Добави мнение Мнения:10
| Червените вопли да започнат СЕГА |
| Авторът да не е от ИПИ? Само там се въдят такива. А по същество: Конкуренцията регулираШЕ пазара преди появата на монополите. Когато те овладяха пазара единственото спасение е държавната регулация. Без нея всички (и икономистите!) ще измрат от глад. |
| Да кажем главното, преди да ни е залял препечатът от "антипропаганда.цом". Има два вида субсидии. Субисидирането на крайни потребители - социалните помощи, майчинските, енергийните помощи, меценатството, "обикновената" капиталистическа благотворителност - са свято нещо и едно от върховите достижения на цивилизацията. Субсидирането на производители е най-свирепата и открита форма на дива капиталистическа експлоатация. Според мен лично, това е единствената форма на експлоатация. Примерът със соларите и ветрогенераторите е очевиден и достатъчно коментиран. Субсидирането на зърнопроизводителите е може би най-яркият пример сред останалите начини за ограбване на обществото заради благото на шепа капиталисти. Посветих му доста време в неделната си лекция и затова тук ще резюмирам: От всички нас вземат толкова пари за швейцарските сметки на "майбасите", че със субсидиите спокойно можем да си купуваме навън цялото необходимо за изхранването ни зърно. Ако субсидиите идваха при нас, хлябът ни трябваше да струва 0,30 лева. Но за него не плащаме по 30 стотинки, а по лев и двайсе, нали? Хлябът е скъп за всички ни, но "майбасите" изнасят зърно за 1,3 млрд. лева годишно, като печелят по 1 милиард - точно толкова, с колкото ги субсидираме. Ето това, другарчета, а не Марксовите измишльотини, е експлоатацията в чист вид. Още по-лошото е, че платихме далаверата за "майбасите" не само с милиарди. Получихме монокултурно земеделие и обезлюдяване на селото. Това са следствията от държавната намеса на страната на производители. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: внимателният |
А по същество: Конкуренцията регулираШЕ пазара преди появата на монополите. Когато те овладяха пазара единственото спасение е държавната регулация. Твърдението е много далеч от "същество"-то. Преди всичко, трябва да се прави разлика между монопол - изключителните права на държавата /на държавата! а не на онези, които наричаш "монополи"/ върху ограничен брой блага или дейности, използвани от нея пряко или предоставяни другиму по специален ред и господстващо положение. Първото действително е предмет на регулиране. Но ще повторя - държавата предоставя монопола, държавата го регулира, държавата злоупотребява с него. Никой друг. Второто обикновено е естествен и неизбежен резултат на конкуренцията. В този случай държавата не следва да регулира каквото и да било /та какво ли би могла и да "регулира"? Да забрани "Майкрософт"? Да го бомбардира?/, а просто да реагира, ако фирмата с господстващо положение реши да злоупотреби с него, като действа срещу правилата за конкуренция. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: внимателният |
 Не е тъй, Влянча, Хората правят съответните си отчисления... Да си чул за зърнени или тУтуневи босове, по синури или крайпътни канавки ? Хайде, холан...  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: beagle |
Червените вопли да започнат СЕГА За какво са ти вопли и то да са оцветени като една просто сравнение теза-антитеза върши работа? Да не си далтонист? Ей на: Как държавата пречи на хората, които "закриля" Как бизнесът пречи на хората, които работят за него  Нашите икономически неволи отразяват по-специално склонността на правителствата да разчитат на принуда, чиито вредни последици се разширяват с течение на времето в противоречие с доброволното сътрудничество, чиито полезни ефекти също се разширяват с времето. Нашите икономически неволи отразяват по-специално склонността на колкото по-дълго продавачите задоволяват нараснало търсене, толкова повече техните стимули водят към по-добри начини за приспособяване на купувачите към подобрената продукция. колкото по-дълго продавачите задоволяват нараснало търсене, толкова повече техните стимули водят към по-добри начини за повишаване на печалбата за сметка на качеството. Колкото повече се приспособят на купувачите към подобрената продукция, толкова повече губят творческата си самоличност и наследените традиции. Сиреч купувачите, в същото време и работници, се обезличиват.  Примерът с ресторантьорската индустрията е повече от глупав. Ако нямаше иновации (машини за приготвяне на храни и за безалкохолни напитки), нямаше да имат какво да поставят. На всичко отгоре въпросните иновации не са принос нито личен, нито от бизнес дейността на ресторантьора. Неговият принос е само да си направи сметката как да използва иновациите така, че да спечели. Ако печели, с или без държавните регулации работниците са съкратени. И днес е актуално и злокобно предупреждението на Лудвиг фон Мизес, че "тези, които искат все повече намеса на правителството, в крайна сметка настояват за повече принуда и по-малко свобода". С или без Лудвиг фон Мизес "тези, които искат повече прозрачно управление на държавата, в крайна сметка настояват за по-добра предвидимост/планиране и по-висока икономическа ефективност при използване на ресурсите" Привържениците на Лудвиг фон Мизес са просто цоциалисти - искат разсипия на ресурса за мимолетните си прищевки. Подобно разсипията с фотоволтаиците; търговията с виртуални пръдливи газове; защита, избирателната защита само на чуждестранна инвестиционна прищявка и куп други глупости като "парите следват пациента/ученика/полика" (ще следват, ако има пари и тия които ги дават, са убедени в ползата от тяхното харчене); "цената се определя от търсенето и предлагането" (търсенето на ел. енергия падна с 25%, а цената се увеличи с 15% за 2012 г.) когато предлагането надхвърли търсенето, обикновено фалират фирмите; когато търсенето не е задоволено, се намират нови технически решения, а икономически ефективните от тях определят развитието на икономиката. Просто, принудата и свободата не са елемент на икономическите отношение, нема мерна единица за тях. |
Когато чрез минималната работна заплата правителството държи цената на нискоквалифицирания труд изкуствено завишена, намалява стимулите на работодателите да използват нискоквалифицирани работници в производството. Правилно! Трябва още да се завиши до изчезването на нискоквалифицирания труд  |
Да кажем главното, преди да ни е залял препечатът от "антипропаганда.цом". Внимателният, ако си чел внимателно "антипропаганда.цом" ще установиш, че тя е следствие и отговор на "mises.org" и подобните нему. Нормално е когато някой манипулира, подвежда и лъже в интерес на малка част от обществото, да се намери някой който да "осветли" заблудените и лутащи се в икономическите теории хорица. |
Много от настоящите икономически трудности, за които политиците хвърлят вина върху свободата и пазарите, всъщност са трайни последици от правителствените политики, акцентиращи на краткосрочни, видими ползи, които скриват отложени разходи. Тва е . |
| 4,3 % от фирмите държат 80 % от печалбата в света! Каквито и позитиви да има(и ако има) огромното неравенство, тези предимства не са се проявявали при чак такава концентрация на икономическа власт. Трудно е да се приеме, че при тази структура на световната икономика на конкуренцията не е отредена само фасадна роля. Очевидно антимонополните регулации трябва да бъдат разширени глобално. Горното е цитат от статия. НО има ли какво повече да се говори?! Държавите очевадно не се справят с ролята си. От една страна налагат регулации на малките фирми, за да прибират повече такси и данъци от тях. А от друга канят акулите на готовата софра. Без всякакви правила! А то е ясно, че акулата за нула време ще се справи с малките, новоизлюпени рибки! В джунглата силния изяжда слабия. За това свободата не трябва да се превръща в слободия. |
Добави мнение Мнения:10