоматично, че правителството е загубило доверие, а парламентът трябва да се саморазпусне. Това е очевидна глупост, защото по тази логика в Европа и всички демокрации от западен тип трябва да има избори на всеки два-три месеца.
Това, че парламентът не може да работи пълноценно понякога се дължи на абсолютно скандалното отсъствие на ГЕРБ от пленарната зала и ако беше истински загрижен за демокрацията, Плевнелиев щеше да призове бившите си колеги да се върнат в парламента, защото само така може да функционира една демократична система.

Уморих се да повтарям този пример, но ще го дам пак. През есента на 2007 г. учителите в България стачкуваха ефективно в продължение на два месеца и направиха най-големия синдикален протест от сто години насам.
Началото на учабната година бе провалено, а в продължение на около месец в центъра на София дефилираха десетки хиляди учители всеки ден, като в пиковите моменти броят им достигаше 70 хиляди. Те затваряха основните артерии на града в работно време повече от месец, но никой не изтълкува това като загуба на легитимност на управлението и необходимост от предсрочни избори.

Но защо да се връщаме толкова назад? През февруари в цяла България излизаха стотици хиляди граждани, а днес протестиращите са само в София и техният брой прогресивно намалява от ден на ден.

Това не е опит да противопоставя протестиращите, нито да омаловажа основанията им да протестират.
Не мога обаче да се съглася с насажданата от медиите на олигархията теза, че протестите са признак за нелегитимност на този парламент. Правителството има достатъчно солидно парламентарно мнозинство, за да изкара целия си мандат, а онова, което го прави нестабилно, е опитът на загубили позициите си олигарси да си ги върнат чрез протестиращите.

Това, че хората, които са на улицата, нямат политическо представителство в парламента, до голяма степен се дължи на самите тях.
Дясномислещите (това е много условен термин, но го използвам за удобство), които отидоха до урните, не се оказаха достатъчни, за да вкарат нито една от партиите наследници на старата десница в Народното събрание. Това не делегитимира останалите, които са успели да прескочат тази бариера. И още нещо от съществено значение.

Плевнелиев носи част от огромната отговорност за тежките фалшификации на вота.

Той състави служебно правителство, чиято основна задача бе да организира предсрочните избори през май. Резултатът е ясен и бе обявен официално.
18 процента контролиран вот и 5 процента купени гласове - това са достатъчно големи основания Плевнелиев никога повече през живота си да не съставя служебно правителство и да не организира предсрочни избори.

Всъщност той и Марин Райков изиграха една от най-подлите роли в най-новата българска история. Организираха безнаказаното измъкване на Бойко Борисов и неговата шайка от властта, а Плевнелиев днес дори се опитва да го върне отново в нея.
Същото се случи през 90-та г., когато Желев и Луканов договаряха мирния преход, а всички лапнишарани, които бленуваха за демокрацията и бяха на улицата, бяха успани със същите красиви фрази и уж принципни морални позиции, каквито слушаме и до днес.

Огромната слабост на днешните протести е, че те не търсят конкретна отговорност за конкретни престъпления.

Позволиха на Борисов и Цветанов да се скрият и поредното престъпно българско управление да си остане ненаказано.
Въпросът "къде бяхте в последните четири години?" дразни голяма част от протестиращите, но е напълно основателен и те нямат отговор за него.

Плевнелиев бе активиран в този момент неслучайно. Протестите започнаха да губят острота, самите протестиращи са вътрешно разколебани по отношение на конкретните си цели и искания, а с напредването на летния сезон София обезлюдява. Започнаха да се изтъркват и активните телевизионни мероприятия по отразяването на протеста, който започна определено да дразни всички, които не участват в него. Търпението на софиянци също започна да се изчерпва, защото те виждат онова, което телевизиите не показват, а именно десетина симпатични млади хора затварят Орлов мост, за да пият бира или просто да се веселят, което просто не може да се случи нито в Берлин, нито в Лондон, а предполагам и в Букурещ.

Протестът все повече напомня на градска разходка с любезното съдействие на общината,

която затваря улици, и нямат нищо общо с това, което видяхме в Истанбул или Бразилия.

