Еврокомисар предлага европейски министър на правосъдието Ако им потрябва на европейците министър на вътрешните работи на ЕС,горещо им препоръчвам лицето Цв.Цв. |
Значи можем да се надяваме, че най-късно след 100 години Правилникът за легализациите, заверките и преводите ще бъде отменен от Върховната общоевропейска прокуратура. А дотогава българската Върховна административна прокуратура, седалище на едни от най-видните ни юристи, спокойно ще продължи да си го цитира. Из писмо до прокурор Г. Георгиев от ВАП в отговор на Резолюция вх. № 457/2013 г.-II / 31.07.2013 г., 28.08.2013: http://softisbg.com/rennies_blog/2013/08/-4572013--ii-31072013-28082013.html "УВАЖАЕМИ Г-Н ГЕОРГИЕВ, В началото на месец август 2013 г. получих по пощата копие от Резолюция вх. № 457/2013 г.-II / 31.07.2013 г., подписана от Вас, приложен линк по-долу. Аргументите Ви, изложени в Резолюцията, се базират основно на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (Правилника), датиращ от 1958 г. и последно изменен на 25.12.1990 г. - преди повече от 22 години. Вие сте юрист и би следвало да знаете, че Правилникът отдавна е влязъл в противоречие с действащото законодателство и трябва да се отмени, а не да се цитира. Ще обясня защо: Когато Правилникът за последен път е изменен (1990 г.), в сила все още е била старата Конституция. Понятието „свободна икономическа инициатива", залегнало в сегашната Конституция, не е съществувало, затова в Правилника пише, че всички преводи на документи и други книжа в цялата страна се извършват от МВнР (чл. 2а, ал.1). Не е съществувал чл. 19, ал. 1 от Конституцията на РБ: „Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност", затова в Правилника пише, че МВнР може да възлага извършването на преводите само на фирми и единствено на фирми, но не и на отделни преводачи (чл. 2а, ал. 2). През 1990 г. България още не е била подписала Хагската конвенция за апостила - една от най-важните международни конвенции в областта на легализирането на документи, в сила за РБ от 30.04.2001 г., затова в Глава втора (Легализации) са описани само такива процедури по легализация на документи, каквито отдавна са отменени от Конвенцията за апостила. През 1990 г. не е имало Агенция по вписванията, където преводачите на свободна практика да могат да се регистрират, за да работят самостоятелно и законно, като издават фактури, без да учредяват търговско дружество (фирма). Затова преводачите са се регистрирали към фирмите за преводи или са учредявали свои През 1990 г. не е имало Търговски закон, затова фирмите за преводи са се учредявали по Указ 56 на др. Тодор Живков. Не е имало и Търговски регистър, затова фирмите за преводи са се регистрирали към МВнР. През 1990 г. не е имало НКИД, който ясно да указва, чрез отделен код, че преводаческата дейност е самостоятелна икономическа дейност (код 74.30 по НКИД-2008), а не част от дейността на МВнР. През 1990 г. не е имало и ЗОП, затова МВнР е възлагало извършване на преводи по чл. 2а, ал. 2 от Правилника, без да обявява обществена поръчка. И до ден днешен МВнР продължава да възлага извършване на преводи по чл. 2а, ал. 2 от Правилника - без търг. В момента е Възложител на около 650 фирми. Списъкът им е публикуван на сайта на МВнР. В качеството си на Възложител МВнР не заплаща нищо на изпълнителите си, видно от липсата на клаузи за срокове и начини на плащане в договора по чл. 2а, ал.2, приложен линк по-долу. А сега ще обясня какви грешки са допуснати в Резолюцията:" и т.н. |
Тая тетка обикновено прав безумни прдложения, но това, което този път предлага е добро. Предвиждам, в знак на протест, масово сепуко на български съди пред Съдебната палата. |
Този механизъм според нея трябва да включва "подробен мониторинг и предоставяне на правомощия на Еврокомисията и на европейските съдилища да лишават страните от правото на глас или да налагат огромни глоби на правителствата" Този проект би имал възпитаващ ефект само ако налаганите глоби са персонални, макар и не толкова големи, колкото им се иска. Няма администрация вземаща абсурдни бюрократични решения, която да бъде спряна, предупредена или трогната от глоби изплащани от данъкоплатците на държавата. Какъв е ефектът от подобни глоби спрямо България за взелите грешните решения чиновници или съдии? Никакъв - те са независима в решенията си власт в държавата, глобите ги плащат данъкоплатците на държавата от които тези решения не зависят. Пари, които могат да бъдат използвани за образование, здравеопазване, социални програми биват наливани на европейските бюрократи за да издържат тяхната администрация... И това, ако не е порочна практика |