Отиди на страница:
На практика лекарите му отказват лечение с аргумента, че няма да издържи анестезия или операция Сигурен съм, че и на теб ти се е случвало да посъветваш свой пациент подобно нещо със същия аргумент. На мен ми се е случвало (за близък) и съм благодарен на лекаря, че ми обясни на разбираем език. Да, случвало ми се е, абсолютно съм съгласен с тебе. Баща ми има жлъчен камък и слабинна херния, която вече е доста голяма. Когато през 2008 го приех за операция, след направените изследвания се оказа, че известните негови сърдечни заболявания бяха прогресирали дотолкова, че нямаше да му позволят да издържи която и да е операция. Е, жлъчният камък си стои, но без да дава оплаквания, а хернията доста порастна, но баща ми е жив. |
| А сега за мене като пациент-едва оживях след многократни операции през февруари и март 2013. Лечението беше проведено в Университетска клиника в Йена, по принцип реномирана клиника и реномиран професор. Диагноза: лоша, но все пак не налагаща лъчелечение и/или химиотерапия (Т2). Първична операция: резекция на ректум с протективна илеостома („временен” тънкочревен изкуствен отвор в дясно), инсуфициенция на дебелочревната анастомоза, първа коремна реоперация с допълнителна резекция на дебело черво и извеждане като анус претер (известна като операция на Хартман), връщане на тънкочревната илеостома, кръвоспиране в малкия таз (имало е и кървене) и холецистектомия поради безкаменен остър холецистит. Втора коремна реоперация: инсуфициенция на тънкочревната анастомоза (мястото на временната илеостома); трета коремна реоперация: надшиване на незабелязано преди нараняване на тънко черво. Последват още 4 реоперации, но този път не с отваряне на корема, а за смяна на специалната гъба за вакуумна терапия на перитонита, но всички те с анестезия, разбира се. Общо 8 операции (4 коремни), с допълнителни усложнения още от самото начало: остра дихателна недостатъчност, сепсис, септичен шок и пареза на гласна връзка след общо 8 дена (3 плюс 5) интубация и медикаментозно поддържана кома. |
| Сега ходя редовно на контролни прегледи там, защото състоянието ми го изисква и защото тукашната ми здравна каса също го изисква. Но никога не би ми минало през ума да прекарам още една операция в Германия, камо ли пък в същата клиника. Прибирам се след 2-3 седмици за една по-малка операция в България. Дай Боже, макар и по-късно, да остане възможно връщането на анус претера (чревния отвор) и нормализиране на нещата, но няма да се дам да бъда опериран в Германия. Пак ще искам операция в България, още повече, че законово имам вече прецедент със споменатата по-малка операция - тукашната ми здравна каса вече веднъж разреши. Преди здравните каси не изплащаха болнични, ако пациентът не е в Германия, а не дай си Боже да поискаш и да ти плащат и лечението извън Германия. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Посейдон |
| Та, както Yantar пише, има немалко пациенти, които са спасени или излекувани именно в България, след като са получили усложнения в чужбина. Аз трябва още да чакам и да се надявам на възстановяване на пасажа, но го казвам, защото в случая съм пациент. Ако някой се интересува искрено коя болница и кои лекари съм избрал, нека ми пише на емейла. И без това публикувах вече прекалено много лична информация. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Посейдон |
| Медицината у нас се крепи на същите принципи като тази в САЩ. И на 5-10% от американското финансиране. Логично е някои грижи и терапевтични техники да са по-различни в САЩ. Просто няма как с трици да се ловят маймуни. |
Пак ще искам операция в България, още повече, че законово имам вече прецедент със споменатата по-малка операция - тукашната ми здравна каса вече веднъж разреши. Бързо и успешно оздравяване. Няма да се плашиш. До сега съм се лекувал само в България и съм жив и здрав.  статията става дума за болест-детска церебрална парализа (ДЦП) или болест на Литл И понеже става дума точно за тази болест, сигурно знаеш колко усилия коства отглеждането на такова дете в къщи. Затова по-горе говорих за социалната среда. Там такава има. Това е помогнало на майката както да плати скъпото лечение, така и да осигури възстановяването на детето след него. Много често при такъв род заболявания човек ина нужда от подкрепа, от това да не се чувства изоставен от себеподобните. Точно това е получила тази майка, и това дете, разбира се. Сигурно бългатските лекари биха се справили не по-зле от американските си колеги в медицинската част. Но в социалната - пропаст. Защоно и тук и там, жената не е имала онези 200 хил. долара, но тамошното общество е осигурило начин за набирането им. При това на един чужденец, пресен, пресен имигрант. А нашето? В България има Фонд за лекуване на деца в чужбина. Подминавам обидното "в Чужбина". А защо няма такъв и за у нас? Но както и да е. Колко от нас са направили дарения къв този фонд? 10лв, 10лв колко, обаче, са го направили? !0 лв на година не са много, това е вярно. Малко, но от сърце. това е по едно кафе по-малко на месец. А да тракаме по клавиатурите и да ръсим мозък за щяло и нещяло - няма проблем! |
И понеже става дума точно за тази болест, сигурно знаеш колко усилия коства отглеждането на такова дете в къщи. Затова по-горе говорих за социалната среда. Там такава има. Затова по-горе говорих за социалната среда. Там такава има. Това е помогнало на майката както да плати скъпото лечение, така и да осигури възстановяването на детето след него. Много често при такъв род заболявания човек ина нужда от подкрепа, от това да не се чувства изоставен от себеподобните. Точно това е получила тази майка, и това дете, разбира се. Сигурно българските лекари биха се справили не по-зле от американските си колеги в медицинската част. Но в социалната - пропаст. С това съм абсолютно съгласен, хубаво е, че виждаш нещата така. Някои места в статията обаче, внушават по-различни изводи (да не се повтарям, цитатите съм посочил по-горе). |
Бързо и успешно оздравяване. Няма да се плашиш. До сега съм се лекувал само в България и съм жив и здрав Благодаря! Това беше първата ми операция извън България (всъщност 8) и едва не умрях, а съм преживял общо 4 в България. Е, благодарен съм на мнозина лекари там, някои от които българи, но не те ме оперираха, те бяха в интензивната и други клиники. Но те помогнаха да съм жив. И на теб също жив и здрав! |