Отиди на страница:
колегата не отрича, просто се чуди публично как за 1 хонорар човека се прави на  ..те така а дикенс е непригоден дори за пример в Бг условията хеле пък дълги постове на английски език../демек много сме учени/ |
а дикенс е непригоден дори за пример в Бг условията хеле пък дълги постове на английски език../демек много сме учени/ И Маркс, и Енгелс, и Хегел - айде те философи, дълги постове на немски език /аман от учени/, но и Томас Ман, и Балзак, и Толстой, и Варлам Шаламов, и Пенчо Славейков - хаотично нахвърляни - и оня кьоравият Омир - и те непригодни за българските условия. За българските условия - само "Вие сте прости, и аз съм прост". Че то било мноо просто, като "картофи да посееш". Сущото - и в изкуствата... Годините на страдания започнали от момента, когато в града пристигнал нов художник, Теофан Мухин. Първата негова работа вдигнала голям шум в града. Това бил портрет на управителя на хотелиерския тръст. Теофан Мухин оставил триножниковистите далече зад себе си. Управителят на хотелиерския тръст бил изобразен не с маслени бои, не с акварел, не с въглен, не с темпера, не с пастел, не с гваш, не и с черен молив. Той бил изобразен с овес. И когато художникът Мухин откарвал с файтон картината в музея, конят неспокойно се озъртал и цвилел. С течение на времето Мухин започнал да употребява и други житни растения. Шумен успех имали портретите от просо, пшеница и мак, смелите наброски от кукуруз и булгур, пейзажите от ориз и натюрмортите от грухано просо. Сега той работел над групов портрет. Голямото платно изобразявало заседание на окръжната планова комисия. Тази картина Теофан работел с боб и грах. Обаче дълбоко в душата си той си оставал верен на овеса, който му създал кариера и го отклонил от позициите на диалектическите триножниковисти. — С овес, разбира се, е по-лесно! — възкликна Остап. — А пък Рубенс и Рафаел са диванета, с маслени бои се мъчили. Ние също сме диванета като Леонардо да Винчи. Дайте ни жълта емайлова боя. Ех, компири...  |
| Г-н Цанев, стане ли дума за проблеми та дори и лична или национална каузи, все се намира някой да се хване за пенсионерите. Аз не съм пенсионер, но имам родители, които са. И ако имат някой заделен лев, това е с цената на много лишения от тяхна страна и на помощта, която им оказваме ние с брат ми. А тези пари са заделени за наистина "черни дни", както те казват. Всъщност за каква кауза говорим, като винаги става въпрос за пари и че някой друг ние е виновен. |