Отиди на страница:
....но са много объркани, противоречиви. Че са объркани и противоречиви - спор няма. И "Сега" не се различава много от тази картина. А българите по света скоро ще станем повече от тези в страната. За хубаво, мисля си... |
Ибиш е карал платформа или гальота. Тия тежки каруци се теглеха от тежковозите /до нас имаше човек с два, владимирски тяжеловози/. Караше платформа с големи широки колела. ---------------------------------- Сайтът на Генек |
| БЛАГОДАРЯ ТИ ОТ СЪРЦЕ,КАЛИНЕ !!! "Лошото беше, че след цяла вечност и сега разполагахме само с десетина минути. Нямахме време да се върнем назад, там бяха спомените ни - и само те. Градът на нашето детство го няма вече там, нито къщите, нито улиците, нито фантазиите ни. Останало бе онова, което бяхме отнесли в душите си, а то се бе оказало достатъчно, за да не се върнем повече там."  И тъжно ми е,и некак-си радостно отдаден в мойте си спомени. Толкоз ли е трудно да сме човеци?  | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: Bay Hasan |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: KOPABA BAPHEHCKA KPAHTA |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: KOPABA BAPHEHCKA KPAHTA |
| Голям си, Майсторе! Пазител на човещината. Много поздрави на по-малкият ти брат Любо. От Жоро, бригадата в Хвойна 1972г. До един часа през нощта чакахме заедно вестите от Рейкявик по радио Скопие по вефа за шахматният мач на века за световната корона Боби Фишер- Борис Спаски. Дано ме помни. Живи и здрави да сме само. 10 минути виждане с проверен приятел хич не стигат. Живот!  |
| Вълнуващо... Рашид живееше на няколко къщи от нас в някогашната турска махала на Плевен. И аз там живеех.... (някогашната турска махала сега е в центъра на Плевен - на 7-8 мин пеша от хотел Ростов) |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| Даа, неочаквани срещи. Разпилени по света, събрани от спомените за детството и родната земя. Когато бях в Кушадасъ преди години, тогава беше хит за българските туристи и най-много българска реч се чуваше в градчето. Та там, на търговската улица, сред настойчивите подканяния на продавачите да купиш нещо от магазините им, попаднах на наш изселник. Откъде сте, що сте, оказа се, че сме градски. Не сме живели в една махала, но завъртяхме приказката за старата главна, където живеел, за пазара и въобще за родното място. През всички останали дни от почивката, като минавахме покрай магазина му, отново подхващахме приказка, агитираше ме, че ще ми направи голяма отстъпка, ако си взема нещо от магазина му, но човекът продаваше кожени дрехи, които са си скъпи, а аз не бях отишла в Турция с цел пазаруване, та чак ми ставаше неудобно, че не си купувам нищо от него. Та, добре са нашенците там, бай Тошо тогава вместо да им извади очи, им изписа вежди, като ги пусна да вървят. Както се казва, всяко зло за добро. Но и носталгията ги гони, то си е нормално. Съдби човешки. |
Нищо не излязло - невъзможно било да се изработи игра, която да се продава добре и в Турция, и в Русия. Айде СЕГА! За анзаците на Галиполи може, за обсадата на Плевен не може. Сещам се за "Турецкий гамбит", пък не се сещам що да не го гледат в ... Турция. |
| Фирмин, знаеш ли въобще за какво става дума на Галиполи? Остави ни да се насладим на носталгичния тон... |
| *** | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: sybil |
| От бившия квартал "Чифте кафене" е останала само джамията. На площадчето пред нея се събираха 7 или 8 улички, криви и тесни. Къщите бяха едно- и двуетажни, с малки дворчета. На площадчето беше и известния салон, в който се организираха танцови забави. Свиреше джаза на Койчев. |
Остави ни да се насладим на носталгичния тон... Хареса ми и на мен написаното. И ако не се умилявам особено, за което извинявай, то е защото този начин на мислене, това отношение към турците, за мен е ... обичайно. И аз така съм възпитаван. Най-добрият приятел на единия ми дядо от казармата е бил турчин, другият имаше много приятели турци и цигани. И двамата знаеха отлично турски. Както и гръцки - майките им са гъркини все пак. От деца са отраснали по лозята с турчетата. Дядо ми Я. беше неизчерпаем извор на турски пословици и поговорки. На маса се заливаха от смях с приятелите му - говореше се на гръцки и турски, разбира се и на български. Това богатство СЕГА е загубено и жалко. Жена ми си беше години наред с типичните български предразсъдъци към турците (навярно и към гърците). Майтап-наистина, на тези си години, покрай турските сериали, промени си мисленето из корен. (Не знам дали ви е известно, но турските сериали нашите туркини светкавично ги снабдяват със субтитри и ги качват в интернет, далеч преди да са закупени за излъчване в България. Например "Карадайъ", който тръгна по ТВ7) Взе да разбира ... турски, хем преди никога не е живяла близо до турци. Пием кафе в кафенето или пък сме в магазин на турци и тя разбира всичко, което туркините си говорят на съседната маса. Щастлив съм, че там, където съм роден, където живях и където живея, са все градове, известни с многообразието от етноси и религии, от които имам добри познати и близки приятели, както са ги имали, светла им памет, и дедите ми. Това е, повтарям ви и се заклевам, БОГАТСТВО за народа ни. Трябва да се гордеем с това и да учим и децата си да се гордеят. |
Щастлив съм, че там, където съм роден, където живях и където живея, са все градове, известни с многообразието от етноси и религии, от които имам добри познати и близки приятели, както са ги имали, светла им памет, и дедите ми. Това е, повтарям ви и се заклевам, БОГАТСТВО за народа ни. Трябва да се гордеем с това и да учим и децата си да се гордеят. |