Отиди на страница:
имаме преразпределение 36% на БВП (удобно за смятане), имаме сруктура на населението 30% подрастващи, 30% пенсионери и 40% работещи. Данъчната тежест за работещите става 90%. Аполитичен, облагат се не хората, а стоките и услугите, приходите от тяхната продажба. А тези приходи в 90% от сумата влизат не във физическите, а в юридически лица, при това в неперсонифицирани юридически лица, които не се облагат с повечето данъци, включително и с осигурителни вноски. Това, че определени физически лица ползват имуществото и приходите на юридическите лица, като техни "служебни разходи", е отделен въпрос, който е проява на положението при което бедните субсидират богатите. |
| батСтамат, важно е не само колко се преразпределя, но и как. Щото ако с преразпределеното се хранят предимно полицаи и наши хора, особена файда за икономиката пак няма. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: гошо |
Дългосрочно, при 40 години, 100% си на огромна загуба, ако въобще спестяванията и имотите ти ще струват нещо. А също толкова дългосрочно, ако същите пари ги вкараш в НОИ, 200% си на огромна загуба, ако въобще доживееш до пенсия. Иначе загубата клони към безкрайност (не за теб, разбира се, а за наследниците) |
| Системата на НОИ т.е. пенсионна система базирана на осигурителни вноски, т.е. разчитаща само на облагане на само единият от четирите фактора за производство - "труд" е изначално неработеща. Това е видно от факта, че само половината от изплащаната сума за пенсии се набира от осигурителни вноски, а другата идва от държавният бюджет, т.е. от облагането на всички граждани и фирми с другите данъци, най вече ДДС и Акциз. Разходопокривният модел, обаче, т.е. с актуални приходи да плащаш актуални пенсии - няма алтернатва. И този модел няма как да не бъде чисто колективен. Един голям общ кюп в който влиза и от който излиза. Защото човек се ражда и умира, здрав е и се разболява, забогатява и обеднява, имотът му се строи или гори, но за достатъчно голяма група от хора, каквато са гражданите на една страна, всичко това е осреднено и относително стабилно. |
Щото ако с преразпределеното се хранят предимно полицаи и наши хора, особена файда за икономиката пак няма. Водещото в икономиката е търсенето. Ако има търсене, при подходящи други условия - наличие на технологична възможност, производствоспособна работна ръка, наличие на суровини и т.н. - продукта ще бъде произведен и търсенето задоволено. Когато, както сега, имаш едно огромно неравномерно разпределение на приходите от продажбите, основно между труда и капитала, а само труда са живи хора и участват в пазара и като потребители, то във всеки цикъл производство-продажба имаш изтегляне на парична маса от обращение и с това нарушаване на равновесието на пазара. За да не ти се срине пазара и икономиката, това равновесие трябва да го възстановяваш, като въръщаш (наливаш) парична маса (ликвидност) на пазара. Можеш да увеличиш заплатите (доходите от труд), като с това намалиш печалбите (доходите от капитал). Можеш да даваш кредити, което обачче освен задръстване на системата от задлъжнялост има и лошото свойство, че кредитите трябва да нарастват в прогресия за да имаш ефект. Можеш и чрез данъците да вземеш парите от тези, които ги имат в количества повече от колкото могат да похарчат и да ги дадеш на тези, които имат нужда и ще ги похарчат. Има и четвърти начин - екпроприираш и социализираш собствеността, възстановяваш социалното равновесие, а чрез това и пазарното. Размяната отново става размяна, пазарът му пониква отсечената от концентрацията на собствеността преди "невидима ръка", защото макимално започва да се доближава до идеала за пазар - конкурентният. Това води до това, че приходите от продажбите са вече в хората, които могат да харчат парите и естествено ги връщат на пазара с покупките си, а не еднопосочно движение на пари с нужда от компенсиране, чрез кредитиране или данъчно преразпределние. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: батСтамат |