Тук ще направя едно малко отклонение и ще кажа, че Фейсбук и интернет все пак не са добър съветник в България по отношение на гражданската активност. Те произвеждат нарцистични групи, които се преживяват като социално значими, но са без реална тежест, а и

протестите в Турция събудиха местното ни въображение и комплекси за малоценност.

Ние все пак си оставаме ерзац общност. Олигарсите ни подражават на руските, но нямат техния размах. Демокрацията ни е фасадна. Културата - самодейна, но да не се отплесваме.

Плевнелиев беше активиран, за да върне хората на улицата. Хората, чиито интереси представлява, а именно Бойко Борисов, Цветелина Бориславова, кръгът около бизнесмена Иво Прокопиев, усетиха, че ентусиазмът спада и са на път да изтърват златната възможност, която им се отвори за връщане във властта.
По смешна ирония точно в деня на президентската реч протестиращите бяха най-малко на брой май от началото на протестите до днес и това говори все пак за някаква гражданска зрялост.
Хората не пожелаха да бъдат яхнати, особено след като телевизиите се опитаха да ги манипулират и да изкарат от протестиращите съвсем други лица, свързани с партийни интереси.

Никой обаче на обърна внимание на още едно съвпадение. В деня, в който Плевнелиев громеше политическата класа и срастването й с мафията, в парламента Пламен Орешарски обяви дупка в бюджета от половин милиард лева, която колкото и да им се иска на протестиращите, и на самия Плевнелиев, не е дело на Станишев и на "червените боклуци", а на правителството на Бойко Борисов.
Не трябваше ли Плевнелиев да вземе отношение по този въпрос или да се обади тогава, когато Борисов и Дянков се хвалеха с изключителната ни финансова стабилност?
И не е ли това още едно доказателство за пошлия сценарий, който се разиграва в момента - служебен втори мандат за онези, които крадоха държавата в последните четири години безобразно, и които дори фалшифицираните избори не можаха да спасят през месец май?

Изявлението на Плевнелиев има и добри страни. То трябва да се превърне в повод на президента да бъде поставен по-остро въпросът за неговите офшорки
и за миналото му на бизнесмен, който е имал сериозни проблеми с данъчните власти.
Замислете се и ще видите, че той е поредната внезапно появила се фигура в българския политически живот, за която не знаем почти нищо.
Сълзливите му приказки за "паркинзите", на които е спал в Германия, не са достатъчно изчерпателни за човек, заемащ такъв пост.
Обвързаността му със Стоян Мавродиев, който освен за неговите офшорки, се е грижел и за офшорките на Брендо и куп съмнителни бизнесмени и политици, също трябва да излязат наяве, за да получим онова, към което самият Плевнелиев ни призова днес: цялата истина за срастването на мафията с политиката и скъсването на този порочен съюз.

На всички онези протестиращи, които днес аплодираха Росен Плевнелиев, ще припомня, че в най-мракобесните години на Цветановото подслушване, следене и всички останали престъпления, които този човек извърши, тогавашният симпатяга Росенчо, в качеството си на министър, излезе и каза, че няма нищо против да го подслушват. Това са думи на леке, а не на убеден демократ.

Трите шамара на президента - Плевнелиев навря БСП и ДПС под масата на Волен

Довчера Росен Плевнелиев ни се виждаше като непресъхващ извор на поводи за присмех и съжаление. Будните мислители отляво, отдясно и отстрани се надпреварваха в подигравките си към него - нахилено милионерче, бизнес-плямпало, безобиден фигурант на "Дондуков" 2, преродила се ирландска овчарка, спящ по паркинЗи, мъж под чехъла на президентшата.

Днес той остана единственият стълб на държавността, който може да удържи България от пропадане в хаоса и безумието.

Още през февруари, когато улицата помете кабинета на Бойко Борисов, и после насочи яростта си към парламента и президентството, Плевнелиев показа, че приписваното му малодушие е масова заблуда.
Той излезе сред разгневените хора, не се поколеба да отнесе порцията яйца, домати и ругатни. Бързо намери и реализира единственото възможно решение - свикване на бързи избори и дневен ред за 41-о Народното събрание в рамките на оставащия му живот.

При въстанието от 14 юни обаче Плевнелиев се прояви в качествено нова роля. Няколко часа след избора на Делян Пеевски, когато народното недоволство все още къкреше само във Фейсбук, президентът излезе с категорично изявление.

