Отиди на страница:
Всъщност ситуацията с инвестиционния интерес и преките инвестиции у нас е в пъти по-драматична от това, което ни информира мат'рялчето, подчертавам в пъти. Твърдя го като очевидец...."Тромавите процедури" са една много нахална лъжа и смехотворна медийна мантра. По тежест на административните процедури България е в "златната среда" на страните от германския ЕСсср и то в по-долната и част. Проблемите са в това, че сме най-бедното и мизерстващо колониално евро-гау, с много ниска покупателна възможност на населението, със силно изразен монополистичен пазар, силно парцелиран и откровено безперспективен. Всъщност цялата горчива истина за инвестиционната реалност и инвестиционните перспективи у нас е казана в коментара на колегите RumenS и Ку-Ку. Дори и най-мижавия инвестиционен мениджър у нас, ще ви каже очевидното, страната ни е извън инвестиционния интерес на която и да е нормална и читава инвестиционно-проектна компания и в обозримото бъдеще ще продължи да е така....  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: дън |
Проблемите са в това, че сме най-бедното и мизерстващо колониално евро-гау, с много ниска покупателна възможност на населението, със силно изразен монополистичен пазар, силно парцелиран и откровено безперспективен. Приемаме, че това е така, макар че по някои точки може и да се спори. Това евентуално обяснява защо няма инвестиции в производство за вътрешния пазар. Макар че щом все пак има немалки инвестиции в търговия на вътрешния пазар (прословутите молове и търговски вериги), значи пазарът не е чак толкова за изпускане. Обаче не обяснява защо не се инвестира в производство за износ, а такива инвестиции се насочват към други бивши соц страни. |
Обаче не обяснява защо не се инвестира в производство за износ, а такива инвестиции се насочват към други бивши соц страни. Инвестициите в "бивши соц страни" също са с драматичен спад. Чешките ни партньори са направо в паника от случващото се в тяхната страна. А мантрата "експортно производство" не е сериозна. Успешният инвестиционен модел винаги изисква част от произведения продукт да се реализира в страната-производител, под една или друга форма...Всъщност нещата са свързани и не е лошо да хвърлиш едно око на това интервю: "ПРОФ. ЕМИЛИО ОНТИВЕРОС : САМАТА ИДЕЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ Е ПОД ВЪПРОС УПРАВЛЕНИЕТО НА КРИЗАТА В ЕВРОЗОНАТА ГЕНЕРИРА МНОГО ДЪЛБОКО РАЗДЕЛЕНИЕ МЕЖДУ ОТДЕЛНИТЕ СТРАНИ Емилио Онтиверос Баеза е испански професор по икономикс. Президент на Analistas Financieros Internacionales (AFI). Преподава в Свободния университет в Мадрид. Професор Онтиверос, няма голямо съмнение, че Европа преминава през безпрецедентна криза. Самата криза се проявява в различни посоки. От ваша гледна точка, какъв е най-важният й аспект? Парадоксът при тази криза е, че тя не се зароди в Европа, а най-тежките последици от нея се чувстват именно в този регион на света. На първо място, в реално изражение, тя се прояви в дълготрайна рецесия, много висока безработица и висока бизнес смъртност. На второ място, във финансов план, със свирепа банкова криза, финансова фрагментация и голямо напрежение на пазара за държавни облигации в някои от страните. И третият ефект, също толкова важен, е безпрецедентната институционална криза, която накара много хора да се съмняват в еврото и същевременно драматичния спад в доверието към европейските институции. Вероятно най-трудния за оценяване ефект е този върху институциите. В частност кризата в Еврозоната отслаби доверието в европейската интеграция като основа за благосъстоянието на мнозинството граждани. Самата идея за Европейския съюз е под въпрос. Кои са основните причини за кризата и какви са потенциалните политически отговори, които биха били ефективни срещу нея? Произходът на кризата е свързан със сериозните проблеми в лошото управление на риска от финансовите институции на Съединените щати и Европа, както и с не много ефективния финансов надзор от двете страни на Атлантика. Знаем, че от разпадането на Бретън Уудската система повечето финансови кризи вече не са локални. След появата на кризата, политическите действия бяха доста различни в американската и европейските икономики. В САЩ отговорът беше разширяване на монетарната и фискална политика. В Еврозоната, мерките за икономии бяха наложени, а монетарната политика беше много нерешителна. Резултатите са добре известни. Американската икономика расте, а Еврозоната е в рецесия. В краткосрочен план, Европа се нуждае от дългосрочни политики, които трябва да са ясно ориентирани към увеличаване на общото търсене. На второ място трябва да се подобри Европейският валутен съюз с Банковия съюз и с Фискалния съюз. И двата пакета мерки са необходими условия, за да се преодолеят трите основни последствия от кризата, които споменах преди малко. Европа споделя една валута, но социално, културно и политически