Отиди на страница:
В София има много реститути, които няма нужда да работят, защото парите им идват без да полагат никакви усилия. Някой го писа и под друга статия: няма червен, който да се е отказал от реституцията. Покойният Иван Славков, примерно, също си взе доста имоти и не виждам някой да го обвини за това. |
Знам че сигурно е непосилно трудно на фашисти, самоопределящи се за социалисти, да го проумеете. Браво, страхотно! Като не ти харесва нечие мнение наречи автора му "комунист", а за по сигурно му лепни и етикет "фашист" и край - опонентът е разбит тотално. Щото да е само едното ще го преживее, ама и двете в комплект множко ще му дойде. |
| Алогичността е изведена в заглавие - провинцията не се страхуваше да протестира и да се пали при Борисов и Цветанов. Ако сте забравили какво сте писали допреди два месеца, погледнете архива си - тези двамата представяхте като главна причина за страха. Днешните "протестанти", в сравнение със зимните, на умряло куче нож вадят. Бравос, голяма смелост. Протести в провинцията няма не заради страх и бедност - през февруари те не бяха спирачка, а детонатор на недоволството. Днес хората се надяват, че Орешарски ще бори бедността, след като с изборите бе премахната главната причина за страха - мутризацията, за която тъкмо вашият вестник най-много говореше. |
| Хората не простестират, защото не искат Бойко обратно. Хората не протестират, щото не разбират глупавите акции на пред парламента. Хората не протестират понеже не са членове на ГЕРБ, Костовистите от последният ден и т.н. Хората не протестират, понеже им е тъпо през цялото време да бъдат псувани на "Щом не протестираш, значи си комунист, фашист, турчин и т.н." И не н апоследно място - действия в стил 97ма не стават - просто хората живеят доста по-добре. Но най-важното - простестиращите крещят само "Отставка", "Комунисти" и т.н., и нямат едно ясно изразено искане. |
Е питам Ви: Къде да бъде протестът? Хората в Провинцията са си нормални - ако няма кой да ги чуе, не викат. Какъв ще е ефектът от техния протест щом тези, срещу които е той са на 200 - 300 км от тях? Вас чуват ли ви, както викате от жълтите павета? След като на Вас не ви обръщат внимание, колко внимание ще обърнат на нас? До тогава, до когато София не е България ще има разлика в начините на протест в София и в България. Хо, хо, хо, А къде беше най-силен протестът след Орлов мост през февруари. Във Варна не беше ли? Във Варна няма също народно събрание. Ама тогава се протестираше за нещо реално, а сега от софийска гъзарска простотия. Колкото и да протестира гъзарията, на нея не може да и светне, че причината не е Орешарски, нито Станишев, а капиталистическата система. Защото срещу нея имаше огромни протести и във Франция и в Испания, да не говорим за Гърция. Но те там бяха леви протести, а не като на наешата охранена гъзария. |
| Хубаво е да можеш да пишеш есета. "Есето е като прасето - каквото му дадеш, всичко яде", както казваше известен в миналото наш хуморист= |
Манрико работи в частния бизнес и си договаря черния хайвер с "чорбаджията", а не с държавата. Той самият ще бъде добре независимо кой управлява. Ако тоз частен бизнес не реши да се изтегли от България и манрикото остане на голите бани. Е той е парче програмисче, по-лесно ще си намери работа. Ама не всички могат да бъдат програмисти. Щото програмите не се ядат и пият. От собствен опит го зная.Аз пък хептен не завися от българската държава. |
| Абе само да попитам, какво стана с оня суек дето щеше да мре от глад. Беш заявил, че е готов да отиде до края. А нещо много затихна, хич не се чува. Тръгна като аслан, а се върна, като н*ран. |
| Статията е от типа "лав да става, хонорар да пада". Уважаваният автор прекрасно знае, че кметовете не са държавни служители и не всички се радват на настоящата власт. Не протестиращата уж провинция наистина не доумява детското желание за "оставка, сега и веднага". Хората искат да чуят и следващите стъпки "кой, какво, с кого и защо?". Не е виновна провинцията, че протестиращите не желаят да разкрият истинските си намерения, но авторката не се сеща или не смее да потърси отговорите на тези протести. Нека не ми обяснява, че те нямат организатори. Все пак някой подава искане за протест с разрешен маршрут и срок, но никой не се сеща да ги публикува. Все някой плаща кафето. Аз като искарах две кафе машини на улицата се спукаха да ме глобяват, а тях не ги виждат |
| Някой от вас да е пробвал да си намери що-годе прилична работа (с договор и осигуровки на реална заплата) работа в провинцията? Без връзки. А ако е с връзки, каква е вероятността да не водят към червеното знаме, дето ни роди. |
Манрико, презиращият всички по-бедни от него беше по-забавен от този, новия, дето е съде морал и принципи. Щото първият истински такъв, натурален. А второто - обвивка някаква, фалшива, та вони. Ни на размер пасва, ни на цвят - смешна работа. Застатията- Галче, добре ли спиш? Вечер като си легнеш, леко ли ти е на душата? Дано си е струвало. Аз не бих посмяла да се покажа след такава "статия". Въпреки че ако се срамуваш от себе си - къде ще се скриеш? |
