Отиди на страница:
 Като в приказката, нашият си свалил потурите и зачакал да му се... размине... |
| За такива смешници - "земеделци" като този , Стамболийски е поръчвал оранжевата му гвардия да им изнесе беседа . Кои български стоки, бе "земеделецо"? Какво остана българско ? За какво демократизирахме БГ? За да има български стоики в търговските вериги, да имате пазари, работа ? Че ти утре ще посегнеш и на симоволите на демокрацията в БГ- ЧЕЗ, ЕОН,ЕВН, Мариците 1 и 3, Дънди , банките....... |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| До оня ден ревахте,че няма преференциални условия за Бг-производителите, промяна на митата искахте - сега пак дружен магарешки рев. |
поне 15-20% от продуктите в хипермаркетите са български. Тия проценти върху какво ще се смятат - паричния оборот, стоковия оборот или конкретно за всеки продукт, било то портокали, минерална вода или автомобили? Да не стане така, че хипермаркетите да са задължени да внасят 80% от хляба!?  Или да не продават портокали, защото няма родно производство?Какво значи "български" - пакетирано (канадска леща, китайски боб) от "Крина" ООД, България; "произведено за собствена марка" на Хипермаркет-България? Или само тия, които не отговарят на европейските стандарти?  Няма, друже, дружен магарешки рев! Има само магарии на "работещи" депутати. |
Няма, друже, дружен магарешки рев! Има само магарии на "работещи" депутати. Как да няма, като не е ясно какво искате. Ето един по-горе пише, че нямало малък и среден бизнес в Бг. Е, как да му се даде възможност на този бизнес? По какъв начин? |
Само в 18 държави в ЕС търговските вериги работят без прекъсване през седмицата, докато в останалите има някакъв регламент. Понеже много се разшумя около затварянето на хипермаркетите в почивните дни. Значи са преобладаващ брой. Има случаи, когато идва контролният орган, спира някоя вносна стока от европейска държава, която не съответства на изискванията, и веднага идва някой от посолството да защитава тази стока и да настоява тя да бъде пусната във веригата. Контролът трябва да бъде действен, еднакъв и задължителен както за нашите, така и за чуждите стоки. ...Знам много такива примери, но няма сега да ги коментирам. Аз разбирам, че е нормално представителите в съответните посолства да защитават своята стока и своите фирми, но аз пък защитавам интереса на българския потребител. А, не така! Подобни прояви трябва да бъдат огласявани, а не прикривани. Българските контролни органи могат да върнат всичко, което не отговаря ба стандартите и никой в нищо не може да ги обвинява. На мене друго ми е чудно: как така българските стоки били по-качествени, че и по-евтини пък потребителят купувал чуждите? И за да докарат българските стоки до 15% търговските вериги какво трябва да направят? Да намалят асортимента? Ако има пропуски и неравнопоставеност в закона между производителите и търговските вериги те трябва да бъдат отстранени и отношенията им да бъдат регламентирани ясно и точно. С това съм напълно съгласна. |
| Не ми се иска отново да обяснявам, че каквато и да е регулацията, ефектът от нея ще е повишаване на цените и влошаване на качеството. Не ми се обяснява и защо избягвам да купувам "български" хранителни продукти. Престъпността, господа, престъпността в търговската практика, е фактора, към който трябва да се насочат усилията на законодателя! |
Бил е директор на "Техноимпортекспорт" - София, и търговски представител на предприятието в Ирак. От 2005 г. е председател на ЗС "Ал. Стамболийски", коалиционен партньор на БСП. По време на тройната коалиция беше зам.-министър на отбраната. Втори мандат е депутат от "Коалиция за България". Филателист и масон. Номенклатурно-земеделски цръвен тулуп, масонски лобист.  |
| Само бих желал да припомня един икономически закон - каквито са купувачите, такива са и стоките, които си купуват! Един платежоспособен, взискателен купувач няма да даде и стотинка за некачествен продукт! Обратното, един човек без претенции към себе си, няма и претенции към това, което консумира! |
Престъпността, господа, престъпността в търговската практика, е фактора, към който трябва да се насочат усилията на законодателя! Коя именно? Коя именно изисква специални "чрезвичайни" законодателни мерки? |
| Нашто семселе си пазарува от кварталната бакалия - при Дебелата на ъгъло. Евтинийка, пресничко... Сиренце от проверена мандра, кисело млеко от проверена мандра, жежок леп. Нема ширпотреба. Като има повеке клиенти, Дебелата ке иде да заглади косъмо при фризьорката до нея. Фризьорката ке се види у пари и ке иде у фитнесо по-нанам. И тоа, ячиот маж у фитнесо ке се види у пари от фризьорката и ке иде да апне тройка кебапчета с четвъртинка лебец и пържени комбарки на караваната у градинката с/у него. Таа лепотица от караванката си пазарува при Дебелата и парите се врта у маалата. Квартална икономика. Ако идеш да пазаруваш истите продукти у хипермаркето, тиа пароци нема да се врта веке из маалата, а ке потънат у джобо на леля Билла или чичо Кауфланд. Логика, да го еба (здрасти, Грацко)... | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Фидел Беев |
