Отиди на страница:
ЕС ни дава по-малки субсидии за да не сме конкурентни. Кунева - Пръмова договори от 100 единици за германския производител, за българеския само 25, сега са 50, половината от на западния, как да се конкурираме, едно време България беше номер 2 производител на домати в Европа. Вашите клишета за Кунева-Пръмова, Maximus II, са много далеч от реалността. И като сме заговорили за домати, ето данни от статистиката на ФАО за 2008 -2011 г. за 3-те най-големи производители на домати в Европа и България: България, производство, хил.т.: 134,1; 104,2; 114,6; 103,1. България, добив, т./дка.: 3,9; 3,5; 3,9; 2,7. Испания, производство, хил.т.: 4049,8; 4603,6; 4312,7; 3821,5. Испания, добив, т./дка.: 7,4; 7,4; 7,3; 7,7. Италия, производство, хил.т.: 5976,9; 6878,2; 6024,8; 5950,2. Италия, добив, т./дка.: 5,2; 5,6; 5,1; 5,7. Турция, производство, хил.т.: 10985,4; 10745,6; 10052; 11003,4. Турция, добив, т./дка.: 3,7; 3,3; 3,3; 4,1. Числата сочат, че добивите на България, мерило за ефективност, са много близки до турските (ех, само дет' Турция произвежда около 80 пъти повече). Европейските страни се отличават със значително по-голяма ефективност. Подходящ пример за България за зърнопроизводителите и по-специално на пшеница. Те, без намесата на държавата и без много прехвърляне на топката, успяха да се наложат като едни от най-добрите производители на пшеница в Европа. Добивът им декар в кг. за 2011 г. е: България 392; Испания 346; Италия 384; Турция 269. Разбира се, все още сме далеч от най-големите европейски производители по добиви: Франция 653; Германия 702; Великобритания 775. Така зърнопроизводителите се превърнаха в галениците на властта, защото доказаха, че могат да са ефективни. Шаблоните за Кунева-Пръмова, ЕС, и тяхната лошотия всъщност са оправдания на куманезите и техните сподвижници за некадърността. Българи са доказали, че могат и са си отвоювали правото на по-добри евросубсидии. А знайно е, че при хипотезата за ограниченост на ресурсите е по-добре да инвестираш в по-добрия, а не, както правят куманезите - в по-слабите, защото в единия случай ще имаме производство "на световно равнище", а в другия - еднакво слаби резултати.  |
само дет' Турция произвежда около 80 пъти повече И както и Cardoso ще се съгласи (а дано, ама ...) това повече е дори предостатъчно турските доматки да са по-конкурентни спрямо родните. Така че, Въпросът е защо с дори по-малка от днешната "ефективност" (т/дка) през 80-те сме брали почти милион тона, а днес с "правилната" пазарна икономика и интегрирани единствено в "правилния" но и по-голям "Общ" пазар - едва закръгляме некви сто хиляди? Защо 25 години "правилни" пазарни механизми и капитализъм не постигнаха поне едно нещо в сектора - запазване на произвежданите през соца количества! Защо производството само на домати от 1980г до днес е намаляло близо 10 пъти. Вместо да се увеличи, при толкова преливаща "правилност" и "явни предимства" на либерализирания до дупка пазар във всички сфери /дори извън икономиката/? И децата биха разбрали, че с количествата от соца и българското качество - нетните крайни показатели и днес биха били добър повод за самочувствие (5-то място в любимата Европа). |
| Произвеждаме пшеница защото: селското ни производство го направиха латифундистки бизнес, и така печалбите и евросубсидиите отиват в малък елит, знаем кой, а райните се обезлюдиха. Културите които изискват ръчен труд - пипер, домати... не се отглеждат, на техните площи са царевица,слънчоглед, жито. Турските домати не стават за ядене, нито за пюре, ако са наредени в хипермаркета до български, няма да ги купуват. Българският домат и българската чушка нямат равни, специално българската чушка я признаха за N1 антиракова храна! Всъщност, познавам производител на пшеница, призна ми че жънат повече от 600кг/декар, но лъжат, зада не падне цената му, а и субсидиите са за декар, не за добив, нали.  За да се купува някой боклук непременно трябва да се ликвидира конкуренцията му, Кардосо де са да обясни как това се вписва в пропагандата за свободен пазар който се саморегулирал? Американските практики са класически пример.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Maximus II |
Произвеждаме пшеница защото: селското ни производство го направиха латифундистки бизнес  И не само това.  |
| Изящната словестност на манипулаторите не ги прави по човечни. Те си остават циници. "Бедни, бедни, Македонски! Защо не умря при Гредетин?!..." Бедни, бедни, Дмитри! Защо не остана само преводачът на "Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет?!..." *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| Сигурен съм, че Димитри Иванов може да напише много неща и срещу сегашното правителство и неговите крепители. По-интересно е обаче какво е написал за "фаворитите на днешния ден" - т.нар. "млади, умни и красиви", които цялата Ентелегенция и всички медии се надпреварват да хвалят и ревностно да пазят от по-критични погледи, техния "светъл и чист" образ, който така усърдно са създали. Дипломацията действително е безмилостен сблъсък, но с по-рафинирани средства, като неговите последици почти винаги са тежки(а по някога и фатални) за този който проявил глупост, невнимание, немарливост или страх при нейното провеждане. Да не забравяме, че дипломация в широкия смисъл на думата има не само в междудържавните отношения, а и в почти всички обществени отношения. за това, че Димитри Иванов пише истината, такава каквато я вижда, без да му дреме какво ще кажат другите и много често в противоречие с "общественото  мнение". |
| ....................за това, че Димитри Иванов пише истината, такава каквато я вижда, без да му дреме какво ще кажат другите и много често в противоречие с "общественото мнение.............. ****************************** Това би било вярно,ако Стефко беше нарекъл Виктор Шарапов,пръдлив посланик и то докато онзи беше в България.Ама за това си трябват топки. |