"След това назначение и по начина, по който то бе извършено, моят кредит на доверие е изчерпан. Не мога да се съглася, че е нормално ръководителят на една от най-важните служби в държавата, която днес е натоварена и с отговорността да противодейства на организираната престъпност, да бъде обсъден и избран за 15 минути без никакъв дебат, без обосновка, без концепция, без нищо. Това е недопустимо!", отсече той. След което призова депутатите да се опомнят и преразгледат фаталното решение.

Няколко елегантни фрази, премерени според аршина на ограничените му правомощия, предизвикаха ефекта на пеперудата.

Със своето кратко изявление, скроено по аршина на ограничените му правомощия, Плевнелиев изпрати в тежък нокдаун тройната коалиция.

Първо, той даде допълнителна увереност на шокираните граждани да излязат на масов протест вечерта. Второ, възропта силно срещу задкулисието и опита да бъде похитена и разбита държавната сигурност. Трето, каза на висок глас на партньорите от ЕС и НАТО: "От днес нататък не може да разчитате на българските служби за сигурност - те се командват от мафията".

Пеевски едва ли щеше да се впечатли от самия протест, който според неговите медии е събрал неколцина лунатици, но снайперисткият изстрел на президента го порази в десетката. Медийният магнат тутакси сдаде поста, а неговите съучастници Станишев и Местан почнаха да редят несвързани извинения, оплетоха се в лъжи и манипулации.

Вторият шамар на президента дойде след изстъпленията на Волен Сидеров пред масите и под масите, и избирането му за шеф на парламентарната комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.

"Изборът на Волен Сидеров за председател на Комисията по етика е не по-малък скандал от избора на Делян Пеевски. Изборът на Волен Сидеров е демонстрация към цялата нация – кой ще бъде този, който ще бъде символ на етиката в българския парламент и пред българската нация,", заяви Плевнелиев. Президентът лаконично порица Станишев и Местан, че са се сдружили с психясал нацист, който вилнее въоръжен с щурмоваците си из парламента и по улиците. Скоро след това като ехо неговите думи повториха всички в Европейската комисия и Европейския парламент.

Третият шамар дойде вчера - на 22-я ден от многохилядните протести срещу кабинета. В своето изявление държавният глава отправи оглушителен призив към управляващите - спрете да мърсувате тайно с "Атака", стига сте си играли на кукли и кукловоди, не се правете на слепи и глухи за народния гняв, изборите са единственият демократичен и нормален изход от кризата.

Лакеите на Станишев и Местан изпищяха кански в един глас: Президентът разделя нацията, флиртува с протестиращите, слугува на ГЕРБ и на свой олигархичен кръг. Моля, другари?

С кое президентът разделя нацията? Той се обяви срещу избора на Пеевски, а българската нация е единна по този въпрос. Всички сме против!

Плевнелиев категорично не се съгласи и с избора на Сидеров на ключов парламентарен пост. Българската нация отново е единна. Всички сме против!

Българската нация я разделят онези, които се опитаха да подарят държавата на една икономическа групировка и които паднаха в краката на белоглавия психопат, който очевидно си е поставил за цел да подпали страната и да ни вкара в гражданска война.

Гнусната зависимост на БСП и ДПС от Волен Сидеров е проклятието на 42-я парламент - днес той е със сринато доверие и работи в условията на обсада, заради която са мобилизирани три хиляди полицаи, които подсигуряват отиването на депутатите от тройната коалиция на работа. Президентът просто дръпна завесата и позволи дори и на слепите, дори и на най-заблудените международни партньори да видят блудството между олигарси и национал-социалисти, което се вихри по най-високите етажи на властта.

Росен Плевнелиев не е професионален политик и има още много да учи. Но той показа, че притежава смелост и решителност да се намеси в решителен за България миг и да дръпне юздите на едно сурнало се по нанадолнището управление. Показа, че макар да няма особени правомощия, със словото и авторитета си на мажоритарно избран от целия народ водач може да предизвиква обществени процеси и да управлява кризи.

Президентът показа и нещо друго - стратегическа мисъл и изключителен усет при разиграване на тактическите комбинации.
Три добре прицелени шамара - и днес БСП, ДПС и "Атака" се гърчат от ужас, пищят кански и заплашват с импийчмънт. Трите партии са сринати морално, намразени от собствените си симпатизанти, агонизиращи в парламента, обезумели в желанието си да останат на власт се влачат по корем и правят грешка след грешка.