Кой те излъга ? Плащат си като попове ДДС и Акцизи, а те са основните данъци Засега само ти се опитваш да ме излъжеш, защото досега не съм видял как щерката е платила ДДС и/или акциз. Всъщност плаща, но след като вземе пари от моя портфейл. И майки ми така плаща ДДС - чака да платя осигуровки и след това отива в пенсионното да си получи пенсията. Щях да забравя, правителството също се включва в плащането на пенсиите ... като ми удържи повече акциз.облагат се не хората, а стоките и услугите, приходите от тяхната продажба Имам чувството, Брайти, че никога няма да го разбереш това. Правата и задълженията се носят от хората. Тях ги облагат, те плащат данъците, те са субектите. Стоките и услугите стават търгуеми, ако хората преценят. Сами по себе си стоките/услугите нямат никаква стойност. Аз мога да твърдя, че в момента ти оказвам скъпа образователна услуга. Държавата може да твърди, че в момента ти оказвам прескъпа услуга и да очаква да внеса ДДС от твое име. Ако ти не се съгласиш или ние, продавачът и държавата, не можем да докажем, че ти си ползвал/облагодетелствувал си се от услугата, за която твърдим, няма услуга, няма данъци.Водещото в икономиката е търсенето. Това как се доказва? Защото, "Ако има търсене, при подходящи други условия - наличие на технологична възможност, производствоспособна работна ръка, наличие на суровини и т.н. - продукта ще бъде произведен и търсенето задоволено" както правеше Сименс (най-иновативната компания до преди пет години), дорде отговори на търсенето, то търсенето е намерило друго по-ефективно решение. Резултатът: въпреки голямото търсене на мобилни телефони, иновативният гигант Сименс се раздели с телефонния бизнес. Сиреч, търсенето на стоки е последна дупка на кавала в икономиката. Предлагането върши повече работа. Ей на, Ейпъл удариха нов седмичен рекорд по продажба на смартфони. Дори самите те са учудени, че са продадени повече от по-скъпия модел, който е с по-добри параметри.Тъй че водещо в икономиката е пак търсенето, но не стоки и услуги, а нови възможности - методи, технологии, знания, комуникация, което да води до снижаване на разходите за производство или нови технически решения. Технологичните възможности не се случват, създават се. Производствоспособна работна ръка не е даденост, създава се. Суровините не идват наготово, създават се. Ей на, нефтът до преди сто години е бил само замърсяваща почвата течност. Благодарение на търсенето на нови възможности, натрупването на знание и неговото споделяне (опит), става водеща суровина за полимерни влакна (никой не е знаел какво е това, търсело се е вълна и лен допреди 40 години). Досега никой не е успял да обложи или забрани знанието (не че не се правят опити с така наречените "вторични авторски права" ). Може само да се усвоява и развива. Парите в случая не помагат, освен ако някой не иска да бъде измамен или да измами. В момента, в който цената на стоката заради данъкът стане по-висок от разходите, които потребителят може да си позволи за нейното създаване, стоката/услугата спира да се търгува. Някъде да знаеш в момента бръснарница за бръснене на бради? Сега услугата "бръснене" как ще я обложиш с данък? А стоката "бръснач" (с цена нейде 10% от минималната заплата беше допреди 30 години) да си срещал наскоро по магазините? При все че мъжете не са престанали да се бръснат. |
| Apolitichen, първо ме бъркаш с някого. Второ видно от листата на дърветата не виждаш гората. Дали Сименс е изостанал от надпреварата или не, дали моделът и възможностите му се едни или други, то няма значение. (Има но за съвсем други и второстепенни неща). Всеки нов продукт се създава, когато има търсене за него. И то не просто търсене, а търсене в икономическият смисъл - платежоспособно търсене. Новите продукти се вместват в ниша на търсенето, която съществува. Могат да я подпомогнат, чрез реклами, но ако хората нямат пари, т.е. няма търсене в икономическият смисъл нищо не става. Ако си много сигурен, че предлагането само си създава търсенето, то почни да предлагаш свръхзвукови самолети на българският пазар. Може пък някои да си купи.  