Манрико, презиращият всички по-бедни от него беше по-забавен от този, новия, дето е съде морал и принципи. Не точно презиращ по-бедните, а здравите и правите, мрънкащи държавата да ги оправи. |
Ни на размер пасва, ни на цвят - смешна работа. Аман, бе! Поредната, която се хвали, че ми е мерила размера!  |
но не мога да приема позицията на авторката, че е допустимо заради десет лева отгоре Допустимо и недопустимо - като е недопустимо, кой го санкционира? Може да е недопустимо, но е разбираемо. Никога не казвай "никога" - когато всеки от нас може с ръка на сърцето да гарантира, че, изпадайки в подобна ситуация ще продължи да отстоява принципи и да не допуска компромис със съвестта си с цената на оцеляването на себе си, семейството и децата си, едва тогава може да морализаторства. |
| Цялата социнтелигенция с голи гърди на амбразурата! Голям кеф! Преди 2-3 месеца беше: Нашто момиче Галка ем убаво, ем добре пише. Сега що няма таквиз похвали от уманитарите? |
Пълно униние сред червения планктон че любимата газета била сменила курса.  Сал един Джимо им остана да събира палчета. Железен излезе тоя мъж, ей !  |
Средният бългаарин, израсъл през времето на социализма, е мързелив, крадлив и с манталитет на просяк. Това са нашите родители по родните ни места и колкото и да ги обичаме, трябва да се примирим, че времето ги е направило такива и нищо не може да се промени Виж какво изградиха "мързеливите и крадливи" "просещи" наши родители за 24г. след 1944 г. до 1968 г.и какво съградиха "работливите и почтени" "предприемчиви" българи за 24 г. след 1989 г. до 2013 г. За да е честно сравнението, де. Натисни тук |
| Марксе, Протестът през Февруари срещу какво беше? М-м? Остарявам, но ми се чини, че беше срещу цените на тока, поне в началото. След това го изкривиха срещу всичко и всеки и "уйде коня у ряката". Та да ти припомня, че централата на енергото за североизточна България е във Варна. Съвсем резонно е протестът да е най-силен там. |
| По повод статията "Страх и бедност душат протеста в провинцията" от Г. Горанова - в. "Сега", 31 юли 2013 г. След време сигурно ще има по-сериозни научни изследвания по въпроса "защо летните протести в 2013 г., за разлика от февруарските, останаха ограничени само в центъра на София?" - и в тях ще се вземе предвид и обогати с емпирични резултати следното: Февруарските протести бяха общонародни. Това бе най-важната им характеристика. Те започнаха в Пиринско, достигнаха най-голям размах във Варна (дето на 24 февруари излязоха на улицата 70 хиляди граждани - над 20% от населението на града според ГРАО и НСИ) - двата края на основната диагонална ос на българската история, и обхванаха цялата страна, включително и столицата. Географията на самозапалванията, станали мрачен символ на отчаянието, също обхвана цялата страна, почти по равно и от двете страни на Стара планина, и на изток и запад. Стихийни и "гладни" бунтове, без политическа организация и платформа, без единни политически искания, февруарските протести бяха израз на една голяма общонародна болка - болката от икономическата катастрофа, в която управлението на ГЕРБ вкара България, и конкретно в случая - отчаянието на 99-те процента от населението от монополно растящите цени на тока и други жизнено необходими стоки и услуги при реално стръмно спадащи доходи в сравнение с 2009 г. Летните протести останаха изoлирани в центъра на София, около седалището на политическата власт. В най-големия им размах в тях взеха участие "над 10 хиляди" души (да приемем 13 хиляди в най-активния ден), което е около 1% от населението на града, или 20 пъти по-малко от Варна през февруари. В последните седмици броят на протестиращите се измерва най-много със стотици. В летните протести липсваше общонационална основа, липсваха напълно икономическите тревоги на хората от февруари. Те бяха изключително политически, предназначени за насилствено сваляне на правителството. Естествено, това можеше да стане само в столицата. Приказките за "ценности" в летните протести са чиста лъжа - аморализмът на летните протестиращи беше явен още от първия им ден. Те не са моралисти, те са политическа ударна сила, която цинично използва приказките за "морала" за политическа пропаганда и психологическа война. Те виждат сламката в окото на брата си, но не виждат гредата в собствените си очи. Те критикуват новия кабинет за това (реално извършено или не), за което не критикуваха кабинета на ГЕРБ (извършено в много по-нагла форма). Грубостта, агресивността и недиалогичността на протестиращите стават разбираеми, щом приемем, че те не се интересуват от "ценности" или "идеи", не търсят "диалог" или "разбирателство" с някого, а искат да направят политическа революция. Те са революционери. Те не признават легитимността на държавния