Добави мнение Мнения:13
| На Кара дере бях за пръв и последен път през август '82-ра. Покани ме един приятел от казармата - ела, вика, няма вода и ток, но е приказка. И аз отидох... Тате ме докара от Съни бийч до Бяла, а там ме чакаше моят приятел Роди с една чистак нова Жигула 1300, и през гората, та на Кара дере. Бяхме пет палатки - ние двамата с Роди, цигуларят Минчо Минчев с жена си Валя и малкия Николай, един уникален сладур, журналист от Радио Варна с прозвище Замбака, жена му и болонката Саричка, на Минчо сестра му, зет му и едно дете, и едно малко странно семейство, също варналии. Мястото тогава беше все още сравнително непознато, а хубавите местни хора всяка пролет с трактор прокарваха бразда през единствения горски път дотам, за да затруднят достъпа на гадните къмпингуващи. Странното семейство ме изгледаха лееко накриво така, щото бех нов, и може би са очаквали да повлека след себе си бесна тумба софиянци, но Минчо тушира напрежението, а на втория ден ме приеха за приятел. В лагера цареше строг ред - цял ден плаж и занимания по интереси, следобед - игри на мини-голф, табла, белот, федербал... Вечерта - огън, около който се събираха всички, като семействата се редуваха в готвенето. Пиеше се каквото всеки си има. Лакърдии, смях, песни, край огъня беше вълшебно... Притеснението ми относно липсата на душ отпадна, след като ме светнаха как правят там - след последното къпане в морето просто старателно се избърсваш с хавлията и тя солта си пада повечето, а за косата имаха специален италиански шампоан, който и в морската вода си се пенеше също както в сладка, и косата ставаше мека и чиста. По нужда ходехме на място, пригодено за целта - дълбока дупка в гората, която последният тръгнал си заравяше с пръст, а боклука събирахме в чували, които онези, които ходеха до селото за провизии, изхвърляха там. На Минчо сестра му и зет му прекараха цялото време в "лов" на миди и консервирането им в бурканчета от бебешки храни. Човекът си каза, че зимата основно това яде - миди. Покрай тая кампания опитах почти всички известни ястия с миди - панирани и набучени на клечка, на салата, с ориз, сурови, запържени с чесън и не помня още какви. Изкарах там, сред тези хора, една седмица, която няма да забравя докато съм жив. Бяхме десетина човека и една болонка, на приказно красиво място. Боли ме, четейки че и това кътче вече е омърсено, дано поне не го застроят... |
Ловки,  Подобни преживявания имах многократно в целия си ученичски живот на едно друго, не чак толкова екзотично, но наистина райски и за нашата банда - любимо място - на Райския Залив до Созопол. Без преспиване. Но със същия хъс, любов към природата, китарите, мидите и хубавите мацки... Всеки си има такива спомени. Пазете си ги - те не са жалба по изгубената младост, защото младостта не може да се изгуби. Те са стон по изгубената заради човешката алчност природа ...  |
| Ловкия, - България има-няма триста и петдесет километра брегова ивица, а плажовете са под 200 километра. Твърде малко като за напъните на мутрите-"бизнесмени" и обикновените простаци.  |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
| Като е оакана гората - рано или късно ще се научат да си правят походни тоалетни - две дъски, между тях един табан изваден, пръстта отстрани успоредно, като си свършиш работата - покриваш с една лопта пръст. Не мирише, няма мухи, възстановява се терена. КАто е замърсен плажа - може да се почисти. ПРеди години, като ходехме на Кара дере, си носехме чували за боклук и първия ден за загрявка прекарвахме в чистене - 50 м наляво надясно. Но виж, застрояването си е трайна увреда. |
| А по преди Паша дере беше прекалено далеч, достатъчно диво си беше и под Галата - отпред. Там имаше една скала навътре, като гъба, далеч от дъното и мидите нямаха пясък. Диво беше и под нас... под Чайка, на кесоните нахвърлях 10-на волти, на ден по кило попчета излизаха... И миди вадехме... с по 10 кг ядки се прибирахме... и туба чорба... А дъното беше приказка, подводни скални заливи с пясъчни плажове - рай за каите, полета с водорасли, и всичко кипеше от живот. Докато почна траленето за рапани. |
| Най-любимият ми див плаж е малко след Дуранкулак. Има и гора, в която да спретнеш бивак на сянка. Тишина и спокойствие, нарушавани чат-пат единствено от бученето на комбайните, прибиращи реколтата от околните ниви. Но като се разходиш по плажа можеш да откриеш боклуци с произход от всички държави, през които минава река Дунав. Последният път дори си намерих банкнота от 1 лея - те нали са като пластмасови, та нищо й нямаше. |
| А, пишете, пишете, снимки давайте и карти също - другата година ще се изтърсят два пъти по толкова "любители на дивата природа", та ако случайно е останал някой квадратен метър плаж без г*вно или боклуци да го обсерат и него. Пълна обсерватория спретват подобни туристи, все повече си мисля, че у тях си акат в хола, зад дивана. Южното Черноморие на практика остана без такива плажове. Е, има един-два, ама няма да ви ги кажем, ще извинявате. |
| Ами същото е на Иракли. Имаше къмпинг със сервизни помещения, миналата година пустееше, докато по хълма до брега, а и на самия бряг беше пълно с палатки. Плажът го чистеха и не беше толкова зле, но горе по хълма една мръсотия... И да рече човек, че бяха толкова бедни за да не могат да си платят къмпинга, не, горе освен с джип не можеше да се стигне. |
| Какво се случва с малкото ни диви плажове ли? Гореписалите са го пояснили какво е било, сега .... всеки може да разгледа миязмите на мутроолигархията .... |
| Докато нямаме приоритети и тези места не получат адекватно усилие за опазване, под формата на държавна протекция- всичко ще изчезне. Само че, в тази страна, никой няма респект към държавата и органите и. В някои случаи, съвсем заслужено. Лошото е, че всичко се връща обратно... |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Boatswain Spyder |
Добави мнение Мнения:13