Отиди на страница:
Невероятна картина - възрастен мъж, седнал на крайпътен камък, пасе патки. И чете Тукидид. Познавам такъв. Пасе мисирки, обаче. В гората. Там му е къщата (вилата?). И хич не е мръднал, жив и здрав си е. Ще ни сложи "в торбата" всички. Комунист, впрочем. И чете, и пише. Книги, включително. |
И за пореден път осъзнах, че животът понякога взема думата последен - за да отмести нашите слова, картини и видения, за да постави своите въпроси и да ни притисне със своите отговори, независимо как ние сме го приемали, пресъздавали или просто въобразявали. И всякога, когато искаме да се скрием в книга, в музика, в мечта, в стара къща и в лятна нощ с щурци, той неизбежно ни разтърсва, за да ни припомни, че не си е отишъл. Такъв, какъвто е бил. Такъв, какъвто ще дойде. Хммм, да! Животът трябва да се живее, преди всичко! За автора!  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: ХСтоянова |
Туй ни е Тукидид, бе, туй му са вика Фукидид. Оох, още един от МГИМО. Или МГУ. Поне не е наше момче в Коми, там едва ли фукидидстват на деревоповала... Thucydides; Ancient Greek: Θουκυδίδης, Thoukydídēs TH на гръцки се произнася и записва във фонетичната азбука с фонемата θ. Като в английското thаnks. Кажете ми ся - "кажи, баби фенкю", да ви се смее и Бойко МеФодьевич.  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: CarpeDiem |
| Керпеден, ти нещо се взимаш насериозно, а! Нали не мислиш, че ние нямаме достъп да Уикипедия? Айде да си ремонтираш малко чувството за хумор! А кой къде е учил не "твоё собачье дело", както казват братушките. |
Воцик, прав сте, спасибки! Бе чудех се, че ми е нещо чоглава тая дума... Мятах се цяла нощ в тясното монашеско креватче...  Днес отивам - след кафето - право на някой рилски лесоповал да се намонакажа. Ще си облека новата власеница - Nino Cerruti, там ли си, там стой, ехей! - от подлеза под нас. Ако случайно мине Симеон СКГ, както си наглежда горичката, та да ми даде некое секирче. И ще сека, сека, сека... до непрогледен мрак. Така ми се пада. |
| Е, и в "Граф Монте Кристо" разбойникът четеше "За галската война". Възможно Хитлер да е чел Библията, за Сталин това е сигурно. Хамлет не би убил Клавдий, ако го завареше да чете Ad Se Ipsum, например. Книгата е абсолютният канал за escapism. И индулгенция... |