е хетерогенна. Сега някои говорят дори за необратим разрив между европейския север и европейския юг. Мислите ли, че кризата изостря това разделение или по-скоро укрепва европейската солидарност? Факт е, че управлението на кризата в Еврозоната генерира много дълбоко разделение между отделните страни. Най-засегнатите, тези смятани за периферни, страдат от про-циклични политики, които са много концентрирани във времето. От друга страна, някои страни от централна и северна Европа спечелиха от прекаленото нежелание да рискуват, и успяха да консолидират своите публични дългове до исторически ниски лихвени проценти. Наличното емпирично доказателство, включително наскоро дадено от проф. Паул де Грауве, демонстрира неуместността на приложените политики: икономики, които се опитват да въведат крайни мерки за икономии в момента са тези, които имат по-малък растеж и намалиха с по-малко своите публични дългове. Индикаторите за благополучие се влошават много по-бързо при тези икономики. Не е лесно без растеж да оправиш публичните и частни финанси.Ако институциите продължават да въвеждат крайни мерки за икономии, рискът от разделение ще се остане висок. Има усещане, че в Европа днес има по-голямо неравенство отколкото, когато и да било. Вярвам, че доказателството за лошите резултати в периферните страни ще помогнат да се промени тази политика, за да се подобри икономическият растеж и заетостта. Това би била най-добрата форма на солидарност и ангажимент за бъдещето на ЕС." | |
Редактирано: 6 пъти. Последна промяна от: дън |
Радвам се като гледам колко хора са се осъзнали, че инвестициите не са нищо повече от далавера за инвеститора и по някоя троха за туземеца. Айде неолиберастките клакьорки да ми обяснят защо според тях е по-добре чужда фирма да дойде, да произвежда за износ и да реинвестира у нас колкото да си поддържа мощностите. Вместо българска държавна фирма (напр. едно "Елби" да произвежда тук, да изнася навън и да вкарва в бюджета по-голямата част от печалбата си пак след приспадане на реинвестиции. А иначе, да, и чужденците, които ще нарежат и продадат произволен наш приватизиран завод за скрап, са инвеститори - за няколко месеца ще отворят работни места, даже няколко туземеца ще се видят в съвсем европейски пари и т.н., ама що ли бих погнал такива направо с Гранични войски още?! |
| Са ше ти обясна. Идва ни един чужденец на гости у фирмата. Фактически конкурентна западна фирма, макар че те са в друг ценови сегмент, и са ни конкурент горе-долу, колкото Мерцедес е конкурент на Лада. Този тип иска да им правим разни детайли. Оказа се че не можем, нямамаме нужната култура на производсттво и не можем да направим примерно 10 лагерни капачки дето да са еднакви. Най-добрия стругар тук е над 70г и е с 2 чифта очила, младите се изнесоха отдавна. България фактически не съумя да се включи в международното разделение на труда след разпада на СИВ. Културата на производство /колкото сме я имали/ е вече изгубена. И това не може да се възстанови с пожелания и мантри за "инвестиционен климат". Просто за 23г "реформи", беше унищожен човешкия ресурс, нужен за производство на нещо по сложно от пирон /в същност вероятно и пироните са внос от Китай/. България трябваше някак да се включи в международното разпределение на труда, наместо да се заемат с това, политиците 23г обясняваха как сме неефективни и как треа се създават условия за "инвеститори". Е, резултата е виден. |
| Мдаа. Другарете с дебелите пачки дадени им от ДС "инвестираха" в охранителни фирми и хотелски комплекси. За индустриално производство си требе пипе... |
/в същност вероятно и пироните са внос от Китай/  За пироните позна от първи път... Има и още нещо...Преди година се мъчих с италианци от голяма световноизвестна компания за производство на платове. Искаха да изградят бояджийско предприятие, защото в Италия ги подгонили заради груби нарушения на екологията. Бяха неприятно изненадани, че в България действат екологичните норми и изисквания на ЕС и !!! минималните заплатите са повече от 100 $, не 100 €, а 100 $. Бяха съвсем искрено възмутени от такава "несправедливост". Просто си търсеха "европейския" Бангладеш,(бяха убедени, че това е България), защото си признаха, че и в Китай вече номера им не минавал с техните изисквания и претенции....  |
Все пак вложенията през юли т.г. се увеличават с над 40% спрямо същия месец на предходната година до 115 млн. евро. внимателният 16 Септември 2013 19:48 Другарчета, май всичко върви надолу при новата власт? Аз ли криво чета или някой си е сложил наочниците? ГЕРБ управлява в България до 29 май 2013 .... за юни не става ясно, а юли с 40% увеличение на инвестициите. |
| Демократите с дебелите пачки от кражби и рекет "инвестираха" в охранителни фирми и хотелски комплекси. За индустриално производство си требе пипе, каквото мутрите нямат, а бизнесмените в България са на 90% дебеловрати бизнесмени. |