строй, срещу който се борят, в случая - демократичната република с парламентарно управление. Летните протести от самото начало издигнаха само политически искания - оставка на кабинета, разпускане на НС, предсрочни избори. Това бяха искания, съзвучни на интересите на ГЕРБ и сините партии, които загубиха изборите - първите паднаха от власт, другите изпаднаха от НС. Но числото на протестиращите стигна до не повече от 5% от гражданите, гласували в трите МИР-а на София-град за ГЕРБ и всички сини партии на изборите на 12 май. Следователно исканията на летните протести не бяха искания на всички гласували за тези партии, а само на един политически елит - върхушката на ГЕРБ, която беше реално застрашена от съд и затвор, както и твърдото ядро на сините партии, сините болшевики реваншисти, които не можеха да се примирят със загубата на изборите и реално със слизането на тези партии от политическата сцена. Тези елити също са съсредоточени в столицата. Върхушката на ГЕРБ ни даде вече безброй доказателства, че стои зад протестите (и извън София, дето се събираха по няколко протестиращи, се дадоха много примери на активисти на ГЕРБ, организиращи демонстрации). Сам Борисов каза, че ако се насрочат предсрочни избори, щели "да приберат хората". Плевнелиева, научихме вчера, също скандирала на Орлов мост "червени боклуци", а мъжът й от самото начало хвърли цялата "тежест" на президенството в помощ на протестите. Самият страх от Пеевски, единственото спонтанно нещо на тия протести - освен синия реваншизъм - не беше нищо друго освен страх на върхушката на ГЕРБ от довчерашното им другарче, станало враг и решено да ги вкара в затвора. Сините партии също убедително показаха, че имат връзка с протестите, предложиха им официално да се "съединят". От самото начало стана ясно, че тези протести, макар да претендираха за "спонтанност" и "неорганизираност", са организирани и подстрекавани от мобилизирана сила под влиянието на група олигарси - медии, рекламни агенции, тинк танкове и зависими от грантове придворни сини интелектуалци, свързали явно завинаги съдбата си с ГЕРБ и сините. Това беше професионален агитпроп на олигарсите, обучен за психологическа война срещу правителството и мнозинството българи. Някои от тези агитпропчици са или са били и на партийна служба в централите на ГЕРБ и ДСБ. Тези лица не само инспирираха, чиърлидерстваха и ръководеха протестите, но и шпионираха за тях и дори се хвърляха сами в първите редици като "пушечно месо". Те създаваха облика на протестите пред и чрез телевизията - "млади красиви професионалисти" с "големи заплати", плащани им от олигарсите, с професионалните си умения на пропагандисти. Естествено, тези категории хора също са съсредоточени в столицата. Олигарсите имаха ясни икономически интереси зад политическите искания на протестиращите. С течение на времето и "президентът" все по-нагло интервенира за интересите на своите приятели олигарси (и за своите лични интереси). Хегемонията на олигарсите, ГЕРБ и сините партии над протестиращите беше причина последните да нямат поведение на автономни субекти, способни на членоразделно общуване. Това не са техни собствени протести, това са протести на някой друг, който командва с есемеси или по фейсбук водачите на терена. Голям източник на човешка сила на протестите беше и герберското чиновничество от министерства и др. ведомства, МС, столична община, съдебната система. Тези категории също са съсредоточени в столицата. Други големи групи на протестите бяха наетите охранители, статистите, наети чрез рекламни агенции, и футболните агитки - категории, също съсредоточени главно в столицата. Друга група беше "златната младеж" (с внучките на Гриша Филипов и Милко Калев Балев на летни кънки) и гравитиращи около тях политически непросветени "модни" млади хора, също съсредоточени главно в столицата. Но столичното студенство, което би трябвало да брои към 100 хиляди души, не взе участие в протестите като такова. Университетите не стачкуваха (само НБУ принуждаваше студенти да ходят на протестите). Важен, често централен, момент в стратегията на преврата беше и имитирането на "подкрепа" от западни медии и правителства, чиито кореспонденти и посолства са също в столицата. По всички тези причини летните протести останаха проява на една ограничена столична клика и не можаха, въпреки усилията и разходите на организаторите си, да обхванат не само цялата страна, но и самата столица както през февруари. Независимо от това, летният опит за преврат от 2013 г. трябва да бъде внимателно анализиран и всички най-наложителни мерки за недопускане повторението му в бъдеще трябва да бъдат взети още преди отоплителния сезон. Тези мерки ще включват обезсилването с всички законни средства - законодателни, съдебни и административни, както и дипломатически и пропагандни - на главните фактори, направили опита за преврат възможен. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: tartalette |