| Проблемът не е само в зависимостите - винаги има зависимости/всеки има приятели и познати, колеги/, проблемът е, че прокуратурата е без външен контрол и без правила по които да работи. Така се получава, че зависимостите стават водещи. Просто защото един прокурор никога не се изправя пред дилема - да работи по правилата или да следва зависимостите. Просто защото правила няма/или правилата са прекалено гъвкави/. Може да обвини някого даже и да няма престъпление, може да го обвинява пак и пак и пак - пак без реално да има престъпление, може да говори по телевизията, и да съсипе дадения човек, и накрая обвиненията може въобще да не стигнат до съда, или да бъдат отхвърлени като неграмотни. Отделно един прокурор може да си затвори очите за дадени престъпления - и пак не нарушава никакви правила. Така се получава, че в момента прокуратурата не работи по правила, а в зависимост от кефа на главния прокурор и отделните прокурори. А кой определя техния кеф - зависимостите, след като няма правила които да спазват, след като няма външен контрол. След като няма реални наказания за обвинения, които не стигат до съда, биват отхвърлени от съда. Няма даже обезщетения за набедените по медиите от прокуратурата. А трябва да има и то наистина големи обезщетения, а не 5-10 хил. лева. Не може главният прокурор да се изтъпани по медиите и да обяви, че еди кой си е направил еди какво си престъпление, да го повтаря и повтаря - по всички медии - и накрая съдът да не намери доказателства. За такова нещо в другите страни - ще хвърчат оставки, ще има обезщетения в милиони. |