И чисто икономически предлатането не може да си създаде търсенето, защото твърде малко хора произвеждат твърде много, а пък от тях само няколко прибират основните приходи. Да го кажем така - ако 10 човека произвеждат 1000 единици, но могат да потребят физически, (включително и като равностойност) 200 (по 20 на човек), а от тези 1000 единици 910 отиват в един, а останалите 9 си разпределят 90 единици (по средно 10), то общо ще създадат търсене за 110 единици (90 за деветимата +20 за единия, който ще си задоволява потребностите максимално). Или предлагането на 1000 единици може да създаде търсене не повече от 110 единици. И тук числата са за относително нискотехнологично производство. На практика, например, работничка за да ушие панталон взема стотинки, а той се продава за поне 20 лв.и нагоре. Можем да го кажем и по друг начин - работник, който изработва хиляди стоки, като заплащане получава равностойността само на една или няколко от тях. Може да си купи една или няколко от тях и да ги ползва или размени. Кой купува останалите ? Следователно предлагането няма как да създаде търсенето, включително и поради минималният дял от продукта, който получава този, който е и негов потребител. |
На практика, например, работничка за да ушие панталон взема стотинки, а той се продава за поне 20 лв.и нагоре.  Яко Маркс, а? Работничката, ушивайки панталона, вероятно си е измислила и кройката, изтъкала си е и плата, изобретила си е и шевната машина, а освен това сама си го рекламира и продава?Между другото, кой и пречи да си купи плат, да си измисли кройка, и да си пласира продукцията? така ще взима по 20 лв. и нагоре за чифт! И в края на краищата има и такива (шият по поръчка), но те имат малко по-различни способности от ония, които шият на ишлеме. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: гошо |
| Не е Маркс (въпреки, че и той донякъде би свършил работа), а просто силно опростяване на примера, заради по голямата му яснота в илюстриране на принципа за това, което говоря в постингите по-горе. Дори да сложиш разходите за кройката, транпорта, рекламата, пласмента, то няма как да добавиш повече от още няколко цента на панталон. - Да повторя и да поясня - всяка стока се създава от четири основни фактора за производство - суровини, капитал (машини, съоръжения, технологии), труд, предприемачество. Предприемачеството е това, което сглобява първите три фактора за производство и прави продукта възможен. То обаче още в момента на производството го придобива, като своя собственост и се разпорежда с него. Другите три фактора нямат глас и контрол върху произведеният продукт. Това в обичайният случай позволява на последният фактор "предприемачество" да прибира лъвският дял от стойността на продукта. Може и да загуби, но това е по-скоро изключението и веднага го отнасят и другите фактори доста повече от него. - Маркс, твърдейки, че само човешкият труд създъва стойност и отделяйки прекият труд по производство на продукта от съпътстващият труд по осигуряването на етапите преди и след прякото производство, твърди, че производителен е само прекият труд от което вади извода, че останалите всъщност присвояват и ограбват този труд. Това не е точно така. Всички фактори участват в създаването на един продукт, но поради това, че не са равнопоставени по отношение на разпореждането с продукта (властта над продукта, собствеността му) то тези фактори, които притежават властта (собствеността) върху продукта ограбват останалите, като не им плащат справедливият дял. Колко е справедливият дял за всеки фактор е обективно неустановимо. (Пазара в случая не е обективен регулатор относно дела в крайната стойност на отделните фактори вътре в продукта, защото по-скоро присъства само в нечмии утопични фантазни теории, отколкото в реалността относно суровините, труда, капитала). Затова съотношенията се определят винаги политически и силово в условията на муждуфакторна (класова) борба. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: батСтамат |
