Отиди на страница:
| Натисни тук "Каймакът от „мозъци” отдавна е обран. Обикновено за чужбина заминават най-големите отличници." И не се връщат. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: DjadoAgafon |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: KOPABA BAPHEHCKA KPAHTA |
| авторът услужливо премълчава факта че най способните научни работници избягаха от българия. няколко дузини да са, не са много. останаха 2 ро качество както е казал бойко борисов. да ги върнат е българия големите мозъци? когато цъфнат налъмите. |
И ваковските професори бяха много, а сегашните безкрайно. Професор е университетски преподовател със степен доктор. Може и да не съм прав , но доцент е същият на хонорар в университета. Иначе професор е ръководител на научното звено Преди 100 година те са били професори, останалите приват - доценти на договор- Георг Зимел. Оставете какво е било преди 100 години. Науката не е същата, като преди 100 години. Инак статията на химика-органик Сашо Добрев е добра. На онази калинка Игнатов му казваха, че не трябва да превръща званията в длъжности, но неговата задача беше да направи другите калинки от НБУ професори, като анголския професор Гюров, дето Стоян денчев го направи голям доктор на основата на няколко конференции (2 в чужбина и 6 във Враца и София)- не е ясно дали ги е посетил, дали е докладвал или е правил само гъзовей. Въобще всичките кадри на наш Боко бяха от това тесто. - Аз отдавна съм предлагал (не само аз) професор да се става само въз основата на защитена голяма докторска дисертация, с добавен допълнителен материал от статии, учебници, които не са по темата на дисертацията. След като се получи националното звание професор, вече той може да кандидатства в различни университети и там научните съвети да решават нужен ли им е такъв професор и ако да той да заема съответната длъжност; - доцент (или асоцииран професор, ако се избере това наименование) да се става с малка докторска дисертация защитена и автореферат върху постиженията на кандидата, да се сложи срок за получаване на званието доцент, да кажем 10 години след малка докторска защита - така е в Германия (8 години), също акредитиран от държавна агенция; - съответните звена да се акредитират само при наличие на професор или доцент, ръководещ звеното; - държавната агенция може да разглежда и проектите към Националния фонд за научни изследвания, като се изисква да се атестират големи проекти, за няколко години; |
Инструментът, който бил правен в училището преди 50 години сега не съотвества Нужен е "самообучаващ се" механизъм Нищо повече. това концентриране на публичното внимание върху способността ученикът да се научава сам да се образова нищо повече от технологична задача за машинната система на производство на нужните характеристики на човешкия инструмент. Науката тук само пречи. Затова в системата се оформят най-малко две плоскости - едната е за стандарат, другата е за елит. Науката просто е същностна характеристика на формиране на елита. Със съответния образователен мениджмънт и конкуренция Абе, как успя да напишеш толкова глупости на такова малко място. Науката винаги е на предния фронт на знанието и това трябва да се преподава, за да бъдат нашите студенти up to date. Изискването към преподавателите за статии в международни списания предполага това, защото там се приемат само работи, които са новости и са в предния фронт на науката. |
Заради изтичането на мозъци потенциалът на БАН рязко намалявал, докато съставът застарявал. „Средствата от субсидията отиват основно за заплати на научните работници и не остават пари за инвестиции, а с остаряла база не може да се правят сериозни изследвания“, предупреди акад. Воденичаров. В отговор лидерът на ДПС Лютви Местан настоя от кабинета да даде силен знак за качествено нова политика към БАН. Подходът, който поиска той, е „повече пари срещу реформи”. " Много оспорват Воденичаров, като учен. Той е повече инженер-приложник, нищо лошо, ама дали има виждане за развитието на науката. БАН не може да се реформира отвътре. Това е все едно барон Мюнхаузен да се издърпа за косата с коня от блатото. Правителството трябва да има виждане как да стане това. Боковите калинки нямаха ний най-малка представ как може да стане това.Абе не ги ли направихте тези реформи в този БАН, бе! | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Mrx++ |
| ...В този аспект много по-важни са научните публикации в наши и международни специализирани научни списания и изнесените на международни конгреси и конференции доклади и постери, с които са представени научните постижения на дадения кандидат за степен или звание... Това е най-важното, както и брой цитирания в чужбина. Всичко друго е ала-бала. |
| mick 18 Септември 2013 22:16 Ако един университет може да си позволи да назначава измислени професори.. ами, че то си е за негова сметка. Във финансов смисъл това явно не е вярно, ако университетът е държавен. В по-широк смисъл изобщо не е вярно, защото даването на образование е дейност от национално значение и поради това трябва да се контролира от държавата. Освен това законът, за който става дума, и правилникът за прилагането му в много случаи не правят разлика между професорите от различните висши училища. Например алинея първа на член 31 от правилника (този член регламентира състава на журитата за защита на дисертация) гласи Научното жури е в състав пет хабилитирани лица в съответната научна област или научни области по темата на дисертацията. Най-малко един от членовете на журито е професор. Най-малко трима от членовете на журито са външни за висшето училище или научната организация. Научният ръководител е член на журито, ако е хабилитирано лице. И във второто, и в четвъртото изречение няма уточнение от кое висше училище или научна организация да бъде съответният член на журито. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: бавно загряващ |
Вече не ми се и коментира. Науката е далеч от приоритетите на кое да е правителство (и образованието също!). |
| Опасни са тези реваншистки настроения в академичния живот. Академичната среда на е войска, та да говорим за звания - това са само длъжности. Държавен контрол трябва да има само върху придобиването на образователни степени, като последната да е "доктор", и върху възможностите на една академична институция да подготвя за съответните образователни степени и да получава "лиценз" за това. Професорът е очевидно от тази генерация, която още тъгува за ВАК и за възможността конкретно да се разпореждаш с академичната кариера на един човек. Позор! |
| Трудно си спомних кой беше лицето Игнатов, но глупостите които натвори(заедно с Пицко) нямат край и няма как да се забравят. Можеше и БАН да няма днес, както я бяха подкарали двамцата. |
| REGO, Ваня Добрева е доктор доста преди да стане зам. министър в Правителството на Станишев и депутат и е от БСП. |
| Разбира се, че сме предупреждавали и писали (и аз и много други хора) по времето на Игнатов, за пагубното въздействие от закона приет по негово време. http://www.politika.bg/article?id=15760 Да видим сега, как и колко време ще са ни необходими да преодолеем бедствието на игнатовския ЗРАС. |
рязко се обезценява стойността им Температурата рязко се разгорещи.  Ей такива професори е произвеждала ВАК.  |
 Професорът настоява да садим повече храсти, белким излезе планираната бройка, ефективни за науката хайвани.При това ни дередже обаче, кръгът е затворен, уважаеми Учителю. Помисли още малко за хтемпоралните хаспекти на хперспективата, че и да ми простиш лежерното...  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: beagle |
| Тези, който вече са станали професори искат да спират развитието на всички, за да осигуряват себе си. Какво ако професорите (или доцентите) нарастнат неконтролируемо? Нищо! Студентите пак ще ходят в чужбина, където ще получават по-добро образование, а тук ще има старчоци, които ще се кичат със званието професори (сега акад. длъжност), но няма да допускат младите до "свещената позиция". Най-хубавото от всичко е непреодолимостта на времето и всички добревци ще отидат в небитието по обективни причини. |