Отиди на страница:
нужен ни е закон тъкмо за потребителска несъстоятелност - а не лична, както (се) подвеждат неуки рецитатори... Още римските юристи са стигнали до извода, че не може да се напише закон, който да пази глупците. От глупостта не законът, само знанието може да ни опази Така е. Реалността е, че финансовите компании за бързи кредити се разрастват главоломно в Източна Европа, подмамени основно от благоприятната законова рамка за дерибейство над неплатците, както и тежката икономическа среда, в която хората са склонни да поемат дългове, които често са непосилни. |
| Не вземайте заеми. Така вземате чужди пари за малко, а после връщате свои пари завинаги. /Еврейска поговорка/ |
| Хърсев е абсолютно прав. Дори малко е посмекчил нещата. В действителност ситуацията е много по-трагична. 1000% годишна лихва изобщо не е пресилено. Познавам няколко души, които са докарани до пълна безизходица от такива кредити. При подписване на договора, човекът се заблуждава, и не може да направи разлика между месечна и годишна лихва. При просрочие има уговорена неустойка в размер на цялата дължима сума и допълнително наказателна лихва върху лихвата. Със ситен шрифт, който не се чете в договора има и арбитражна клауза, която на практика лишава жертвата от нормално правосъдие. Ако по някаква причина кредитополучателят остане без работа или няма постоянен доход, схемата се завърта. Къщите за бързи кредити игаят с частни арбитражи, които винаги отсъждат в тяхна полза и жертвата не може да обжалва в съд. Веднага се вадят изпълнителни листи и после с цесия се прехвърлят във фирми за събиране на дългове. От там сумата нараства още повече, частните съдебни изпълнители си начисляват допълнителен процент за събиране на вземането и веднага налагат запор върху заплатата на длъжника. Междувременно задължението по схемата която описах от 1000лв. вече е станало 30 000лв. и върху него се начислява законна лихва. Така щастливият получател на 1000лв. бърз кредит се превръща във вечен длъжник и всеки месец му прибират почти цялото възнаграждение, но то не е достатъчно да заплати дори месечната лихва, а главницата не намалява. Единственият шанс на жертвата е да потъне в сивия сектор и да работи без трудов договор или да напусне страната и да работи в чужбина пак нелегално. Като се има предвид, че голяма част от потребителите на такъв вид кредити са млади и неразумни хора без опит, познайте какво решение вземат - да емигрират и никога да не се завърнат. В този смисъл, приемането на закон за потребителския фалит е абсолютно наложително - кой какво взел, взел за определен период (примерно 3г.) и оттм нататък задължението да се погася по давност. Наистина всеки сам си е виновен за глупостите, които върши, но все пак държавата трябва да защити населението си по някакъв начин. |
| ами променете закона, ако се забрани залагането на недвижима собственост под %, кредиторите сами ще си идат |
| Да повярваш на банкер, че ти отпуска заем, за да ти помогне, е все едно да повярваш на зимата, че очаква с радост пролетта. |
| Навсякъде има подобни финансови институции. В Англия правителството искаше да озапти фирми като Wonga, но май се отказаха. Появата на p2p lending platforms e свеж полъх и обещава да заеме съществена част от ритейл банкинг-а както при индивидуалните заеми така и при кредитирането на малки и средни компании от самите граждани.Естествено ние сме далеч от тези супермодерности дори само поради архаичната законова база която забранява граждани да отдават заеми на друг освен на банките (депозитите се явяват един вид заеми към банките). Все пак ако някой иска, може да инвестира чрезнякоя такава платформа - като Isepankur,например. А за защита на заемодатели с ниската парична култура, може да се въведе горно допустим процент на лихвите. И няма какво да се скача че е посегателство срещу пазарната икономика, протекциите са добри когато са разумни. |
| Д-р Хърсев за финасовия фашизъм: "...значи куци са всички опити да се наложи предел на лихвата. Това е същото, като да наложиш "сух режим". Народът пак ще се напива, но по-скъпо, а бандитизмът ще цъфти. Затова моят американски колега и отколешен приятел д-р Ричард Ран с право нарича подобни щуротии като "лихвения предел" финансов фашизъм Това според него е такава политическа система, която отнема на гражданите и фирмите икономическата свобода да договорят помежду си условия на сделките, каквито те решат, подчинява стопанските процеси на волята на някаква бюрокрация, овластена да ги следи, и превръща банките в протекторати на държавата." http://www.segabg.com/article.php?sid=2010060700040001101 А е те това е по всяка вероятност финасов антифашизъм: "Ужасно тъпи са първосигналните идеи законът да сложи "таван" на "честната" лихва. Въздух! И най-посредственият финансист ще изброи поне дузина законни начина (част от) лихвата да се маскира като разходи и застраховки и такси по кредита. Образованите банкери знаят напр. схемата "Вандербилт", непробиваем за 100 г. щит срещу лимити на лихвата." |