Президентът ловко начерта разделителните линии - народът срещу олигархията, народът срещу оргията с лумпен-нацизма, народът срещу самозабравилите се управници.

Който не е съгласен с народа, да се навежда и да влиза под масата на Волен!
Всеки отговорен баща на нацията е длъжен да изплющи по един шамар на децата си, когато вижда, че те другаруват с кварталния наркодилър, местната мутра и скинарчето, което диша лепило в съседната градинка.

Веднъж във Фейсбук стана дума за увлечението на Плевнелиев по пинг-понга, което накара проницателният политолог Антон Тодоров да възкликне: "Все едно е учил китайска стратегия - първо, бъди като невинна девица и врагът ще си отвори портите, после бъди като втурнал се заек и врагът няма да може да ги затвори. Накрая, бъди като развилнял се дракон и от врага ти няма да остане нищо. Е, това е той!"

Бързо намери и реализира единственото възможно решение - свикване на бързи избори и дневен ред за 41-о Народното събрание в рамките на оставащия му живот.

Президентът лаконично порица Станишев и Местан, че са се сдружили с психясал нацист, който вилнее въоръжен с щурмоваците си из парламента и по улиците. Скоро след това като ехо неговите думи повториха всички в Европейската комисия и Европейския парламент.

Третият шамар дойде вчера - на 22-я ден от многохилядните протести срещу кабинета. В своето изявление държавният глава отправи оглушителен призив към управляващите - спрете да мърсувате тайно с "Атака", стига сте си играли на кукли и кукловоди, не се правете на слепи и глухи за народния гняв, изборите са единственият демократичен и нормален изход от кризата.

И почва се писането... "Научаваме се, че..." - пише бай Ганьо и излага върху един лист бяла хартия такива черни хули срещу своя съсед, за каквито не само че не се е "научавал" някой път, но нито насън му са минавали. Пише бай Ганьо, пише и зачерква, той е все недоволен от ядовитостта на своите стрели: крадец е за него нежна думица, той я зачерква и пише хайдук, но тая дума е станала обикновена, бай Ганьо добавя пладнешки и я съединява с едно фатален. Съседът, жена му, децата му, родът му - излизат под перото на бай Ганя феноменални изверги... Той чете своето произведение на Данка Харсъзина. Данко, със светнали от мастиката очи, поощрява с въодушевление майстора на антрефилетата.
- Карай, карай, карай! Блъскай, майка му стара, пред нищо недей се спира, пред нищо! Блъскаай! - гърми Данко Харсъзина, като че командува някое артилерийско сражение...

само да не речете, че и Явката Дачков е червен боклук

Наистина странна ситуация - парламентаризмът (формата на демокрацията) се крепи от Волен. Кой ли е виновен?

.....ахъм, пак избирателят е виновен - даайте така, надали скоро ще видите парламент - за 15 години нищо не научихте

....ахъм, пак избирателят е виновен - даайте така, надали скоро ще видите парламент - за 15 години нищо не научихте

Някои съображения по повод дясното ми обединение - 8 Юли 2013

Любен Лачански

Бел. ред. – Публикуваме долния текст като пример каква нетърпимост има в т. нар. дясно и колко е трудно постижимо дясно обединение. Статията изразява мнението на автора, e-vestnik не се ангажира с него.

Вчера, или оня ден разбрах, че в името на държавното и национално добруване съм щял да се обединявам с г-жа Фидосова – парламентарист -стачник. А моят кум Кръстю Пастухов с десния, ама не до там, Петко от „зелените”. Някои от по-първите хора, вече се били обединили отново в името на горепосочената народна прелест. Да изпаднеш в прелест е лошо нещо учат Свещените книги.
Захласваш се в себе си и не виждеш, че освен твоята „прелестна” физиономия, или тази на Фидосова хората се самоубиват, умират от глад или мият кенефите в Португалия.
Но щом е „в името на народа”, що да не го направим. И с другарката Кунева-Пръмова ще се обединим и с г-жа Михайлова-Нейнски. Лаф да става. Иначе друго няма да стане. Някой умен самотник беше рекъл: Преди да се обединим - дайте да се разединим. Сиреч да видим, кой пие и кой плаща масрафа.