| Първо, не аз искам, а "работещият" депутат, даже двама, искат от отчетат дейност. Моето искане, откакто съм този форум, е само едно - спазване на законите, които да са направени така добре, че да не се налага промяната им поне за пет години, а някои (осигурителните) за минимум двадесет. Колкото до "даването на възможност" на който и да е бизнес, винаги съм подозрителен. Защото: - даде се възможност на "инвеститорите" ... и се бетонираха курортите; - даде се възможност на сульо и пульо за дребен бизнес ...и се производоха млечни продукти с растителна мазнина; - даде се възможност на застрахователния бизнес (по силата на закона и с контрола, КАТ, на държавата да се правят застраховки) ... и си накупиха луксозни лимузини (някои се и по застреляха); - даде се възможност на общопрактикуващи лекари ... и се появиха списъци от лекуване на мъртви души; - даде се възможност на туристическия бизнес (по-ниско ДДС) ... и се източи ДДС; - даде се възможност на частни осигурителни фондове ... и реализираха "отрицателна доходност" (сиреч, окрадаха даденото). - даде се възможност за квартални магазинчета (смесване на различен режим на собственост и дейност), вдигнаха цените ...и фалираха. Винаги подкрепям и ще подкрепям инвестирането на държавата в инфраструктура с цел бизнесът (и потребителя също) да има бърз и икономичен начин за достигане на пазара, било у нас или чужбина, но съм върло против да се "гарантира" нечия печалба (ТЕЦ-овете и "вятърничавите" ) или нечий обем на продажба. Всъщност обема на продажба дребният бизнес, кварталните магазинчета могат да си го гарантират като спечелят доверието на потребителя. Например, винаги си купавам цигарите само от едно квартално магазинче, хляб и сирене от друго квартално магазинче, месото-трето. Така собствениците знаят какви са точно моите потребностите и на другите постоянни купувачи-съкварталци и ако са читави бизнесмени (а аз съм ги избрал, защото са читави), винаги има необходимата наличност. Нищо не се застоява, нищо не се бракува, а аз съм сигурен, че нещата от първа необходимост са ми "под ръка". Е, има малко напрежение. Може би не купувам достатъчно големи количества, но всички в къщи са на диета , поболяха се от преследването на икономическа ефективност. Не е като енергийнта ефективност на президента, къде се харчат за лудо пари. |
| Законодателните промени за защита на българския производител са крайно необходими. Отделен е въпросът, че съмненията за лична корист и недоправеност на законопроектите са неминуеми, когато с тях се занимават хора като Спас Панчев и Захари Георгиев. Нещата, меко казано, са по-различни от идеите на др. Панчев. Защо например се говори само за веригите хипермаркети? Нима само в тях се продават български стоки и нима само те са виновни, че доматите от 0,30 лв. при производителя стават 1,30 лв. на щанда? Законът следва да еднакъв за всички. После, защо за въвеждането на протекционистки мерки следва да се "ремонтира" точно закона за защита на конкуренцията? Нужен е отделен закон, който да регламентира: а/ минималните дялове българска продукция в предлагането на дребно. Тези дялове са различни за различните стоки - от 5-10% за някои промишлени изделия до 80-90% за малотрайните хранителни продукти б/ минимални дялове търговски площи за спецконсигнация. Там са въпросните 15%. Самата спецконсигнация - например правото на държавата да изкупува стоки по декларираната митническа стойност - следва да се уреди в този нов закон. |
Винаги подкрепям и ще подкрепям инвестирането на държавата в инфраструктура Е, при желание това може да се разглежда като преференции към строителите на инфраструктурата. Защо към тях да има гарантиран държавен паричен поток, а към другите да няма? Осигурявали развитието на бизнеса - ми бакалийката осигурява изхранването на хората. И както написа и Беев, осигурява въртене на парите вътре в страната - на всяко оборотче се генерира печалба, а тя пък дава данъчни постъпления и т.н. Има данни, че големите вериги изнасят 500-700 млн. лева месечно - вместо да се въртят тук, излизат навън - изтича национално богатство. Сам сметни, колко парична маса се генерира от един оборот на тези 500 млн. Сепак никой не е отменил П-С-П', нищо че е от Маркс. |
| Ехх, Българийо. Земеделец-масон от цоциалистическата коалиция дрънка за търговия. Що нема некой да се сети за българското село, дето е ранило секакви нашенски търтеи, па и е изнасяло земеделска продукция за цяла Европа от памтивека.  |
| Въпросът, който е важен е - поставени ли са малките търговци и българските производители от една страна и големите вериги и чуждестранните производители от друга, при равни условия, демек наистина ли пазарът е свободен и недеформиран. Оказва се, че не са поставени при равни условия. Тогава, гарантирането на 15% експозиция на бълг. производители без съмнение е стъпка с намаляване на деформацията на пазара. Нека да имат равни права да излязат на пазара, а там квото сабя покаже. Ми не били качествени бълг.стоки - ми няма да ги купуваме. То не е казано, че всеки трябва да сложи в потребителската си кошница 15% бълг. стоки. При 7 млн. население и около 200-300 лв месечен харч за храна на калпак, това е пазар за около 1.5-2 млрд. лева. 90% е за чуждите производители - 1.35-1.8 млрд. лева. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: hamel |
Тогава, гарантирането на 15% експозиция на бълг. производители без съмнение е стъпка с намаляване на деформацията на пазара. не е там проблема хамеле. |