Дори да сложиш разходите за кройката, транпорта, рекламата, пласмента, то няма как да добавиш повече от още няколко цента на панталон. Това в обичайният случай позволява на последният фактор "предприемачество" да прибира лъвският дял от стойността на продукта. Последният фактор прибира и цялата загуба, ако продуктът е неуспешен, което при наситен пазар е доста вероятно. Именно затова има много повече шивачки, отколкото предприемачи в шивашкия бранш. Нещо повече, защо шивачките не си направят акционерно дружество (или съдружие, или кооператив, или както там решиш да го наречеш) и така да прибират лъвския дял? Затова съотношенията се определят винаги политически и силово в условията на муждуфакторна (класова) борба. Хайде сега "класова борба" по Кутев Основният проблем е подтискането на конкуренцията. Ако има реална конкуренция, няма как някой да прибира "лъвски пай". И забележи, че конкуренцията трябва да я има и на пазара на труда. Иначе става като в Детройт -- силни профсъюзи, фалирала автомобилна индустрия.На местно ниво, особено в по-малките населени места се забелязва именно това -- използването на държавната и общинска машина за недопускане на конкуренция. Иначе казано, условия близки до феодализма. Местния феод е "овладял" общинската и държавна власт на местно ниво (т.е. полиция, съд) и дерибейства както си иска, като не допуска други чорбаджии, които биха били конкуренция на пазара на труда (в частта "търсене"  . Съответно се поддържа висока безработица и ниска цена на труда. | |
Редактирано: 6 пъти. Последна промяна от: гошо |
Да го кажем така - ако 10 човека произвеждат 1000 единици Да го кажем така - при търсене на 110 единици осем човека се съкращават, един работи по подобряването на технологията (снижаване на разходите и стойността на продукцията), а другият произвежда 200 единици. С намалената стойност се повишава "платежоспособното търсене" и ония 90 души могат си позволят още една единица. По Маркс ще излезе, че експлоатацията на единственият пряко произвеждащ се е удвоила. А всъщност в повечето случаи не е променена, а в някои дори е намалена, защото разходите за производсво са намалени.Ако си много сигурен, че предлагането само си създава търсенето, то почни да предлагаш свръхзвукови самолети на българският пазар Не виждам икономическо предимство за моя бизнес и за останалите. Но автомобили с намален разход на гориво на същата цена се предлагат и се продават. Продават се дори и по-скъпите (хибридите), където по-високата цена се компенсира с по-ниските експлотационни разходи. Виж за таблети, различни от I-pad, бих могъл да намеря икономически ефект със спестяване на някои комуникоционни разходи. |
| Ако има работеща икономика, ако има достатъчно ефективна система за работна заетост, ако има и достатъчно на брой работещи хора, получаващи нормални заплати (не подаяния), основният проблем от статията няма да го има. |
| Солидарната пенсионна система е за развиващи се млади нации. Няма никакво бъдеще в Европа при застаряване и липса на възпроизводство на хората. Само политиците лъжат възрастните хора , които се надяват да живеят някак на старини. Който си няма деца е тотално прецакан от съдбата и от политиката. |
| гошо, не е работа на шивачката да е предприемач. Пазара възниква именно защото съществува специализацията и нуждата от размяна. Това повишава общата производителност на обществото. Въпросът е, че тази размяна трябва да е честна и равнополезна за всички, а не някои да се възползват от господстващото си положение и да присвояват приноса на другите. И неуспехите на предприемачите при които търпят загуби не можем да ги разглеждаме от гледна точка на системата. Първо защото винаги това се прехвърля и на другите фактори за производство, второ, защото фалирайки модела на производство, заедно с производството в неговата фирма престава да съществува, трето защото изчиствайки теоретимно, говорим за предприемачество, а не за опити за такова. Специализацията е основно нещо и например в Северна Европа не можеш да отвориш бизнес от определен вид, ако нямаш съответното образование за него, което да ти позволи да знаеш какво правиш, а и да не подвеждаш клиентите. |
| Apolitichen, пак си си изгубил в листата на дърветата и не си разбрал за гората да която ти говоря. Няма значение колко хора произвеждат много повече отколкото могат да потребят. Проблемът е, че произвеждат много повече отколкото могат да потребят и затова предлагането не може да си създава търсенето. |