Покойният Кере Либарало много обичаше обединенията. Той носи зелената бюлетина, останалите плащат всичко останало, включая и маратонките на Кире. Но слава Богу, Господ си го прибра, в едно с маратонките, та сега с един по-малко ще се обединяваме.
С ГОРД-ия бивш Евродупутат от АТАКА Слави Бинев ще се обединим и с Любо Дилов тоже. Тоест, те отдавна са се обединили и сега делят мизата, пък за мен и Кръстю к’вото Бог дал. - Но Бог дава, ама в кошара не вкарва. Това го знае и „потомствената земеделка” Петя Ставрева. А за Софиянски и Черепа даже и обединение не е нужно, щото те станаха и роднини по сватовство. Прочее, ако говорим за сватовство, този управляващ парламен и кабинет, срещу който ще се обединяваме така са се ошуробаджанащили, че наистина не се знае, кой кум, кой сват, кой на Моника има да дава пари, а тя нему бебета. Абе, нейсе… Важното е политиката да върви от възход към възход.

Пък и не може иначе. В една държава, в която има близо 25 щика наемна армия, половината от които играят на „Еврофутбол” и получават, и пенсия, и заплата, и 60 хиляди полицаи, половината чантаджии (според думите на едного многознайко), но могат и да те арестуват. Какво можеш да очакваш тогава - освен „възход и просперитет”.

С другите просто жаждам да се обединя. Това „Нова алтернатива”, „Другата България”, спортистките (Ех!!!) на г-жа Иляна Раева, които направо си плачат за обединение, щото така са си кръстили и партията „Обединена България”, а тя говори такива мъдри слова, че и г-жа Грацицуева от произведенията на Илф и Петров, може да й завиди.
Въобще обединение му е майката. Аз искам да се обединя обаче с карловския кмет, който е голям политик. Разби читавото и сега от чирепите прави демократични процеси. Примерно даже издаваше в. „Демокрация” около 40 дни, като забрани на мръсни костовисти и други пройдохи да пишат и ред в него. Докато свършиха парите на КТБ. На това викам аз демократичност. Ето, сега Еди ще се обедини май пак с Фидосова (тя стига и за двама) и ще гладуват заедно. Той ще гладува, а тя ще храни, там някакво животинче от много екзотичен вид. Така е, град Монтана (бивш Михайловград и Кутловица) е център на екзотиката.

А пък съселянинът на Вл.Д.-Майстора от село Фролош - г-н Орешарски с матросовски жар изрича, аз ще напусна щом разбера, че не се справям със задълженията си. Е, как да разбереш бе градски, като от първия ден ти искат оставката за тотален идиотизъм и некадърност. Прочее, що ли не вземе да опита в рисуването на жени с ябълки, може там пък да му провърви. Нали Лопе де Вега беше казал, че комуто не върви на карти, много му иде отръки в любовта. Пък и как да разбереш дали им върви дейността, когато от протоколни дивотии, никой не си върши работата. Назначения, оставки, ПЕС, срещи, британски височества. Ние се чувстваме като в Зоологическа градина. Абе „Фермата” за по кратко.

Така, че да внимаваме с обединенията, защото те не винаги водят до позитивизъм на желанията, понякога се обединяват Израел с Палестина и после… После виждате какво се получава. И то там. А у нас? У нас се стига до старата и вече позабравена масова песничка въртяна по радиоточките по времето на Хрушчов: „Две реки, две реки в една река се сляха, две села, две села в едно село се сбраха…” и т.н. Собствено някой да има желание от Монако да се засели в Девня или Димитровград. Според мен само… Ама той пък се самоуби от радост. Така, че и в това не е изходът. Или пък може би? Ама на дали…
Вомен, четат свещениците преди да пристъпят към прочит на Евангелието. Което значи:”ДА ВНИМАВАМЕ”

.едно трето мнение - бонго, не коментирай личността или изданието, кажи нещо за тезите на този автор
Някои съображения по повод дясното ми обединение

Президентът иска избори. Отново. Преди няколко месеца, когато правителството на Борисов вече си тръгваше, той пак искаше избори.
Какво прави обединителят на нацията? В момента я разделя.