Юлия се подвоуми, но не успя да се въздържи. Остави чесъна настрана, вдигна театрално ръка и с фалшива приповдигнатост цитира от сценария:

— Трепета, с който ние прекрачваме този свещен праг.

— Е? — недоумяваше бащата.

— Юлия, това е много хубаво — обади се майка й.

— Може да е хубаво, но не е вярно.

— Кое не е вярно? — попита баща й.

— Няма такова нещо!

— Какво нещо?

— Трепет няма! И праг няма! Ходим си на училище и толкоз. Без праг! И без трепет